Учени разгадаха вековна мистерия с грип, погубиил 100 милиона
Пандемията от грип от 1918 година, известна като испански грип, умъртви към 100 милиона души по целия свят. Въпреки необятно публикуваното си влияние, учените дълго време не успяваха да открият тъкмо по какъв начин вирусът е мутирал по време на пандемията и по какъв начин се е приспособил към човешкото тяло.
Изследването, ръководено от Верена Шюнеман, палеогенетик в университета в Базел, съставлява пробив в разбирането на тези еволюционни процеси.
Използвайки консервирана вирусна проба от формалинов препарат, откривателите декодирали генома на вируса, предизвикал пандемията от 1918-1920 година Този античен вариант е бил „ съхранен във времето “ повече от век в здравната сбирка на Института по еволюционна медицина към Университета в Цюрих. Чрез разбор на вирусната РНК екипът открил, че вирусът към този момент е имал основни акомодации към човешкото тяло в самото начало на пандемията.
Едно от най-значимите открития е идентифицирането на три основни разновидности в швейцарския вариант на вируса от 1918 година Според Шюнеман: „ Това е първият път, в който успяхме да получим достъп до генома на грипния вирус, предизвикал пандемията от 1918-1920 година в Швейцария. Това дава нова информация за това по какъв начин вирусът се е приспособил в Европа при започване на пандемията. “
Проучването откри, че две от разновидностите вършат вируса по-устойчив на значим антивирусен съставен елемент на човешката имунна система. Тази защитна преграда нормално предотвратява разпространяването на грипоподобни вируси от животни към хора. Третата разновидност е засегнала протеин в мембраната на вируса, като е засилила способността му да се свързва с рецептори в човешките кафези.
За разлика от аденовирусите, които съдържат постоянна ДНК, грипните вируси употребяват РНК, по-крехък генетичен материал, който бързо се разгражда с времето. Това от дълго време попречва способността на учените да учат антични варианти на вируса: РНК нормално е едва непокътната. За да се оправи с този проблем, екипът създаде нов способ за по-ефективно добиване на антична РНК от консервирана тъкан.
Кристиан Урбан, първи създател на проучването от университета в Цюрих, изясни: „ Древната РНК оцелява единствено за дълги интервали от време при доста характерни условия. Затова разработихме нов способ за по-добро добиване на антични РНК фрагменти от такива проби. “
Изследването, ръководено от Верена Шюнеман, палеогенетик в университета в Базел, съставлява пробив в разбирането на тези еволюционни процеси.
Използвайки консервирана вирусна проба от формалинов препарат, откривателите декодирали генома на вируса, предизвикал пандемията от 1918-1920 година Този античен вариант е бил „ съхранен във времето “ повече от век в здравната сбирка на Института по еволюционна медицина към Университета в Цюрих. Чрез разбор на вирусната РНК екипът открил, че вирусът към този момент е имал основни акомодации към човешкото тяло в самото начало на пандемията.
Едно от най-значимите открития е идентифицирането на три основни разновидности в швейцарския вариант на вируса от 1918 година Според Шюнеман: „ Това е първият път, в който успяхме да получим достъп до генома на грипния вирус, предизвикал пандемията от 1918-1920 година в Швейцария. Това дава нова информация за това по какъв начин вирусът се е приспособил в Европа при започване на пандемията. “
Проучването откри, че две от разновидностите вършат вируса по-устойчив на значим антивирусен съставен елемент на човешката имунна система. Тази защитна преграда нормално предотвратява разпространяването на грипоподобни вируси от животни към хора. Третата разновидност е засегнала протеин в мембраната на вируса, като е засилила способността му да се свързва с рецептори в човешките кафези.
За разлика от аденовирусите, които съдържат постоянна ДНК, грипните вируси употребяват РНК, по-крехък генетичен материал, който бързо се разгражда с времето. Това от дълго време попречва способността на учените да учат антични варианти на вируса: РНК нормално е едва непокътната. За да се оправи с този проблем, екипът създаде нов способ за по-ефективно добиване на антична РНК от консервирана тъкан.
Кристиан Урбан, първи създател на проучването от университета в Цюрих, изясни: „ Древната РНК оцелява единствено за дълги интервали от време при доста характерни условия. Затова разработихме нов способ за по-добро добиване на антични РНК фрагменти от такива проби. “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