Влошеното психично здраве - паралелната пандемия
Пандемията от COVID-19 оказа мощно въздействие върху психологичното здраве на хората по целия свят. От една страна, изолацията, страхът, затворените учебни заведения, раздялата с приятелите покачват равнището на тревога и депресивните положения. Същевременно, поради пандемията и претрупаните здравни системи са влошени грижите в региона на психологичното здраве. От друга страна, научни проучвания регистрират обезпокоителен феномен - доста от преболедувалите COVID-19 получават мозъчни или душевен увреждания, пише Румяна Михова в обзорна публикация за БТА.
Първото огромно изследване беше направено предходната година в интервала юни - август от Световната здравна организация /СЗО/ в 130 страни. Според отчета на СЗО, обобщаващ данните от изследването, психологичното здраве е подценено в изискванията на пандемията от COVID-19, която има опустошително влияние върху службите за психологичното здраве в международен мащаб. В 93 от изследваните 130 страни бушуването на ковид е нарушило или спряло даването на услуги в региона на психологичното здраве. Търсенето на помощ от експерти внезапно се е нараснало. В отчета се твърди, че лишението, изолацията, страхът, загубата на приходи провокират психологични разстройства или изострят съществуващите. На този декор, в международен мащаб едвам към 2 на 100 от бюджетите на държавните управления за здраве се харчат за психологично здраве.
" Глобалната пандемия е довела до възходяща рецесия на психологичното здраве на Стария континент, чието влияние евентуално ще бъде " дълготрайно и широкообхватно ". Пандемията от ковид заплашва да утежни всеобщо психологичното здраве в Европа, най-вече при хората до 29 години. Влошеното психологично здраве се трансформира в паралелна пандемия за Европа. Световната здравна организация е решена да се бори с нея посредством новата Коалиция за психологично здраве, която ще оказва подпомагане на всяка страна ", предизвестява районният шеф на СЗО за Европа доктор Ханс Клуге.
Новата паневропейска коалиция беше основана на хибридно събитие в Брюксел на 30 септември 2021 година с дейното партньорство на СЗО. Нейната задача ще бъде да се преодолеят пропуските в грижата за над 150 милиона хора по света с психологично заболяване, от които единствено дребна част получават съответна грижа и лекуване.
Европейският комисар по въпросите на опазването на здравето и сигурността на храните Стела Кириaкиду също счита, че икономическите последствия и дължащите се на напрежението проблеми, свързани с пандемията, няма да изчезнат още известно време. Здравните системи, които към момента са претрупани заради незабавни случаи, свързани с COVID-19, може да не са в положение да реагират съответно или да подобрят своите услуги в региона на психологичното здраве в скоро време. Освен това постъпват първични данни за обилни психиатрични и неврологични увреждания при пациенти, диагностицирани с COVID-19.
" Болестта е източник на непрекъснат стрес в дълготраен проект, засягащ всички нас. Хората изгубиха близки, липсват им приятелите и фамилията, тревожат се за своето здраве, занаят и бъдеще. Всяка вълна от вирусни инфекции ни изправя пред нови провокации. Дори бих споделила, че зад всичко, обвързвано с пандемията, в Европейски Съюз и отвън него се оформя една невидима на пръв взор изключителна обстановка, обвързвана с психологичното здраве. Това е нещо като необявена пандемия ", декларира еврокомисарят Стела Кириaкиду в изявление, оповестено на уеб страницата на Европейската комисия.
Международен екип от учени изследва в продължение на една година по какъв начин ограничаващите ограничения в пандемията от COVID-19 въздействат на душeвността на популацията в 11 страни /Великобритания, Белгия, Холандия, България, Чехия, Финландия, Индия, Латвия, Полша, Румъния и Швеция/. Проучването е финансирано от EOSCsecretariat.eu, а част от екипа са преподаватели от Нов български университет, които показаха резултатите на уебинар в Нов български университет напролет на т.г. Цитираните от Българска телеграфна агенция данни от изследването демонстрират, че съвсем половината от участниците /48,6 на сто/ дават отговор на критериите за най-малко едно от изследваните психологични разстройства, като 17,6 на 100 от тях са се разболели душевен заради пандемията /за България процентът е малко по-висок от междинния за всички страни - 17.9 на сто/. 9,3 на 100 от интервюираните са развили меланхолия, а 3 на 100 - паническо разстройство.
