Барон Мюнхаузен, пари от хеликоптери и други фантазии за избягване на икономическата криза
Пандемията и ограниченията за ограничение на здравните последствия от нея неизбежно имат икономическа цена. Ограниченията на персоналния, обществения и стопанския живот са неочакван и изцяло непредвиден потрес, който блокира основаването и потребяването на артикули и услуги. Неизменно в сходни обстановки поражда упованието страната да влезе в ролята на избавител от последна инстанция, да замести частния бранш и с вливане на обществен запас да компенсира и предотврати тежкия стопански спад. В България, както и в други страни по света, не угасва вярата, че всеки проблем може да се реши с повече държавни разходи за стимулиране на приходи и ползване. Четейки за спешните пакети в други европейски страни и стотиците милиарди евро, обещанията за които ни засипват всекидневно в осведомителния поток, някак примамливо звучи и у нас да стреляме с " огромната базука " и да уплашим и убием рецесията.
Разумните гласове на всички места в Европа приказват за ограничения за намаляване на резултата от рецесията, а не за попречване или отбягване. Трезвата оценка е, че за този и идващите месеци на 2020 година свиването на стопанската интензивност е неизбежно, а и даже при отпадане на строгите рестрикции не всичко ще потръгне неотложно постарому. Дори в Германия - която имаше структурно здрави финанси и близка до нула безработица, и съвсем неотложно разгласи голям антикризисен пакет от ограничения - се чака стопански спад за годината, който е евентуално да е двойно по-голям от този след финансовата рецесия от 2008 година
" Хеликоптерните пари ", с които теоретично може бюджетът да обсипе жителите,
в тази ситуация обаче няма да оказват помощ. Ето за какво концепциите за разпределяне на пари на работещи, пенсионери и бизнеси " на калпак " сега не може да предотврати неизбежното стесняване на стопанската интензивност в идните месеци.
На първо място, имаме директна възбрана за осъществяване на избрани действия. Това е де факто изгубване на предлагането, а не спад на търсенето на избран кръг услуги. Тези бизнеси страдат, тъй като са затворени, не тъй като нямат платежоспособни клиенти. Това се отнася за необятния набор от кръчми и кафенета до магазините за облекла или детските клубове в комерсиалните центрове, от частните детски градини до фитнесите и събитията и образованията. Какво тъкмо ще се промени за тези бизнеси, в случай че хипотетично държавното управление раздаде по 100 лв. (или 200, или 500) на всеки български жител на следващия ден? Точно нищо: те отново ще са затворени и няма да основават добавена стойност. Вероятно хипотезата е, че карантината ще свърши и хората ще похарчат получените пари тъкмо за тези услуги тъкмо в тези обекти след отварянето, някак да си " наваксат` за пропуснатите питейни заведения и нощни заведения, само че това наподобява прекомерно подозрително.
Същото важи и за бизнеси, които не са официално неразрешени, само че поради рестриктивните мерки срещат доста стесняване на активността.
Когато хората работят от у дома, те не купуват закуски на път за офиса,
зареждат по-малко гориво в персоналните си коли, децата не купуват сок или сандвич в огромното междучасие и така нататък A междуградските пътувания са лимитирани. Отново, какво би се трансформирало, в случай че тези семейства получат ненадейно по-висока заплата или пряк подарък от държавния бюджет? Те няма да могат да създадат пътешестване през уикенда, няма да хапнат по-скъп обяд на работа или да дадат повече джобни на децата за учебно заведение.
Туризмът сега, а и в идващите месеци, даже при по-меки ограничаващи ограничения, не може да работи. Децата няма да имат зелени учебни заведения, няма да има лагери през пролетната почивка, а фамилиите няма да купят " Великденски пакети ". И това не може да бъде преодоляно със тласък в приходите. Нито 13-та пенсия, нито повдигане на минималната заплата, нито административно повишение на заплатите на държавните чиновници, нито великодушни обществени помощи, безкрайни болнични, платени от Национален осигурителен институт и каквито и да са екзотични хрумвания не могат да трансформират този немилостив факт.
Другият световен аспект на рецесията е
спирането на веригата на доставки
поради непредвидимите и динамично изменящи се ограничавания по границите. С други думи, даже там, където има търсене, покупко-продажбите не могат да се осъществят физически и в доста случаи просто страните се отхвърлят. Няма по какъв начин с повече приходи и предпочитание за ползване да прекарате камион през границата или да отмените възбрана, въведена да вземем за пример от австрийското държавно управление. И назад - в случай че българска фабрика не може да изнесе стоките си поради блокаж в транспортните коридори, финансовият тласък може да компенсира загубата в салдото на обособената компания, само че в действителността имаме по-малко основана стойност и това не се трансформира.
