Заради COVID: Най-много безработни в общините с развит туризъм
Пандемията от COVID-19 донесе една от най-бързо настъпилите стопански рецесии в новата стопанска история на Европа. Въпреки че България понесе по-лек удар от доста европейски страни, през 2020 година бяха регистрирани забележителен растеж на безработицата, спирания на индустриалното произвеждане, а в месеците на най-тежки ограничавания - стопански безпорядък и даже прекъсване на интернационалната търговия. Отчитат от Института за пазарна стопанска система в свое проучване, отдадено на въздействието на Коронавирус рецесията върху общините в България.
На този стадий анализът на въздействието на рецесията върху българската стопанска система се съсредоточаваше върху националното, и в някои по-ограничени случаи – регионалното равнище, най-много поради рестриктивните мерки в достъпа до данни и знаци. Изследването на ИПИ отива на идващото равнище и разграничава следствията от икономическата рецесия през 2020 година в 265-те общини на България въз основа на данните за добавената стойност, износа, вложенията, безработицата и заетостта, миграцията.
Прегледът на знаците сочи, че въздействието на рецесията надалеч не е отмерено в другите елементи на страната. Индустриалните центрове минават най-много през кратковременен потрес, от който се възвръщат бързо след отпадането на най-строгите ограничаващи ограничения и подновяването на интернационалната търговия през лятото и есента на 2020 година Туристическите общини обаче, и най-много тези по Южното Черноморие, които зависят най-вече от задгранични туристи, понасят най-тежкия удар и възобновяване на локалните стопански системи лишава доста по-дълго време. Същевременно София продължава своята икономическа агресия, движена най-много от незасегнатия от рецесията растеж на сектора на Информационните и информационни технологии и строителството.
Представеният обзор на главните стопански индикатори на общините в хода на първата година от рецесията, породена от пандемията от Covid-19 дава ясна визия за другия резултат, който тя има върху локалните стопански системи. Можем да очертаем следните процеси:
В 148 - или над половината общини в България - се регистрира нарастване на добавената стойност през 2020 година, макар спада общо за националната стопанска система. Столицата и индустриалните региони не престават да порастват и през 2020 година, до момента в който в регионите със мощно развъртян туризъм се следят доста закъснение на стопанската активност;
Карта 1: Изменение на добавената стойност по факторни разноски на нефинансовите предприятия на човек от популацията сред 2019 и 2020 година, %, Национален статистически институт
Интерактивна версия:
При вложенията се следят противоположни трендове в другите групи общини. Докато столицата и част от индустриалните региони и през 2020 година разноските за придобиване на ДМА в нефинансовите предприятия не престават позитивната си динамичност от 2020 година, в огромна част от Северна България и туристическите общини се следят обилни спадове;
Въпреки рецесията размерът на директните задгранични вложения с струпване нараства. Този развой обаче е движен най-много от притока на задграничните капитали в София, както и някои други области центрове като Враца, Перник и Плевен;
Накъсването на веригите на доставки се отразява единствено краткотрайно на приходите от експорт на нефинансовите предприятия в множеството общини. Противоположна динамичност има в износа на водещите стопански центрове – до момента в който в София и периферията ѝ износът се свива, Пловдив записва растеж, както и някои от общините във Варненска област;
Тенденциите на пазара на труда са отрицателни през съвсем цялата 2020 година В едвам 43 общини има нарастване на общия брой на наетите лица, а в някои част на южното Черноморие работещите понижават с над ¼. Относителният дял на наетите в трудоспособното население понижава най-видимо в Банско, Балчик, Годеч и Приморско;
Карта 2: Промяна в броя на наетите по трудово и служебно правно отношение сред 2019 и 2020 година, %, Национален статистически институт
Интерактивна версия:
Безработицата се усилва в съвсем цялата страна – едвам 20 общини записват спад през 2020 година, само че в множеството растежът се е стеснен до под 2%. През 2021 стартира бързо възобновяване на търсенето на работна мощ и в съвсем всички общини (231 от 265) се следи стесняване на безработицата;
Прекомерната смъртност в хода на пандемията води до доста ускорение на отрицателните естествени демографски процеси в цялата страна. Същевременно обаче има превръщане на миграционните трендове – както връщане на българи от чужбина, по този начин и закъснение на процесите на урбанизация и пренасяне на население от градските центрове към периферните общини.
