Българите са изгубили по около 3 месеца живот заради пандемията
Пандемията от COVID-19 се отразява извънредно отрицателно и върху индикатора за предстояща дълготрайност на живота в България. Това е може би най-значимият обобщаващ индикатор, по който се съди за развиването на здравната и обществената система в една страна. По данни на Национален статистически институт българите са изгубили приблизително по към 3 месеца живот за интервала 2018 - 2020 година в следствие най - към този момент на COVID-19 пандемията (от 74,90 на 74,64 години). Това уточни на конференция в Българска телеграфна агенция Зорница Славова, старши икономист от Института за пазарна стопанска система, при представянето на отчета на ИПИ за районните профили за 2021 година в частта за опазването на здравето.
С изключение на една област (Кърджали), всички области в България бележат понижение в продължителността на живота на своите поданици. В някои области загубата е по-значима, да вземем за пример северозападните области и изключително област Видин, където намаляването на индикатора за предстояща дълготрайност на живота се показва в 1,2 години. Видин е региона, в която продължителността на живота е най-ниска от цялата страна. На другия завършек на спектъра се намира област Кърджали, където хората живеят най-дълго, повече от междинното за страната и нямат загуба на години живот в резултат на пандемията през обсъждания интервал (жителите на региона са със междинна предстояща дълготрайност на живота от 76,7 години), се показва в разбора.
Само за една година COVID-19 се трансформира в третата по значителност причина за гибел в България (с дял 7 на 100 в общата смъртност), изпреварвана единствено от заболяванията на кръвообращението (61 на сто) и новообразуванията (15 процента), се показва в проучването.
Като изключим детската смъртност, която понижава сред през 2020 година, общата смъртност в България през 2020 година бележи сериозен растеж. Тя нараства от 1549 на 100 хиляди души на 1799 на 100 хиляди души от популацията по данни на Национален статистически институт. Това внезапно нарастване в границите на една година се дължи както на смъртността от COVID-19, по този начин и на спомагателната смъртност (свръх смъртност) от други заболявания и други аргументи вследствие на затрудненото действие на здравната система по време на рецесията, се показва в проучването. Рекордна смъртност от COVID-19 като дял от всички смъртни случаи в една област е маркирана в област Благоевград - 10 на 100 от всички смъртни случаи се дължат на COVID-19 (при приблизително 6,9 на 100 за страната). Висок е делът на смъртността от COVID-19 също в области Пловдив (8,8 на сто) и Смолян (8,7 на сто).
Най-слабо потърпевша по този индикатор е област Сливен, където смъртните случаи с причина COVID-19 са 4,3 % от всички. Частично пояснение на този факт може да се търси в по-слабото тестване и установяването на аргументите за гибелта в тази област.
През 2020 година най-висока е смъртността в област Видин (2766 души на 100 хиляди души от населението), Монтана (2548 души на 100 хиляди души) и Кюстендил (2403 души на 100 хиляди) при междинна за страната 1799 на 100 хиляди. Високата смъртност в областите Видин, Габрово и Кюстендил ненапълно може да се изясни с обстоятелството, че това са най-застарелите области в България.
Данните по области за смъртността демонстрират също по този начин, че през 2020 година във всички области в България тя се усилва. Най-голямо нарастване се следи в Смолян, където смъртните случаи се усилват с над 28 на 100 (при 16 на 100 растеж приблизително за страната) и Разград, където смъртността пораства с 27 на 100. Най-слабо е нарастването в област Ловеч (8 процента). Високата смъртност включва както умирания от COVID-19, по този начин и по други аргументи.
Пандемията извежда на напред във времето опазването на здравето и опцията на здравната система да отговори на изключителните условия. Показатели като брой на болничните кревати и достъп до лекари са измежду най-важните за качеството на живот по места, уточни Зорница Славова. Регионалните разлики в областта на опазването на здравето са изключително забележими при достъпа на популацията до лекари. Докато в някои области - Плевен, София (столица), Пловдив и Варна, един доктор се грижи приблизително за под 200 души от популацията, то в половината области в страната на един доктор се падат по над 300 души. В сходни мащаби са и разликите във връзка с лекарите експерти. Броят на болничните кревати също варира от близо 10 кревати на 1000 души в област Плевен до под 3 кревати на 1000 души в областите Перник, Добрич и Шумен.