Според представено от " Дойче веле " проучване на екип учени от Оксфорд, осъществено напролет на тази година, меланхолия и страхова невроза - това са психическите проблеми, следени при всеки трети, преболедувал COVID-19. Учените не знаят каква е повода, само че упорстват тревожният феномен да се изследва. Всеки трети пациент, прекарал COVID-19, в границите на идващите шест месеца получава мозъчни или душевен увреждания, демонстрира проучването, извършено измежду над 230 000 души. Авторите на проучването считат, че пандемията ще докара до вълна от душевен и неврологични проблеми.
Учените не знаят по какъв тъкмо метод вирусът може да докара до меланхолия и страхова невроза, само че откриват, че таман тези две диагнози са най-разпространени измежду общо 14-те душевен и ментални отклонения, открити след изкаран COVID-19.
Данните, оповестени в авторитетното здравно списание " Lancet Psychiatry Journal ", се базират на здравните досиета на 236 379 пациенти, преболедували COVID-19, основно в Съединени американски щати. В 34% от случаите са диагностицирани неврологични или душевен увреждания в границите на шест месеца след прекаран коронавирус. Този % е доста по-висок спрямо контролната група от хора, изкарали грип или сходни болести на дихателните пътища през същия интервал. Ето за какво учените считат, че COVID-19 оказва някакво характерно влияние върху човешкия мозък и човешката душeвност.
Учените от университета на Куинсланд в Австралия са записали 76 милиона спомагателни случая на тревога и 53 милиона на тежка меланхолия с разпространяването на COVID-19 през 2020 година, оповестиха през октомври т.г. " Ройтерс " и Агенция Франс Прес, базирайки се на обява в сп. " Lancet Psychiatry Journal ". Учените са анализирали 48 предходни проучвания от целия свят и са създали мета-анализ на преобладаващите психологични болести в 204 страни и територии през 2020 година Установили са 28% нарастване на случаите на тежка меланхолия - до 246 милиона, при предстоящи 193 милиона без пандемия. Случаите на тревога са се нараснали с 26% до към 374 милиона по отношение на 298 милиона без пандемия.
В България през октомври т.г. Портал на пациента, Националният център по публично здраве и разбори /НЦОЗА/, СЗО - България, Фондация " В помощ на здравето ", Фондация " Глобална самодейност в психиатрията " и УНИЦЕФ - България дадоха старт на осведомителна акция " Победи депресията! ". Като съществена задача на тази неофициална коалиция бе посочено да се направи очевидно едно от най-унищожителните и скрити болести - депресията.
Във връзка с Деня на психологичното здраве, който бе маркиран на 10 октомври, УНИЦЕФ България стартира национална акция в поддръжка на психологичното здраве на децата и младежите под мотото " Отвъд усмивките. Как си в действителност? " Голям брой деца и младежи се борят с тревога, меланхолия, горест и други негативни страсти, а пандемията от COVID-19, обществената изолираност и нарушеният образователен развой обостриха рецесията измежду подрастващите. В същото време по тематиката рядко се приказва намерено, а младежите изпитват стеснение или позор да потърсят помощ, когато се сблъскват с провокации по отношение на психологичното си здраве, показват от УНИЦЕФ.
Целта на акцията е да увеличи информираността за значимостта на психологичното здраве, да разчупи стигмата към тази тематика в обществото и да предложи решение - основаване на онлайн платформа за независима грижа за психологичното здраве, която включва тактики за справяне и резистентност.
