COVID-19 ще стане ендемичен - какво означава това?
Пандемията от COVID-19 няма да има явен " край ", а вирусът с всичките му разновидности няма просто да изчезне - това е единодушието измежду специалистите по света в последните седмици.
Спадът на случаите от Омикрон и идното топло време в Европа, което се чака да понижи разпространяването на вируса, докара до въодушевено унищожаване на ограниченията в разнообразни страни. Последната вест е, че и България изцяло ще отстрани рестриктивните мерки и зеления документ на 20 март.
Какво обаче ще стане с COVID-19, откакто няма просто да изчезне?
Какво значи ендемично заболяване?
Епидемиолозите дефинират като " ендемично " заболяване, което е устойчиво в избран район, или най-малко предвидимо - сходно на сезонния грип.
Няма точни условия по кое време една болест става " ендемична " - то не се дефинира от това какъв брой постоянно срещано е болестта, или какъв брой смъртоносно е. Единственото " условие " е скоростта на възпаление да остава една и съща.
Ендемичността нормално се дефинира като такава в ретроспекция и сочи за стабилизиране на заболяването, частично поради основаният натурален и имунизационен имунитет, изяснява американският епидемиолог Нийл Маняр.
" От този миг нататък не употребяваме повсеместен метод, а ще съобразяваме ограниченията за публично здраве за потребностите на по-локализирани области ", изяснява Маняр.
Ендемичността на Коронавирус значи, че сме в стадий, в който би трябвало да живеем с Коронавирус, както съжителстваме с всички други коронавируси и вируси на инфлуенцата.
Добрите и неприятните вести
Очаква се и тази година с идването на по-хубавото време случаите да намалеят. Това е обвързвано с доста фактори, и не е предписание - през зимата имаше талази от Делта и Омикрон и в страни в Южното полукълбо. Генерално обаче вирусът оцелява по-трудно и се популяризира по-малко при по-високи температури.
В доста страни са налице и високи равнища на имунизация. Макар предишните " заветните " 70% да не са доста, когато това се комбинира с броя неимунизирани, само че преболедували, може да се приказва за някакво равнище на социална отбрана.
Освен имунизацията, към този момент са налице и антивирусни медикаменти против COVID-19, които най-малко на равнище проучвания демонстрират положителни резултати.
Не би трябвало да бъдат подценявани и скъпите данни, събирани през последните 2 години - епидемиолозите към този момент могат доста по-добре да плануват талази, да реагират на нови огнища, да разчитат новата информация и да реагират с подобаващи ограничения на нея. Дали политиците ще ползват тези ограничения е обособен проблем.
Много по света и малко в България пък развиха потребни привички - по какъв начин се носят маски вярно, по какъв начин се съблюдава безвредна отдалеченост, какъв брой значима е персоналната хигиена и хигиената на пространствата - положителната вентилация и стерилизация.
Може да има и неприятни вести, обаче. Омикрон не е " продължение " на Делта, както някои допускат - известните разновидности на SARS-CoV-2 не са свързани линейно в семейство с ясна генеалогия. Това, че Омикрон бе по-лек вид, не значи, че този, който ще се появи след него, също ще е лек.
По-ниският брой инфектирани пък не значи безусловно, че няма да има висока смъртност. Такава със несъмнено ще се резервира още месеци поради многото случаи на хора, губещи живота си месеци след отрицателен PCR тест - от така наречен постковид синдром.
Учените са непоколебими и в различен факт - сезонните бустери би трябвало да продължат, изключително за най-рисковите в обществото. В противоположен случай една вълна в края на годината, която може да отмине други страни, още веднъж е способна да убива десетки всеки ден у нас.
И въпреки към този момент да има медикаменти против COVID-19, количествата са дребни и идват постепенно. Все още антивирусното хапче на Пфайзер не е налично в цяла Европа, а в случай че съдим по имунизацията, може да не е всеобщо налично по света даже през 2023 г.
Спадът на случаите от Омикрон и идното топло време в Европа, което се чака да понижи разпространяването на вируса, докара до въодушевено унищожаване на ограниченията в разнообразни страни. Последната вест е, че и България изцяло ще отстрани рестриктивните мерки и зеления документ на 20 март.
Какво обаче ще стане с COVID-19, откакто няма просто да изчезне?
Какво значи ендемично заболяване?
Епидемиолозите дефинират като " ендемично " заболяване, което е устойчиво в избран район, или най-малко предвидимо - сходно на сезонния грип.
Няма точни условия по кое време една болест става " ендемична " - то не се дефинира от това какъв брой постоянно срещано е болестта, или какъв брой смъртоносно е. Единственото " условие " е скоростта на възпаление да остава една и съща.
Ендемичността нормално се дефинира като такава в ретроспекция и сочи за стабилизиране на заболяването, частично поради основаният натурален и имунизационен имунитет, изяснява американският епидемиолог Нийл Маняр.
" От този миг нататък не употребяваме повсеместен метод, а ще съобразяваме ограниченията за публично здраве за потребностите на по-локализирани области ", изяснява Маняр.
Ендемичността на Коронавирус значи, че сме в стадий, в който би трябвало да живеем с Коронавирус, както съжителстваме с всички други коронавируси и вируси на инфлуенцата.
Добрите и неприятните вести
Очаква се и тази година с идването на по-хубавото време случаите да намалеят. Това е обвързвано с доста фактори, и не е предписание - през зимата имаше талази от Делта и Омикрон и в страни в Южното полукълбо. Генерално обаче вирусът оцелява по-трудно и се популяризира по-малко при по-високи температури.
В доста страни са налице и високи равнища на имунизация. Макар предишните " заветните " 70% да не са доста, когато това се комбинира с броя неимунизирани, само че преболедували, може да се приказва за някакво равнище на социална отбрана.
Освен имунизацията, към този момент са налице и антивирусни медикаменти против COVID-19, които най-малко на равнище проучвания демонстрират положителни резултати.
Не би трябвало да бъдат подценявани и скъпите данни, събирани през последните 2 години - епидемиолозите към този момент могат доста по-добре да плануват талази, да реагират на нови огнища, да разчитат новата информация и да реагират с подобаващи ограничения на нея. Дали политиците ще ползват тези ограничения е обособен проблем.
Много по света и малко в България пък развиха потребни привички - по какъв начин се носят маски вярно, по какъв начин се съблюдава безвредна отдалеченост, какъв брой значима е персоналната хигиена и хигиената на пространствата - положителната вентилация и стерилизация.
Може да има и неприятни вести, обаче. Омикрон не е " продължение " на Делта, както някои допускат - известните разновидности на SARS-CoV-2 не са свързани линейно в семейство с ясна генеалогия. Това, че Омикрон бе по-лек вид, не значи, че този, който ще се появи след него, също ще е лек.
По-ниският брой инфектирани пък не значи безусловно, че няма да има висока смъртност. Такава със несъмнено ще се резервира още месеци поради многото случаи на хора, губещи живота си месеци след отрицателен PCR тест - от така наречен постковид синдром.
Учените са непоколебими и в различен факт - сезонните бустери би трябвало да продължат, изключително за най-рисковите в обществото. В противоположен случай една вълна в края на годината, която може да отмине други страни, още веднъж е способна да убива десетки всеки ден у нас.
И въпреки към този момент да има медикаменти против COVID-19, количествата са дребни и идват постепенно. Все още антивирусното хапче на Пфайзер не е налично в цяла Европа, а в случай че съдим по имунизацията, може да не е всеобщо налично по света даже през 2023 г.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