Българската стопанска система е отворена към външните пазари, като доста браншове основават не крайни потребителски артикули, а артикули и услуги, употребени от други бизнеси.
Летният сезонен туризъм е в голямата си част ориентиран към задгранични клиенти. Ако те не дойдат
- заради към момента настоящи забрани или боязън - каква е алтернативата? Държавата да насили българите с бюджетни дарове да прекарат 7 или 10 дни на Слънчев бряг и да вървят в същите питейни заведения, като младите англичани ли? Автомобилното произвеждане в Европа де факто е спряло, евентуално ни чака " нулево тримесечие " сходно на към този момент случилото се в Китай. Българските компании, доставящи елементи, съставни елементи, материали, съоръжение на тези фабрики, ще лимитират доста активността си, а някои евентуално ще бъдат спрени за избран интервал от време. И още веднъж за вътрешните тласъци у нас: даже с спомагателни средства в джоба, какво тъкмо ще си купи българският консуматор от дружество, което създава железни елементи, хидравлични помпи или автомобилна електроника? С какво тъкмо българският консуматор ще помогне на ИТ компания, за която бизнес клиент анулира поръчка за работа за милиони - белким едно домакинство има потребност от същата услуга, та да замести проваления контракт? Как тъкмо повече пари у семейства и бизнес ще компенсират провалените курсове на хиляди камиони в цяла Европа, какво ще поръчаме да возят тези транспортни компании?
Разбира се,
бюджетното основание не е маловажно
- да напомним, че износът на артикули от България е близо 60 милиарда лв. (15 милиарда за тримесечие), приходите от интернационален туризъм наближават 8 милиарда лв. годишно, ИТ и аутсорсингът на бизнес услуги също генерират доход от близо 5 милиарда лв.. Как си представяме вътрешен тласък, който да компенсира 10, 20 или 30% спад на активността поради световна криза?
В миг на сходен потрес крайната нерешителност и даже суматохата са естествена реакция. За къс интервал от време структурата на потреблението фрапантно се трансформира за съвсем всички. Домакинствата отсрочват огромни капиталови решения, никой не си купува автомобил или жилище, отсрочват се пътувания, компаниите вършат планове и антикризисни защитни проекти. С други думи,
всичко, с изключение на безусловно нужното за оцеляване, се " подвига на трупчета ".
Това е здравословен инстинкт и не би трябвало да се пречупва - а и не може. Ако на следващия ден получите неочакван подарък, евентуално ще го спестите в банковата си сметка, а не да се затичате към магазина за коли, нито ще започнете ремонт на жилището.
Тази реакция може да бъде по-силна или по-слаба, по-кратка или по-продължителна и разнообразни ограничения с бюджетни средства могат да повлияят на това - продължителността и степента ѝ. Ако схемата за компенсиране на част от заплатите сработи, по-малко хора ще бъдат съкратени, а това от своя страна би успокоило останалите за бъдещето на работното им място. Тази мярка обаче може да работи единствено за предприятия, които са финансово устойчиви - отсам идва и огромното предизвикателство пред триумфа на втората група ограничения, свързани с улеснен достъп до нови заеми. Тези ограничения, в случай че са сполучливи -
дяволът е в детайлите, които следва да забележим
- могат да влияят на упованията. А точно упованията са фактор, който ще предопредели решенията както на компании, по този начин и на семейства. Колкото е по-малък страхът, толкоз по-малка ще е смяната на навиците за ползване и желанията за по-дългосрочни покупки или вложения.
Но би трябвало да сме реалисти за вероятните резултати от тези ограничения. Запазването на работните места и поддръжката на приходите ще помогне за запазване на качествената работна мощ, за потенциала и фирмите за бърз рестарт. В това има здрав смисъл. Може да се надяваме упованията да не са толкоз песимистични и държанието на семействата в по-малка степен ще мине в режим " оцеляване ", с всички последствия за стопанската интензивност по веригата на добавената стойност. Въпреки това обаче, вредата е действителна и без значение от приходите на българите, структурата на стопанската система ще би трябвало да се промени и ще има неизбежни губещи. Вероятно хората ще пътуват по-малко в идващите години, евентуално китайците ще купуват по-малко немски коли, и по този начин нататък.
