Пандемията от COVID-19 пряко засегна и продължава да дава отражение

Пандемията от COVID-19 директно засегна и продължава да дава отражение върху пазара на труда. Накара доста компании да сменят ритъма си на живот - работа от у дома, виртуални оперативки, само че и ненапълно затвори ножицата на трудовата борса сред по-големите регионални градове.

От години родените в провинцията бягаха към столицата поради по-високия стандарт на живот и по-бързата реализация. В изискванията на неустановеност обаче се оказа, че Пловдив съумя да се оправи по-добре от София с рецесията. През 2020 година

безработните пловдивчани са били съвсем два пъти по-малко от софиянци.

Осигурителният институт е изплатил обезщетение на 9071 служащи в Пловдив, които са останали без работа. В столицата те са били 16 131. Това се дължи главно на обстоятелството, че там е съсредоточена по-голямата част от работната мощ в страната ни. От друга страна обаче, се допуска, че добре развитата бизнес среда би трябвало да държи фирмите по-стабилно на пазара.

Сериозно наранени в столицата бяха и част от тези, които съумяха да запазят работните си места. Наложи се да преподпишат трудовите си контракти на 4-часови, понижени бяха заплатите им. Затова и чиновници се принудиха да доработват в допълнение. Така да вземем за пример през свободното си време

състезателен публицист се трудеше и като чирак по строителни обекти.

Димо, който е приключил и работил като готвач, пък се беше хванал за няколко месеца да оказва помощ в автосервиз. „ Баща ми постоянно самичък си е ремонтирал колите и от него бях понаучил това-онова. Затова и в сервиза се съгласиха да ме вземат. Помагах за неща като промяна на масло, накладки, свещи “, изяснява Димо.

В същото време наранени от коронавирус рецесията в Пловдив бяха главно работещите в затворените бизнеси и хората с увреждания. Част от ресторантьорите обаче бързо се преориентираха и започнаха да се трудят в производството или в БДЖ, описват притежатели на заведения. Тези, които имат документ за положително равнище на непознат език, пък смениха професионалната посока в колцентрове.

„ От години имам ютуб канал, само че все не ми оставаше време да го развъртвам. В него имам 150 клиенти, малко са, само че коронавирусът ме наведе на мисълта, че е време да почна да качвам в него, да групирам клиенти и най-после да го монетизирам “, споделя 29-годишната Румяна.

Повечето от тези, които са отишли на трудовата борса през 2020 година, са били дами.

Запази се и наклонността основно без работа да остават среднистите,

следвани от хората без подготовка и компетентност. Едва 11 на 100 от разчитащите на пари от страната, до момента в който си намерят нова работа, са с висше обучение. По-голяма част от останалите без прехранване са били чиновници със стаж до 15 години. Най-слабо наранени от рецесията останаха служащите с до 3 години стаж.

От Национален осигурителен институт проучват, че безработните в страната в разгара на пандемията са се нараснали с 80 на 100 по отношение на равнищата от 2019 година Средният размер на паричното обезщетение за безработица е бил 508,26 лева Масовата сума, която са взимали безработните, е сред 15 и 25 лева на ден.

През пандемичната година още повече се задълбочи казусът с намиране на работа на чиновниците, чукнали петдесетака.