Изследване на УНИЦЕФ България от 2020 година демонстрира, че в обстановката на изключително състояние поради COVID-19, младежите в България изпитват доста повече отрицателни страсти. Четири пъти повече е изживяваната самотност, три пъти са нарастнали гневът и раздразнението, двукратно се е нараснал страхът.
В рамките на акцията УНИЦЕФ България набира средства за създаване на онлайн платформа в поддръжка на психологичното здраве на децата и младежите. В нея ще бъде събрана информация от експерти за най-честите психологични положения - меланхолия, тревога, самонараняване и суицидно държание, хранителни разстройства, тормоз, стрес, както и методите за тяхното превъзмогване.
СЗО насочи послания, свързани с психологичното здраве, към всички хора по света по време на пандемията от COVID-19. Да проявим съпричастност с всички наранени във всички страни. Хората, наранени от COVID-19, не са отговорни, че са се заразили и заслужават поддръжка, съчувствие и доброжелателност, приканва СЗО.
" Сведете до най-малко гледането, четенето или слушането на вести, които ви карат да се чувствате разтревожени или напрегнати; търсете информация единствено от достоверни източници основно за да предприемете на практика стъпки да се подготвите и да отбраните себе си и своите близки. Търсете настояща информация в несъмнено време, един път или два пъти на ден. Внезапният и съвсем непрестанен поток от новинарски репортажи за една зараза може да тормози всеки човек. Търсете единствено обстоятелства, а не клюки и дезинформация. Получавайте информация постоянно от уеб страницата на СЗО и платформите на локалните здравни органи, която да ви помогне да разграничите обстоятелствата от слуховете. Фактите могат да оказват помощ за понижаване на страховете ", поучава СЗО.
Организацията приканва да защитим себе си и да поддържаме другите. Да окажеш помощ на различен човек, когато е в потребност, може да е потребно и за този, който получава помощта и за този, който я дава. Сътрудничеството сред хората във всяка общественост може да помогне за реализиране на взаимност в битката против COVID-19.
СЗО моли да осигурим самопризнание за труда на тези, които се грижат за болните и на здравните служащи, които оказват помощ на хората, наранени от COVID-19. Да подчертаваме тяхната роля за спасяването на живота на хората и за сигурността на нашите близки.
Източник: БТА
Първото огромно изследване беше направено предходната година в интервала юни - август от Световната здравна организация /СЗО/ в 130 страни. Според отчета на СЗО, обобщаващ данните от изследването, психологичното здраве е подценено в изискванията на пандемията от COVID-19, която има опустошително влияние върху службите за психологичното здраве в международен мащаб. В 93 от изследваните 130 страни бушуването на ковид е нарушило или спряло даването на услуги в региона на психологичното здраве. Търсенето на помощ от експерти внезапно се е нараснало. В отчета се твърди, че лишението, изолацията, страхът, загубата на приходи провокират психологични разстройства или изострят съществуващите. На този декор, в международен мащаб едвам към 2 на 100 от бюджетите на държавните управления за здраве се харчат за психологично здраве.
" Глобалната пандемия е довела до възходяща рецесия на психологичното здраве на Стария континент, чието влияние евентуално ще бъде " дълготрайно и широкообхватно ". Пандемията от ковид заплашва да утежни всеобщо психологичното здраве в Европа, най-вече при хората до 29 години. Влошеното психологично здраве се трансформира в паралелна пандемия за Европа. Световната здравна организация е решена да се бори с нея посредством новата Коалиция за психологично здраве, която ще оказва подпомагане на всяка страна ", предизвестява районният шеф на СЗО за Европа доктор Ханс Клуге.
Новата паневропейска коалиция беше основана на хибридно събитие в Брюксел на 30 септември 2021 година с дейното партньорство на СЗО. Нейната задача ще бъде да се преодолеят пропуските в грижата за над 150 милиона хора по света с психологично заболяване, от които единствено дребна част получават съответна грижа и лекуване.