Един от методите да се овладее този боязън
е и през препотвърждаване на дълготрайните цели на развиването и надлежно финансирането им с обществени разноски. Ако желаеме по-качествено обучение, не може да има отвод от насочването на спомагателен запас в системата, както за учители, по този начин и за нововъведения и технологии. Ако желаеме по-добра инфраструктура, с цел да привличаме вложения с висока добавена стойност, не може да се стопира финансирането на релативно консенсусни обществени вложения в пътна и железопътна съгласуваност.. Ако желаеме понижаване на бедността и общественото изключване, би трябвало да се насочат средства за по-адекватни и по-добре ориентирани обществени стратегии и услуги. Всичко това допуска опазване и даже увеличение на бюджетните разноски през тази и идващите години, което ще има резултат на поддръжка на вътрешното търсене.
Анализът е на Института за пазарна стопанска система.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1158)
Разумните гласове на всички места в Европа приказват за ограничения за намаляване на резултата от рецесията, а не за попречване или отбягване. Трезвата оценка е, че за този и идващите месеци на 2020 година свиването на стопанската интензивност е неизбежно, а и даже при отпадане на строгите рестрикции не всичко ще потръгне неотложно постарому. Дори в Германия - която имаше структурно здрави финанси и близка до нула безработица, и съвсем неотложно разгласи голям антикризисен пакет от ограничения - се чака стопански спад за годината, който е евентуално да е двойно по-голям от този след финансовата рецесия от 2008 година
" Хеликоптерните пари ", с които теоретично може бюджетът да обсипе жителите,
в тази ситуация обаче няма да оказват помощ. Ето за какво концепциите за разпределяне на пари на работещи, пенсионери и бизнеси " на калпак " сега не може да предотврати неизбежното стесняване на стопанската интензивност в идните месеци.
На първо място, имаме директна възбрана за осъществяване на избрани действия. Това е де факто изгубване на предлагането, а не спад на търсенето на избран кръг услуги. Тези бизнеси страдат, тъй като са затворени, не тъй като нямат платежоспособни клиенти. Това се отнася за необятния набор от кръчми и кафенета до магазините за облекла или детските клубове в комерсиалните центрове, от частните детски градини до фитнесите и събитията и образованията. Какво тъкмо ще се промени за тези бизнеси, в случай че хипотетично държавното управление раздаде по 100 лв. (или 200, или 500) на всеки български жител на следващия ден? Точно нищо: те отново ще са затворени и няма да основават добавена стойност. Вероятно хипотезата е, че карантината ще свърши и хората ще похарчат получените пари тъкмо за тези услуги тъкмо в тези обекти след отварянето, някак да си " наваксат` за пропуснатите питейни заведения и нощни заведения, само че това наподобява прекомерно подозрително.
Същото важи и за бизнеси, които не са официално неразрешени, само че поради рестриктивните мерки срещат доста стесняване на активността.
Когато хората работят от у дома, те не купуват закуски на път за офиса,
зареждат по-малко гориво в персоналните си коли, децата не купуват сок или сандвич в огромното междучасие и така нататък A междуградските пътувания са лимитирани. Отново, какво би се трансформирало, в случай че тези семейства получат ненадейно по-висока заплата или пряк подарък от държавния бюджет? Те няма да могат да създадат пътешестване през уикенда, няма да хапнат по-скъп обяд на работа или да дадат повече джобни на децата за учебно заведение.
Туризмът сега, а и в идващите месеци, даже при по-меки ограничаващи ограничения, не може да работи. Децата няма да имат зелени учебни заведения, няма да има лагери през пролетната почивка, а фамилиите няма да купят " Великденски пакети ". И това не може да бъде преодоляно със тласък в приходите. Нито 13-та пенсия, нито повдигане на минималната заплата, нито административно повишение на заплатите на държавните чиновници, нито великодушни обществени помощи, безкрайни болнични, платени от Национален осигурителен институт и каквито и да са екзотични хрумвания не могат да трансформират този немилостив факт.
Другият световен аспект на рецесията е
спирането на веригата на доставки
поради непредвидимите и динамично изменящи се ограничавания по границите. С други думи, даже там, където има търсене, покупко-продажбите не могат да се осъществят физически и в доста случаи просто страните се отхвърлят. Няма по какъв начин с повече приходи и предпочитание за ползване да прекарате камион през границата или да отмените възбрана, въведена да вземем за пример от австрийското държавно управление. И назад - в случай че българска фабрика не може да изнесе стоките си поради блокаж в транспортните коридори, финансовият тласък може да компенсира загубата в салдото на обособената компания, само че в действителността имаме по-малко основана стойност и това не се трансформира.
Българската стопанска система е отворена към външните пазари, като доста браншове основават не крайни потребителски артикули, а артикули и услуги, употребени от други бизнеси.
