Деян Енев: Любовта към книгите е за цял живот
Пандемията засилва и неприятните, и положителните страни у хората. Всички станаха по-подозрителни и даже по-страхливи. От друга страна пък хората се завърнаха към същинското и най-същественото нещо - фамилията.
Това сподели в изявление за БГНЕС писателят Деян Енев.
„ Пандемията освети проблемите на обществото, в това число и в здравната система ", уточни още писателят и добави: „ Дай Боже, след към този момент три талази, да тя да стартира да затихва и да се връщаме към естествения си темп на живот ". Според него в предишното българските лекари са били „ сатанизирани ", което е станало причина за отключване на експанзия от разнообразни пластове на обществото към тях. Нещо, което не трябва да се позволява, безапелационен е Деян Енев.
Той посочи и някои позитивни резултати от здравната рецесия - хората си останаха по домовете, а една немалка част от тях се обърна още веднъж към книгата.
„ Моята камбанария е доста дребна, само че има нещо такова, несъмнено. Доста се разстрои животът на нашия дребен хартиен пазар. Животът на една книга е обвързван с показване, събития, министър председатели и така нататък, което спря да се случва за известно време. Издателствата също се стреснаха и стопираха за няколко месеца да издават книги. В момента нещата са нормализирани. Не единствено, че ненапълно се реалокира фокусът към самото четене, само че и към писането. Колеги-писатели, а и други хора, които не са подозирали в себе си такива заложби, прописаха, с цел да се борят със самотата и страховете си. В околните години ще бъдем очевидци на една сериозна книжна продукция ", предвижда писателят.
За тревожната наклонност екраните на тв приемниците в домовете на хората да стават все по-големи, а библиотеките им все по-малки, Деян Енев счита:
„ В човешката история процентът на четящите не е бил изключително огромен, може би в другите времена е бил еднакъв. Говорим за хората, които имат откровено отношение към книгата. Защо? Защото човешката природа е такава, че човек постоянно избира по-лесното. Да гледаш в екрана на телефона или таблета е по-лесно, в сравнение с да се опитваш да съживиш в главата си това, което ти споделя книгата. Има доста експерти, които са разсъждавали върху това. Тук ще загатна една книга на швейцареца Жак Елюл - „ Унизеното слово ". В нея създателят обстойно и нашироко разсъждава за това за какво е толкоз значимо да не губим връзката с четеното, а да я крепим и да я развиваме. Това, което ти дава книгата и четенето е нещо доста по-богато като съпреживяване и като случване вътре в самите нас, в сравнение с гледането в екрана. Екранът ти дава някакъв облик, ти се съгласяваш с него. Лека-полека губим навиците си съществено да четем ".
Според него в наши дни от ден на ден се „ плъзгаме " по екраните на умните си телефони, четем най-вече заглавията на информациите, на които попадаме в обществените мрежи и „ кълвем " една доста дребна част от действителното им наличие.
„ Все отново това, което дават и са давали книгите на генерации като нашето, участва като полезности и в по-младото потомство, само че набавено по различен метод. Може би нещата не са толкоз апокалиптични, колкото от време на време се приказва в медиите ", резервира оптимизма си актуалния български публицист.
Той е безапелационен, че отношението на младите към книгите и любовта към книгите се култивират, след което остават за цялостен живот. За задачата обаче, счита писателят, би трябвало да се дава все по-голяма гласност на тези хора, които са свързани със словото. „ Аз не мога да понасям утринните блокове на малките екрани, които са нещо като сапунени мехури. Не знам каква е тази тяхна формула, само че дано канят повече грамотни хора, които има какво да кажат и на младите, и на старите ", даде за образец Деян Енев.
„ Социалните мрежи хоризонтираха обществото, трансфораха го в една равина. Онази естествена подчиненост на тези хора, които имат някакви заслуги зад гъба си и мат какво да кажат, се размива. Такъв човек към този момент съществува в съседство с оня дето ругае или оня, който демонстрира какви маратонки си е купил. Има огромна промяна, което занапред ще бъде изследвана и обяснявана. От друга страната обаче, умните хора не престават да се изричат ", акцентира още той.