През 2020 година броят на миналите за лекуване заболели за страната е 138 на хиляда души от популацията, а разликите сред обособените области са обилни. Най-много са лекуваните в област София (207 на хиляда души), следвана от областите Плевен и Монтана - всички с по над 200 лекувани заболели на хиляда души от популацията. Най-малък е броят на миналите за лекуване в областите Бургас (79 на хиляда души), Перник, Пазарджик и Добрич - всички с по под 100 лекувани на хиляда души от популацията.
Прави усещане, че сред двете групи - с най-голям и с най-нисък брой на лекуваните заболели, има огромна разлика и в каузи на градското население. Областите с висок брой на миналите за лекуване заболели като цяло имат относително висок дял на селското население, до момента в който областите, в които броят на лекуваните е невисок, са с най-вече градско население. Обяснение за тази взаимозависимост може да се търси в относително ограничавания достъп на селското население до здравни грижи и извънболнична помощ и надлежно прекосяване непосредствено към стадия на хоспитализиране, заради липса на навременни ограничения или опция единствено за здравни грижи в болничната помощ, се проучва в отчета.
Освен нарасналата заболеваемост от COVID-19, се следи и скрита спомагателна заболеваемост от други заболявания, чието лекуване краткотрайно е било прекратено по време на най-тежките спешни седмици, в които болничната система не е съумяла да поеме всички заболели. Същото може да се каже и за смъртността, която бележи високи равнища спрямо десетгодишния интервал преди пандемията.
Заболеваемостта от COVID-19 през 2020 година по области демонстрира, че най-вече случаи са маркирани в област София - град - 41 на 1000 души от популацията, Габрово (38 на хиляда души) и Кюстендил (37 на 1000 души) при приблизително за страната 29 на 1000 души от популацията. Най-малко публични случаи на COVID-19 са маркирани в област Кърджали (12 на 1000 души от населението). Високата заболеваемост в столицата се дължи най-много на високата плътност на популацията, слабия до изчезнал надзор върху противоепидемичните ограничения и опциите, които огромният град дава за централизация на популацията (мероприятия, събирания, учебни заведения и детски градини, градски транспорт). В по-малките области е налице по-малък брой случаи през 2020 година и заради по-слабото тестване и регистрация на болните (липса на лаборатории, скъпи PCR проби и липса на бързи антигенни проби, непокриване на тестванията от НЗОК и др.).
Броят на лечебните заведения за болнична помощ не се трансформира доста през последните години. През 2020 година многопрофилните лечебни заведения в страната са 183, а профилираните - 137.
Във всяка област има най-малко една многопрофилна болница, като максимален е броят им в столицата (27), следвана от област Пловдив (22) и Плевен (12). Тези стойности са разумни поради, че столицата и Пловдив са измежду най-многолюдните области, а област Плевен има съществени обичаи в опазването на здравето, свързани с здравното обучение в града. Само една многопрофилна болница има в област Перник, а по две - в областите Видин и Шумен.
При броя на профилираните лечебни заведения се следят още по-големи разлики сред области. В столицата те са 38, а вторият най-голям брой е надалеч по-нисък - 10 в област Варна. В областите Видин, Разград и Силистра пък няма нито една профилирана болница.
През 2020 година общопрактикуващите лекари са едвам 4015 души, което е понижение с близо 15 на 100 по отношение на 10 години по-рано. Данните по области демонстрират огромни разлики. През 2020 година броят на общопрактикуващите лекари по отношение на популацията варира от 8 на 10 хиляди души в област Плевен до 3 на 10 хиляди души в област Кърджали. За последните три години най-бързо понижават лекарите в областите Шумен, Ямбол, Силистра, Видин, Кърджали. Най-стабилен пък остава броят им в Смолян, Велико Търново, София и Хасково.
Лекарите експерти също понижават през последните години и през 2020 година доближават 16,4 хиляди, като най-вече са кардиолозите (1850) и акушер-гинеколозите (1766), а минимум - инфекционистите (233). Данните по области още веднъж демонстрират големи разлики и неравно систематизиране на експертите. Очаквано, по отношение на популацията най-вече са лекарите експерти в областите Плевен, София, Варна и Пловдив (над 25 на 10 хиляди души), а минимум - в Добрич, Ямбол и Кърджали (под 15 на 10 хиляди души).