Летният сезонен туризъм е в голямата си част ориентиран към задгранични клиенти. Ако те не дойдат
- заради към момента настоящи забрани или боязън - каква е алтернативата? Държавата да насили българите с бюджетни дарове да прекарат 7 или 10 дни на Слънчев бряг и да вървят в същите питейни заведения, като младите англичани ли? Автомобилното произвеждане в Европа де факто е спряло, евентуално ни чака " нулево тримесечие " сходно на към този момент случилото се в Китай. Българските компании, доставящи елементи, съставни елементи, материали, съоръжение на тези фабрики, ще лимитират доста активността си, а някои евентуално ще бъдат спрени за избран интервал от време. И още веднъж за вътрешните тласъци у нас: даже с спомагателни средства в джоба, какво тъкмо ще си купи българският консуматор от дружество, което създава железни елементи, хидравлични помпи или автомобилна електроника? С какво тъкмо българският консуматор ще помогне на ИТ компания, за която бизнес клиент анулира поръчка за работа за милиони - белким едно домакинство има потребност от същата услуга, та да замести проваления контракт? Как тъкмо повече пари у семейства и бизнес ще компенсират провалените курсове на хиляди камиони в цяла Европа, какво ще поръчаме да возят тези транспортни компании?
Разбира се,
бюджетното основание не е маловажно
- да напомним, че износът на артикули от България е близо 60 милиарда лв. (15 милиарда за тримесечие), приходите от интернационален туризъм наближават 8 милиарда лв. годишно, ИТ и аутсорсингът на бизнес услуги също генерират доход от близо 5 милиарда лв.. Как си представяме вътрешен тласък, който да компенсира 10, 20 или 30% спад на активността поради световна криза?
В миг на сходен потрес крайната нерешителност и даже суматохата са естествена реакция. За къс интервал от време структурата на потреблението фрапантно се трансформира за съвсем всички. Домакинствата отсрочват огромни капиталови решения, никой не си купува автомобил или жилище, отсрочват се пътувания, компаниите вършат планове и антикризисни защитни проекти. С други думи,
всичко, с изключение на безусловно нужното за оцеляване, се " подвига на трупчета ".
Това е здравословен инстинкт и не би трябвало да се пречупва - а и не може. Ако на следващия ден получите неочакван подарък, евентуално ще го спестите в банковата си сметка, а не да се затичате към магазина за коли, нито ще започнете ремонт на жилището.
Тази реакция може да бъде по-силна или по-слаба, по-кратка или по-продължителна и разнообразни ограничения с бюджетни средства могат да повлияят на това - продължителността и степента ѝ. Ако схемата за компенсиране на част от заплатите сработи, по-малко хора ще бъдат съкратени, а това от своя страна би успокоило останалите за бъдещето на работното им място. Тази мярка обаче може да работи единствено за предприятия, които са финансово устойчиви - отсам идва и огромното предизвикателство пред триумфа на втората група ограничения, свързани с улеснен достъп до нови заеми. Тези ограничения, в случай че са сполучливи -
дяволът е в детайлите, които следва да забележим
- могат да влияят на упованията. А точно упованията са фактор, който ще предопредели решенията както на компании, по този начин и на семейства. Колкото е по-малък страхът, толкоз по-малка ще е смяната на навиците за ползване и желанията за по-дългосрочни покупки или вложения.
Но би трябвало да сме реалисти за вероятните резултати от тези ограничения. Запазването на работните места и поддръжката на приходите ще помогне за запазване на качествената работна мощ, за потенциала и фирмите за бърз рестарт. В това има здрав смисъл. Може да се надяваме упованията да не са толкоз песимистични и държанието на семействата в по-малка степен ще мине в режим " оцеляване ", с всички последствия за стопанската интензивност по веригата на добавената стойност. Въпреки това обаче, вредата е действителна и без значение от приходите на българите, структурата на стопанската система ще би трябвало да се промени и ще има неизбежни губещи. Вероятно хората ще пътуват по-малко в идващите години, евентуално китайците ще купуват по-малко немски коли, и по този начин нататък.
Един от методите да се овладее този боязън
е и през препотвърждаване на дълготрайните цели на развиването и надлежно финансирането им с обществени разноски. Ако желаеме по-качествено обучение, не може да има отвод от насочването на спомагателен запас в системата, както за учители, по този начин и за нововъведения и технологии. Ако желаеме по-добра инфраструктура, с цел да привличаме вложения с висока добавена стойност, не може да се стопира финансирането на релативно консенсусни обществени вложения в пътна и железопътна съгласуваност.. Ако желаеме понижаване на бедността и общественото изключване, би трябвало да се насочат средства за по-адекватни и по-добре ориентирани обществени стратегии и услуги. Всичко това допуска опазване и даже увеличение на бюджетните разноски през тази и идващите години, което ще има резултат на поддръжка на вътрешното търсене.
Анализът е на Института за пазарна стопанска система.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1158)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