Европейският комисар по въпросите на опазването на здравето и сигурността на храните Стела Кириaкиду също счита, че икономическите последствия и дължащите се на напрежението проблеми, свързани с пандемията, няма да изчезнат още известно време. Здравните системи, които към момента са претрупани заради незабавни случаи, свързани с COVID-19, може да не са в положение да реагират съответно или да подобрят своите услуги в региона на психологичното здраве в скоро време. Освен това постъпват първични данни за обилни психиатрични и неврологични увреждания при пациенти, диагностицирани с COVID-19.
" Болестта е източник на непрекъснат стрес в дълготраен проект, засягащ всички нас. Хората изгубиха близки, липсват им приятелите и фамилията, тревожат се за своето здраве, занаят и бъдеще. Всяка вълна от вирусни инфекции ни изправя пред нови провокации. Дори бих споделила, че зад всичко, обвързвано с пандемията, в Европейски Съюз и отвън него се оформя една невидима на пръв взор изключителна обстановка, обвързвана с психологичното здраве. Това е нещо като необявена пандемия ", декларира еврокомисарят Стела Кириaкиду в изявление, оповестено на уеб страницата на Европейската комисия.
Международен екип от учени изследва в продължение на една година по какъв начин ограничаващите ограничения в пандемията от COVID-19 въздействат на душeвността на популацията в 11 страни /Великобритания, Белгия, Холандия, България, Чехия, Финландия, Индия, Латвия, Полша, Румъния и Швеция/. Проучването е финансирано от EOSCsecretariat.eu, а част от екипа са преподаватели от Нов български университет, които показаха резултатите на уебинар в Нов български университет напролет на т.г. Цитираните от Българска телеграфна агенция данни от изследването демонстрират, че съвсем половината от участниците /48,6 на сто/ дават отговор на критериите за най-малко едно от изследваните психологични разстройства, като 17,6 на 100 от тях са се разболели душевен заради пандемията /за България процентът е малко по-висок от междинния за всички страни - 17.9 на сто/. 9,3 на 100 от интервюираните са развили меланхолия, а 3 на 100 - паническо разстройство.
Според представено от " Дойче веле " проучване на екип учени от Оксфорд, осъществено напролет на тази година, меланхолия и страхова невроза - това са психическите проблеми, следени при всеки трети, преболедувал COVID-19. Учените не знаят каква е повода, само че упорстват тревожният феномен да се изследва. Всеки трети пациент, прекарал COVID-19, в границите на идващите шест месеца получава мозъчни или душевен увреждания, демонстрира проучването, извършено измежду над 230 000 души. Авторите на проучването считат, че пандемията ще докара до вълна от душевен и неврологични проблеми.
Учените не знаят по какъв тъкмо метод вирусът може да докара до меланхолия и страхова невроза, само че откриват, че таман тези две диагнози са най-разпространени измежду общо 14-те душевен и ментални отклонения, открити след изкаран COVID-19.
Данните, оповестени в авторитетното здравно списание " Lancet Psychiatry Journal ", се базират на здравните досиета на 236 379 пациенти, преболедували COVID-19, основно в Съединени американски щати. В 34% от случаите са диагностицирани неврологични или душевен увреждания в границите на шест месеца след прекаран коронавирус. Този % е доста по-висок спрямо контролната група от хора, изкарали грип или сходни болести на дихателните пътища през същия интервал. Ето за какво учените считат, че COVID-19 оказва някакво характерно влияние върху човешкия мозък и човешката душeвност.
Учените от университета на Куинсланд в Австралия са записали 76 милиона спомагателни случая на тревога и 53 милиона на тежка меланхолия с разпространяването на COVID-19 през 2020 година, оповестиха през октомври т.г. " Ройтерс " и Агенция Франс Прес, базирайки се на обява в сп. " Lancet Psychiatry Journal ". Учените са анализирали 48 предходни проучвания от целия свят и са създали мета-анализ на преобладаващите психологични болести в 204 страни и територии през 2020 година Установили са 28% нарастване на случаите на тежка меланхолия - до 246 милиона, при предстоящи 193 милиона без пандемия. Случаите на тревога са се нараснали с 26% до към 374 милиона по отношение на 298 милиона без пандемия.
