Пандемията дава тежки отражения върху човешката психика. Това е известно,

Пандемията дава тежки отблясъци върху човешката душeвност. Това е известно, и всеки преболедувал, пък и всички останали могат да го потвърдят.

Бедата е, че душевен деформации, които не са свързани с Ковид, се следят и на равнище държавно ръководство и администрации.

Преди Коледа да вземем за пример станахме очевидци на опита да Европейската комисия още веднъж да ни качи на шейната на политическата уместност, с рекомендацията да заобикаляме споменаването на Коледа, Рождество Христово, Санта Клаус и прочие пропити с християнска традиция названия в празничното ни другарство. Както предложи Урсула фон дер Лайен да сме заменяли Коледа със словосъчетанието " празничен сезон "..

Честно казано, бях се замислил над предлагането й, само че прекомерно бързо се отхвърлих от него. Причината - многодетно семейство от Близкия Изток, настанено в  апартамент против нас. Нямам нищо срещу хората, несъмнено са евентуални мигранти на Запад, които употребяват квартирата като база при прехвърлянето си, само че можеха най-малко да си изчистят обувките на входа на блока, а не да нанесат боклука си пред изтривалката ми, на която с огромни букви написа " Welcome ". Преглътнах пожеланието си " цветущ празничен сезон ", почистих калта и се прибрах у дома, размишлявайки върху това какво щеше да направи еврокомисар №1 в тази ситуация.

В навечерието на новогодишната нощ пък научих, че доста общински управи се отказвали от празничната заря. По този метод те подкрепяли самодейността на фондация " Четири лапи " за отговорно честване на празниците и за Нова година без фойерверки. Сред градовете без заря са София, Пловдив, Стара Загора, Кюстендил. 

Преживяванията на горките бездомни животинки и четирикраки домашни любимци по Нова година не бих коментирал - става известно че има специалисти и експерти, които познават признаците на напрежението при животните задоволително добре. И защото съм си запазил на телефона клипче от посрещането на 2021 година мога да си дам сметка какво предизвикваме освен на бездомните кучета, само че и на самите нас в подобен празничен миг. Ако можеха да го видят, жителите на Дамаск сигурно биха си помислили, че е снимана бомбардировка с ракети " Томахоук ".

Но да отмениш обичайна празнична заря, която озарява небето над столицата с прелестни цветове, дъжд от светлина и невиждани огнени цветя, ми се коства изключителна тъпота. Ако общинарите в действителност бяха загрижени за домашните любимци и бездомните кучета и котки по улиците, до момента щяха да са ги настанили в общински приюти, да са ги кастрирали, осиновили, нахранили. Ама не, кметът Йорданка Фандъкова и себеподобните й лицемерно поддържат някаква самодейност на фондацията, оставяйки в същото време горките скитащи животинки на перверзния копнеж на тези поданици на столицата, които ще извадят арсенали от Втората международна война и отново ще трансфорат улиците на София в полесражение. Защото по този начин са привикнали да показват насладата си от празника.

За такива случаи мъдрият български народ е рекъл: всичко Мара втасала, единствено не се сресала. Не ни стигат рестриктивните мерки и напрежението поради пандемията, само че такива като Фандъкова и основателите от " Четири лапи " зорлем ни тикат към тиха и трайна меланхолия, " освежавана " от мемоари за зарите от минали години. 

Не ни остава друго, с изключение на да пием, та да забравим. Наздраве!