Три области получават най-високата оценка за положението на опазването на здравето " Много положително " - Плевен, София-град и Кюстендил. В девет области опазването на здравето е оценено като относително положително. Това са Видин, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив, Варна, Ловеч, Враца, Благоевград и Смолян. Четири са областите с оценка " Средно " - Перник, Габрово, Русе и Разград, а осем - с оценка " Незадоволително " - Бургас, София, Кърджали, Добрич Търговище, Ямбол, Шумен и Монтана. С най-слабо показване са областите Хасково, Велико Търново, Сливен и Силистра.
С изключение на една област (Кърджали), всички области в България бележат понижение в продължителността на живота на своите поданици. В някои области загубата е по-значима, да вземем за пример северозападните области и изключително област Видин, където намаляването на индикатора за предстояща дълготрайност на живота се показва в 1,2 години. Видин е региона, в която продължителността на живота е най-ниска от цялата страна. На другия завършек на спектъра се намира област Кърджали, където хората живеят най-дълго, повече от междинното за страната и нямат загуба на години живот в резултат на пандемията през обсъждания интервал (жителите на региона са със междинна предстояща дълготрайност на живота от 76,7 години), се показва в разбора.
Само за една година COVID-19 се трансформира в третата по значителност причина за гибел в България (с дял 7 на 100 в общата смъртност), изпреварвана единствено от заболяванията на кръвообращението (61 на сто) и новообразуванията (15 процента), се показва в проучването.
Като изключим детската смъртност, която понижава сред през 2020 година, общата смъртност в България през 2020 година бележи сериозен растеж. Тя нараства от 1549 на 100 хиляди души на 1799 на 100 хиляди души от популацията по данни на Национален статистически институт. Това внезапно нарастване в границите на една година се дължи както на смъртността от COVID-19, по този начин и на спомагателната смъртност (свръх смъртност) от други заболявания и други аргументи вследствие на затрудненото действие на здравната система по време на рецесията, се показва в проучването. Рекордна смъртност от COVID-19 като дял от всички смъртни случаи в една област е маркирана в област Благоевград - 10 на 100 от всички смъртни случаи се дължат на COVID-19 (при приблизително 6,9 на 100 за страната). Висок е делът на смъртността от COVID-19 също в области Пловдив (8,8 на сто) и Смолян (8,7 на сто).
Най-слабо потърпевша по този индикатор е област Сливен, където смъртните случаи с причина COVID-19 са 4,3 % от всички. Частично пояснение на този факт може да се търси в по-слабото тестване и установяването на аргументите за гибелта в тази област.
През 2020 година най-висока е смъртността в област Видин (2766 души на 100 хиляди души от населението), Монтана (2548 души на 100 хиляди души) и Кюстендил (2403 души на 100 хиляди) при междинна за страната 1799 на 100 хиляди. Високата смъртност в областите Видин, Габрово и Кюстендил ненапълно може да се изясни с обстоятелството, че това са най-застарелите области в България.
Данните по области за смъртността демонстрират също по този начин, че през 2020 година във всички области в България тя се усилва. Най-голямо нарастване се следи в Смолян, където смъртните случаи се усилват с над 28 на 100 (при 16 на 100 растеж приблизително за страната) и Разград, където смъртността пораства с 27 на 100. Най-слабо е нарастването в област Ловеч (8 процента). Високата смъртност включва както умирания от COVID-19, по този начин и по други аргументи.
Пандемията извежда на напред във времето опазването на здравето и опцията на здравната система да отговори на изключителните условия. Показатели като брой на болничните кревати и достъп до лекари са измежду най-важните за качеството на живот по места, уточни Зорница Славова. Регионалните разлики в областта на опазването на здравето са изключително забележими при достъпа на популацията до лекари. Докато в някои области - Плевен, София (столица), Пловдив и Варна, един доктор се грижи приблизително за под 200 души от популацията, то в половината области в страната на един доктор се падат по над 300 души. В сходни мащаби са и разликите във връзка с лекарите експерти. Броят на болничните кревати също варира от близо 10 кревати на 1000 души в област Плевен до под 3 кревати на 1000 души в областите Перник, Добрич и Шумен.
През 2020 година броят на миналите за лекуване заболели за страната е 138 на хиляда души от популацията, а разликите сред обособените области са обилни. Най-много са лекуваните в област София (207 на хиляда души), следвана от областите Плевен и Монтана - всички с по над 200 лекувани заболели на хиляда души от популацията. Най-малък е броят на миналите за лекуване в областите Бургас (79 на хиляда души), Перник, Пазарджик и Добрич - всички с по под 100 лекувани на хиляда души от популацията.
Прави усещане, че сред двете групи - с най-голям и с най-нисък брой на лекуваните заболели, има огромна разлика и в каузи на градското население. Областите с висок брой на миналите за лекуване заболели като цяло имат относително висок дял на селското население, до момента в който областите, в които броят на лекуваните е невисок, са с най-вече градско население. Обяснение за тази взаимозависимост може да се търси в относително ограничавания достъп на селското население до здравни грижи и извънболнична помощ и надлежно прекосяване непосредствено към стадия на хоспитализиране, заради липса на навременни ограничения или опция единствено за здравни грижи в болничната помощ, се проучва в отчета.
Освен нарасналата заболеваемост от COVID-19, се следи и скрита спомагателна заболеваемост от други заболявания, чието лекуване краткотрайно е било прекратено по време на най-тежките спешни седмици, в които болничната система не е съумяла да поеме всички заболели. Същото може да се каже и за смъртността, която бележи високи равнища спрямо десетгодишния интервал преди пандемията.
Заболеваемостта от COVID-19 през 2020 година по области демонстрира, че най-вече случаи са маркирани в област София - град - 41 на 1000 души от популацията, Габрово (38 на хиляда души) и Кюстендил (37 на 1000 души) при приблизително за страната 29 на 1000 души от популацията. Най-малко публични случаи на COVID-19 са маркирани в област Кърджали (12 на 1000 души от населението). Високата заболеваемост в столицата се дължи най-много на високата плътност на популацията, слабия до изчезнал надзор върху противоепидемичните ограничения и опциите, които огромният град дава за централизация на популацията (мероприятия, събирания, учебни заведения и детски градини, градски транспорт). В по-малките области е налице по-малък брой случаи през 2020 година и заради по-слабото тестване и регистрация на болните (липса на лаборатории, скъпи PCR проби и липса на бързи антигенни проби, непокриване на тестванията от НЗОК и др.).
Броят на лечебните заведения за болнична помощ не се трансформира доста през последните години. През 2020 година многопрофилните лечебни заведения в страната са 183, а профилираните - 137.
Във всяка област има най-малко една многопрофилна болница, като максимален е броят им в столицата (27), следвана от област Пловдив (22) и Плевен (12). Тези стойности са разумни поради, че столицата и Пловдив са измежду най-многолюдните области, а област Плевен има съществени обичаи в опазването на здравето, свързани с здравното обучение в града. Само една многопрофилна болница има в област Перник, а по две - в областите Видин и Шумен.
При броя на профилираните лечебни заведения се следят още по-големи разлики сред области. В столицата те са 38, а вторият най-голям брой е надалеч по-нисък - 10 в област Варна. В областите Видин, Разград и Силистра пък няма нито една профилирана болница.
През 2020 година общопрактикуващите лекари са едвам 4015 души, което е понижение с близо 15 на 100 по отношение на 10 години по-рано. Данните по области демонстрират огромни разлики. През 2020 година броят на общопрактикуващите лекари по отношение на популацията варира от 8 на 10 хиляди души в област Плевен до 3 на 10 хиляди души в област Кърджали. За последните три години най-бързо понижават лекарите в областите Шумен, Ямбол, Силистра, Видин, Кърджали. Най-стабилен пък остава броят им в Смолян, Велико Търново, София и Хасково.
Лекарите експерти също понижават през последните години и през 2020 година доближават 16,4 хиляди, като най-вече са кардиолозите (1850) и акушер-гинеколозите (1766), а минимум - инфекционистите (233). Данните по области още веднъж демонстрират големи разлики и неравно систематизиране на експертите. Очаквано, по отношение на популацията най-вече са лекарите експерти в областите Плевен, София, Варна и Пловдив (над 25 на 10 хиляди души), а минимум - в Добрич, Ямбол и Кърджали (под 15 на 10 хиляди души).
Три области получават най-високата оценка за положението на опазването на здравето " Много положително " - Плевен, София-град и Кюстендил. В девет области опазването на здравето е оценено като относително положително. Това са Видин, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив, Варна, Ловеч, Враца, Благоевград и Смолян. Четири са областите с оценка " Средно " - Перник, Габрово, Русе и Разград, а осем - с оценка " Незадоволително " - Бургас, София, Кърджали, Добрич Търговище, Ямбол, Шумен и Монтана. С най-слабо показване са областите Хасково, Велико Търново, Сливен и Силистра.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