В България през октомври т.г. Портал на пациента, Националният център по публично здраве и разбори /НЦОЗА/, СЗО - България, Фондация " В помощ на здравето ", Фондация " Глобална самодейност в психиатрията " и УНИЦЕФ - България дадоха старт на осведомителна акция " Победи депресията! ". Като съществена задача на тази неофициална коалиция бе посочено да се направи очевидно едно от най-унищожителните и скрити болести - депресията.
Във връзка с Деня на психологичното здраве, който бе маркиран на 10 октомври, УНИЦЕФ България стартира национална акция в поддръжка на психологичното здраве на децата и младежите под мотото " Отвъд усмивките. Как си в действителност? " Голям брой деца и младежи се борят с тревога, меланхолия, горест и други негативни страсти, а пандемията от COVID-19, обществената изолираност и нарушеният образователен развой обостриха рецесията измежду подрастващите. В същото време по тематиката рядко се приказва намерено, а младежите изпитват стеснение или позор да потърсят помощ, когато се сблъскват с провокации по отношение на психологичното си здраве, показват от УНИЦЕФ.
Целта на акцията е да увеличи информираността за значимостта на психологичното здраве, да разчупи стигмата към тази тематика в обществото и да предложи решение - основаване на онлайн платформа за независима грижа за психологичното здраве, която включва тактики за справяне и резистентност.
Изследване на УНИЦЕФ България от 2020 година демонстрира, че в обстановката на изключително състояние поради COVID-19, младежите в България изпитват доста повече отрицателни страсти. Четири пъти повече е изживяваната самотност, три пъти са нарастнали гневът и раздразнението, двукратно се е нараснал страхът.
В рамките на акцията УНИЦЕФ България набира средства за създаване на онлайн платформа в поддръжка на психологичното здраве на децата и младежите. В нея ще бъде събрана информация от експерти за най-честите психологични положения - меланхолия, тревога, самонараняване и суицидно държание, хранителни разстройства, тормоз, стрес, както и методите за тяхното превъзмогване.
СЗО насочи послания, свързани с психологичното здраве, към всички хора по света по време на пандемията от COVID-19. Да проявим съпричастност с всички наранени във всички страни. Хората, наранени от COVID-19, не са отговорни, че са се заразили и заслужават поддръжка, съчувствие и доброжелателност, приканва СЗО.
" Сведете до най-малко гледането, четенето или слушането на вести, които ви карат да се чувствате разтревожени или напрегнати; търсете информация единствено от достоверни източници основно за да предприемете на практика стъпки да се подготвите и да отбраните себе си и своите близки. Търсете настояща информация в несъмнено време, един път или два пъти на ден. Внезапният и съвсем непрестанен поток от новинарски репортажи за една зараза може да тормози всеки човек. Търсете единствено обстоятелства, а не клюки и дезинформация. Получавайте информация постоянно от уеб страницата на СЗО и платформите на локалните здравни органи, която да ви помогне да разграничите обстоятелствата от слуховете. Фактите могат да оказват помощ за понижаване на страховете ", поучава СЗО.
Организацията приканва да защитим себе си и да поддържаме другите. Да окажеш помощ на различен човек, когато е в потребност, може да е потребно и за този, който получава помощта и за този, който я дава. Сътрудничеството сред хората във всяка общественост може да помогне за реализиране на взаимност в битката против COVID-19.
СЗО моли да осигурим самопризнание за труда на тези, които се грижат за болните и на здравните служащи, които оказват помощ на хората, наранени от COVID-19. Да подчертаваме тяхната роля за спасяването на живота на хората и за сигурността на нашите близки.
Източник: БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