Това сподели в изявление за БГНЕС писателят Деян Енев.
„ Пандемията освети проблемите на обществото, в това число и в здравната система ", уточни още писателят и добави: „ Дай Боже, след към този момент три талази, да тя да стартира да затихва и да се връщаме към естествения си темп на живот ". Според него в предишното българските лекари са били „ сатанизирани ", което е станало причина за отключване на експанзия от разнообразни пластове на обществото към тях. Нещо, което не трябва да се позволява, безапелационен е Деян Енев.
Той посочи и някои позитивни резултати от здравната рецесия - хората си останаха по домовете, а една немалка част от тях се обърна още веднъж към книгата.
„ Моята камбанария е доста дребна, само че има нещо такова, несъмнено. Доста се разстрои животът на нашия дребен хартиен пазар. Животът на една книга е обвързван с показване, събития, министър председатели и така нататък, което спря да се случва за известно време. Издателствата също се стреснаха и стопираха за няколко месеца да издават книги. В момента нещата са нормализирани. Не единствено, че ненапълно се реалокира фокусът към самото четене, само че и към писането. Колеги-писатели, а и други хора, които не са подозирали в себе си такива заложби, прописаха, с цел да се борят със самотата и страховете си. В околните години ще бъдем очевидци на една сериозна книжна продукция ", предвижда писателят.
За тревожната наклонност екраните на тв приемниците в домовете на хората да стават все по-големи, а библиотеките им все по-малки, Деян Енев счита:
„ В човешката история процентът на четящите не е бил изключително огромен, може би в другите времена е бил еднакъв. Говорим за хората, които имат откровено отношение към книгата. Защо? Защото човешката природа е такава, че човек постоянно избира по-лесното. Да гледаш в екрана на телефона или таблета е по-лесно, в сравнение с да се опитваш да съживиш в главата си това, което ти споделя книгата. Има доста експерти, които са разсъждавали върху това. Тук ще загатна една книга на швейцареца Жак Елюл - „ Унизеното слово ". В нея създателят обстойно и нашироко разсъждава за това за какво е толкоз значимо да не губим връзката с четеното, а да я крепим и да я развиваме. Това, което ти дава книгата и четенето е нещо доста по-богато като съпреживяване и като случване вътре в самите нас, в сравнение с гледането в екрана. Екранът ти дава някакъв облик, ти се съгласяваш с него. Лека-полека губим навиците си съществено да четем ".
Според него в наши дни от ден на ден се „ плъзгаме " по екраните на умните си телефони, четем най-вече заглавията на информациите, на които попадаме в обществените мрежи и „ кълвем " една доста дребна част от действителното им наличие.
„ Все отново това, което дават и са давали книгите на генерации като нашето, участва като полезности и в по-младото потомство, само че набавено по различен метод. Може би нещата не са толкоз апокалиптични, колкото от време на време се приказва в медиите ", резервира оптимизма си актуалния български публицист.
Той е безапелационен, че отношението на младите към книгите и любовта към книгите се култивират, след което остават за цялостен живот. За задачата обаче, счита писателят, би трябвало да се дава все по-голяма гласност на тези хора, които са свързани със словото. „ Аз не мога да понасям утринните блокове на малките екрани, които са нещо като сапунени мехури. Не знам каква е тази тяхна формула, само че дано канят повече грамотни хора, които има какво да кажат и на младите, и на старите ", даде за образец Деян Енев.
„ Социалните мрежи хоризонтираха обществото, трансфораха го в една равина. Онази естествена подчиненост на тези хора, които имат някакви заслуги зад гъба си и мат какво да кажат, се размива. Такъв човек към този момент съществува в съседство с оня дето ругае или оня, който демонстрира какви маратонки си е купил. Има огромна промяна, което занапред ще бъде изследвана и обяснявана. От друга страната обаче, умните хора не престават да се изричат ", акцентира още той.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