На този стадий анализът на въздействието на рецесията върху българската стопанска система се съсредоточаваше върху националното, и в някои по-ограничени случаи – регионалното равнище, най-много поради рестриктивните мерки в достъпа до данни и знаци. Изследването на ИПИ отива на идващото равнище и разграничава следствията от икономическата рецесия през 2020 година в 265-те общини на България въз основа на данните за добавената стойност, износа, вложенията, безработицата и заетостта, миграцията.
Прегледът на знаците сочи, че въздействието на рецесията надалеч не е отмерено в другите елементи на страната. Индустриалните центрове минават най-много през кратковременен потрес, от който се възвръщат бързо след отпадането на най-строгите ограничаващи ограничения и подновяването на интернационалната търговия през лятото и есента на 2020 година Туристическите общини обаче, и най-много тези по Южното Черноморие, които зависят най-вече от задгранични туристи, понасят най-тежкия удар и възобновяване на локалните стопански системи лишава доста по-дълго време. Същевременно София продължава своята икономическа агресия, движена най-много от незасегнатия от рецесията растеж на сектора на Информационните и информационни технологии и строителството.
Представеният обзор на главните стопански индикатори на общините в хода на първата година от рецесията, породена от пандемията от Covid-19 дава ясна визия за другия резултат, който тя има върху локалните стопански системи. Можем да очертаем следните процеси:
В 148 - или над половината общини в България - се регистрира нарастване на добавената стойност през 2020 година, макар спада общо за националната стопанска система. Столицата и индустриалните региони не престават да порастват и през 2020 година, до момента в който в регионите със мощно развъртян туризъм се следят доста закъснение на стопанската активност;
Карта 1: Изменение на добавената стойност по факторни разноски на нефинансовите предприятия на човек от популацията сред 2019 и 2020 година, %, Национален статистически институт
Интерактивна версия:
При вложенията се следят противоположни трендове в другите групи общини. Докато столицата и част от индустриалните региони и през 2020 година разноските за придобиване на ДМА в нефинансовите предприятия не престават позитивната си динамичност от 2020 година, в огромна част от Северна България и туристическите общини се следят обилни спадове;
Въпреки рецесията размерът на директните задгранични вложения с струпване нараства. Този развой обаче е движен най-много от притока на задграничните капитали в София, както и някои други области центрове като Враца, Перник и Плевен;
Накъсването на веригите на доставки се отразява единствено краткотрайно на приходите от експорт на нефинансовите предприятия в множеството общини. Противоположна динамичност има в износа на водещите стопански центрове – до момента в който в София и периферията ѝ износът се свива, Пловдив записва растеж, както и някои от общините във Варненска област;
Тенденциите на пазара на труда са отрицателни през съвсем цялата 2020 година В едвам 43 общини има нарастване на общия брой на наетите лица, а в някои част на южното Черноморие работещите понижават с над ¼. Относителният дял на наетите в трудоспособното население понижава най-видимо в Банско, Балчик, Годеч и Приморско;
Карта 2: Промяна в броя на наетите по трудово и служебно правно отношение сред 2019 и 2020 година, %, Национален статистически институт
Интерактивна версия:
Безработицата се усилва в съвсем цялата страна – едвам 20 общини записват спад през 2020 година, само че в множеството растежът се е стеснен до под 2%. През 2021 стартира бързо възобновяване на търсенето на работна мощ и в съвсем всички общини (231 от 265) се следи стесняване на безработицата;
Прекомерната смъртност в хода на пандемията води до доста ускорение на отрицателните естествени демографски процеси в цялата страна. Същевременно обаче има превръщане на миграционните трендове – както връщане на българи от чужбина, по този начин и закъснение на процесите на урбанизация и пренасяне на население от градските центрове към периферните общини.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