Всички в розови фланелки срещу кибертормоза!
Панайот Рандев е началник на Институт Ре-Генезис и на фондация " Човек Плюс ". Бил е началник на Асоциацията на учебните психолози в България, има 35-годишни наблюдения като учебен психолог. Работил е в Българска академия на науките - Институт по логика на психиката, преподавал е в Нов български университет, бил е основен психолог на Сухопътните войски на Българската войска. Работи върху Национално проучване на кибертормоза и киберзависимостите.
- С какво Денят на розовата фланелка е толкоз значим?
- Правим го с фондация " Човек плюс " от 2012 година, в този момент ще е за 7-и път. През 2017 година се включиха над 500 учебни заведения в страната, в този момент чакаме да са повече. Предполагам, че и в Пловдив ще има интензивности.
Когато приказваме за експанзия, най-често имаме поради физически пердах. Всъщност физическото принуждение е не повече от 10-15 % от издевателството. Повечето неща, изключително при по-големите, са словесни обиди, уединяване от диалози или от Facebook. На процедура, изключително при юношите, физическият пердах е доста дребен, само че нарастват нефизическите форми на принуждение.
Важно е и възрастните, и медиите, и управляващите да схванат, че систематичният нефизически тормоз е доста по-увреждащ децата, в сравнение с шамарите и боят.
- Усещането в обществото е, че експанзията нараства стремглаво. Така ли е в действителност?
- Насилие сред хората постоянно е имало и ще има. 98.5 % имаме идентични гени с шимпанзетата, само че хората се бием 300 пъти по-малко от тях. Явно в човешката история за тия 10 000 години цивилизация неколкостотин пъти сме овладели своята експанзия, подбудена от животинските гени в нас.
През последните десетилетия обаче стартира противоположен развой на децивилизоване, освен това в някои връзки той се прави изцяло умишлено. Т.е. огромни бизнес компании и част от политиците вършат доста мощни акции за пробуждане на импулсивността у хората - за пазаруване, за политически решения. Подтикват ни да разрушим за 50-100 години това, което сме изграждали 10 000 години. Накрая ще деградираме до животинки.
И това е съчетано с големия размер принуждение, който децата гледат по медиите.
Има и по-специфични аргументи. Например съвсем никой в България не осъзнава, че всеобщото потребление на памперси от ранна възраст в действителност доста съществено пречи на развиването на самоконтрола и разрешава внезапно повишаване на импулсивността при децата. Наскоро Асоциацията на началните учители в Съединени американски щати сигнализира за първокласници с памперси!
Удобните за родителите на бебета средства в действителност прецакват децата за идващите десетилетия, защото мозъкът им не може да развие в първите месеци механизми за самоконтрол. Това, както и нарасналата импулсивност са част от аргументите днешните деца да са прекомерно конфликтни.
- Колко рисков на този декор е кибертормозът?
- Тазгодишната акция за розовата фланелка на 28 февруари е отдадена навръх кибертормоза. Допреди 15 година нямаше такова нещо, до момента в който през днешния ден всяко пето-шесто дете е било подложено на това. Средно 15-25 % от децата са били подложени на кибертормоз през последната година - обидни мнения, фотоси, видеа, изключване от групи.
Физическото принуждение, боят, се вижда от неколцина, до момента в който при кибертормоза обиди в мрежата могат да бъдат видени от хиляди, даже милион. Кибертормозът е много сложен за различаване от възрастните. 90 % от тях, в това число учители, изобщо не знаят, че го има, ако не влизат в детските уеб сайтове за другарство във Facebook, Инстаграм, Вайбър. А и даже да го видят, съвсем няма способи той да се преодолява, механически даже.
- Кое прави киберзависимостите по-опасни за децата от
кибертормоза?
- Процентът на прекарващите по през целия ден в интернет е доста по-голям - от 50 до 90 % от децата. Смята се, че над 95 % от децата в България имат достъп до онлайн връзки. Поради възрастта и засилената си импулсивност децата са все по-малко защитими. В момента това е всеобщо - пет пъти повече деца, в сравнение с са унизени, са в някаква степен подвластни. Средно 50 пъти дневно влизат да ревизират писаното във Facebook, Инстаграм. Много деца спят с телефони до главите - това е всеобща болест, а сме единствено в нейното начало.
Има даже случаи на гибел при младежи, живели по 3-4 дни в компютърни игри, които също са проблем за десетки хиляди деца у нас.
Днес, в 21. век, сме изправени пред още по-разрушителни от наркоманията зависимости - виртуалните. Смартфоните и таблетите са единствено първият стадий. След 10-15 година ще пристигна идващият - появяването на холографски изображения, на виртуално-холографската действителност. От смарт телефоните ще стартират да изскачат полупрозрачни фигурки. Спомняме си покемон манията преди година - гледайки действителността, наслагваш върху нея обекти.
Следващата стъпка, след още десетина години, е още по-стряскаща - децата да си поставят каски и костюми, с които ще имат възприятието, че пътуват в космоса. Чрез тези костюми ще изпитват и чувства от всевъзможен тип, даже полови, каквито изпитва основният воин в съответния виртуален филм. Когато това време настъпи, половината няма да излизат от стаите си, ще седят с часове в тези костюми и каски и ще претърпяват всевъзможни забавни неща - да бродят из Африка, да се целуват с най-красивите дами или мъже на света, да пробват най-вкусните деликатеси.
След 10 година най-малко 10% от българските деца ще се заключват у дома, с цел да висят във виртуални действителности, доста по-сложни и впечатляващи от днешните. Защо му е да върви на учебно заведение, щом целият свят му е събран в каската и костюма?!
Т.е. нещата еволюират много към това, че до 20 години половината от юношите и децата, с помощта на новите технологии, ще потънат за дни, месеци в изкуствени действителности и ще изгубят цялостен контакт с действителността. Като че ли младото потомство избира да се извращава непринудено, като кисне във Facebook. А резултатът е даже по-лош, в сравнение с, в случай че вземаш опиати, защото безусловно ти се промива мозъкът.
В Япония се следи явлението хикикомори - към милион младежи, които стоят затворени у дома с години, като доброволни пленници. В момента сме изправени пред заплаха - световно и национално виртуално хикикомори.
Според проучвания за Съединени американски щати, представени в книгата „ I Gen ” - „ Интерактивно потомство ”, след 2012 година, когато смарт телефоните всеобщо навлизат измежду подрастващите, има внезапно утежняване по всички психически, поведенчески, даже здравни характерности на актуалните американски младежи. За България още нямаме данни.
В момента сме единствено в първите 5% от нещо, което занапред стартира. Дори и тези 5 % обаче са мощно притеснителни. Първата стъпка е да създадем фотография на явлението - сега нямаме визия какъв брой деца са киберзависими. За да изготвим първична фотография и Национално проучване на кибертормоза и киберзависимостите, предлагаме безвъзмездни въпросници със профилирани проби. Попълването от деца от 4. до 12. клас е анонимно, със единодушие на родителите, под контрола на учебните управляващи.
След обработка на данните изготвяме мнение за съответната обстановка по набор от киберзависимости, както и за тактиките, които децата употребяват, с цел да се оправят с тях.
- Оптимист ли сте, че ще преодолеем отрицателните трендове?
- Не и в околните 5 година Властите, в това число просветителни, считат, че единственият проблем сега в учебно заведение е физическото принуждение. А това изобщо не е по този начин. Нищо не се прави за кибертормоза и кеберзависимостите. Съществуващите у нас 2-3 структури, които публично са овластени за това, както отделът в ГДБОП и Центърът за безвреден интернет, правят добра работа, само че във връзка с най-екстремните прояви - онлайн педофилия, обири, които обгръщат едвам 0.1 % от децата. Никой не се занимава с всеобщата форма - висящите 50-60 % деца във Facebook.
В чужбина към този момент подхващат ограничения. Има хардуерни и софтуерни способи -например слагане на предел на престой в мрежата и спиране на връзката.
- Ще оказват помощ ли против издевателството камерите в детската градина и в учебно заведение?
- Видеокамерите в учебно заведение не оказват помощ, даже могат да пречат. А и са прекомерно скъпи - неколкостотин лв. годишно с оборудването, при ефект, непосредствен до нула.
Камерите няма да спрат нападателни учители да се карат и даже да бият. Насилникът си остава подобен, колкото и камери да има към него. Проблемът е да го очовечим, не да го заснемем. Воайорството не е решение на казуса с издевателството. Начините са други - повишение на подготовка, способи на преподаване, възстановяване на климата.
В Съединени американски щати има много проучвания за резултата на видеокамерите в учебно заведение, съгласно които няма позитивни резултати. Децата или привикват с тях, или ги заобикалят при спор. Т.е. камерите действително няма да доведат до понижаване на издевателството, той просто ще се реалокира.
Още по неприятно - цялостна система за надзор основава у доста от децата усещане, че са в затвор, че отвред ги дебне заплаха. Дори, както в пандизите, пораства броят на насилието след въвеждането на такива системи.
??????????В КАРЕ:????????????
Канадският почин
Всяка година последната сряда на февруари е известна като Световен ден за битка с издевателството в учебно заведение - Ден на розовата фланелка. Идеята идва от Британска Колумбия, Канада. Там през 2007 година деветокласник отива на учебно заведение с розово поло, за което е подложен на насмешки. В знак на подкрепа 50 момчета и девойки от горния курс обличат розови фланелки. За месец акцията става национална сензация и персонално министър председателят Стивън Харпър предлага това да стане традиция. През 2009 година акцията се трансферира в Съединени американски щати и в Европа.
- С какво Денят на розовата фланелка е толкоз значим?
- Правим го с фондация " Човек плюс " от 2012 година, в този момент ще е за 7-и път. През 2017 година се включиха над 500 учебни заведения в страната, в този момент чакаме да са повече. Предполагам, че и в Пловдив ще има интензивности.
Когато приказваме за експанзия, най-често имаме поради физически пердах. Всъщност физическото принуждение е не повече от 10-15 % от издевателството. Повечето неща, изключително при по-големите, са словесни обиди, уединяване от диалози или от Facebook. На процедура, изключително при юношите, физическият пердах е доста дребен, само че нарастват нефизическите форми на принуждение.
Важно е и възрастните, и медиите, и управляващите да схванат, че систематичният нефизически тормоз е доста по-увреждащ децата, в сравнение с шамарите и боят.
- Усещането в обществото е, че експанзията нараства стремглаво. Така ли е в действителност?
- Насилие сред хората постоянно е имало и ще има. 98.5 % имаме идентични гени с шимпанзетата, само че хората се бием 300 пъти по-малко от тях. Явно в човешката история за тия 10 000 години цивилизация неколкостотин пъти сме овладели своята експанзия, подбудена от животинските гени в нас.
През последните десетилетия обаче стартира противоположен развой на децивилизоване, освен това в някои връзки той се прави изцяло умишлено. Т.е. огромни бизнес компании и част от политиците вършат доста мощни акции за пробуждане на импулсивността у хората - за пазаруване, за политически решения. Подтикват ни да разрушим за 50-100 години това, което сме изграждали 10 000 години. Накрая ще деградираме до животинки.
И това е съчетано с големия размер принуждение, който децата гледат по медиите.
Има и по-специфични аргументи. Например съвсем никой в България не осъзнава, че всеобщото потребление на памперси от ранна възраст в действителност доста съществено пречи на развиването на самоконтрола и разрешава внезапно повишаване на импулсивността при децата. Наскоро Асоциацията на началните учители в Съединени американски щати сигнализира за първокласници с памперси!
Удобните за родителите на бебета средства в действителност прецакват децата за идващите десетилетия, защото мозъкът им не може да развие в първите месеци механизми за самоконтрол. Това, както и нарасналата импулсивност са част от аргументите днешните деца да са прекомерно конфликтни.
- Колко рисков на този декор е кибертормозът?
- Тазгодишната акция за розовата фланелка на 28 февруари е отдадена навръх кибертормоза. Допреди 15 година нямаше такова нещо, до момента в който през днешния ден всяко пето-шесто дете е било подложено на това. Средно 15-25 % от децата са били подложени на кибертормоз през последната година - обидни мнения, фотоси, видеа, изключване от групи.
Физическото принуждение, боят, се вижда от неколцина, до момента в който при кибертормоза обиди в мрежата могат да бъдат видени от хиляди, даже милион. Кибертормозът е много сложен за различаване от възрастните. 90 % от тях, в това число учители, изобщо не знаят, че го има, ако не влизат в детските уеб сайтове за другарство във Facebook, Инстаграм, Вайбър. А и даже да го видят, съвсем няма способи той да се преодолява, механически даже.
- Кое прави киберзависимостите по-опасни за децата от
кибертормоза?
- Процентът на прекарващите по през целия ден в интернет е доста по-голям - от 50 до 90 % от децата. Смята се, че над 95 % от децата в България имат достъп до онлайн връзки. Поради възрастта и засилената си импулсивност децата са все по-малко защитими. В момента това е всеобщо - пет пъти повече деца, в сравнение с са унизени, са в някаква степен подвластни. Средно 50 пъти дневно влизат да ревизират писаното във Facebook, Инстаграм. Много деца спят с телефони до главите - това е всеобща болест, а сме единствено в нейното начало.
Има даже случаи на гибел при младежи, живели по 3-4 дни в компютърни игри, които също са проблем за десетки хиляди деца у нас.
Днес, в 21. век, сме изправени пред още по-разрушителни от наркоманията зависимости - виртуалните. Смартфоните и таблетите са единствено първият стадий. След 10-15 година ще пристигна идващият - появяването на холографски изображения, на виртуално-холографската действителност. От смарт телефоните ще стартират да изскачат полупрозрачни фигурки. Спомняме си покемон манията преди година - гледайки действителността, наслагваш върху нея обекти.
Следващата стъпка, след още десетина години, е още по-стряскаща - децата да си поставят каски и костюми, с които ще имат възприятието, че пътуват в космоса. Чрез тези костюми ще изпитват и чувства от всевъзможен тип, даже полови, каквито изпитва основният воин в съответния виртуален филм. Когато това време настъпи, половината няма да излизат от стаите си, ще седят с часове в тези костюми и каски и ще претърпяват всевъзможни забавни неща - да бродят из Африка, да се целуват с най-красивите дами или мъже на света, да пробват най-вкусните деликатеси.
След 10 година най-малко 10% от българските деца ще се заключват у дома, с цел да висят във виртуални действителности, доста по-сложни и впечатляващи от днешните. Защо му е да върви на учебно заведение, щом целият свят му е събран в каската и костюма?!
Т.е. нещата еволюират много към това, че до 20 години половината от юношите и децата, с помощта на новите технологии, ще потънат за дни, месеци в изкуствени действителности и ще изгубят цялостен контакт с действителността. Като че ли младото потомство избира да се извращава непринудено, като кисне във Facebook. А резултатът е даже по-лош, в сравнение с, в случай че вземаш опиати, защото безусловно ти се промива мозъкът.
В Япония се следи явлението хикикомори - към милион младежи, които стоят затворени у дома с години, като доброволни пленници. В момента сме изправени пред заплаха - световно и национално виртуално хикикомори.
Според проучвания за Съединени американски щати, представени в книгата „ I Gen ” - „ Интерактивно потомство ”, след 2012 година, когато смарт телефоните всеобщо навлизат измежду подрастващите, има внезапно утежняване по всички психически, поведенчески, даже здравни характерности на актуалните американски младежи. За България още нямаме данни.
В момента сме единствено в първите 5% от нещо, което занапред стартира. Дори и тези 5 % обаче са мощно притеснителни. Първата стъпка е да създадем фотография на явлението - сега нямаме визия какъв брой деца са киберзависими. За да изготвим първична фотография и Национално проучване на кибертормоза и киберзависимостите, предлагаме безвъзмездни въпросници със профилирани проби. Попълването от деца от 4. до 12. клас е анонимно, със единодушие на родителите, под контрола на учебните управляващи.
След обработка на данните изготвяме мнение за съответната обстановка по набор от киберзависимости, както и за тактиките, които децата употребяват, с цел да се оправят с тях.
- Оптимист ли сте, че ще преодолеем отрицателните трендове?
- Не и в околните 5 година Властите, в това число просветителни, считат, че единственият проблем сега в учебно заведение е физическото принуждение. А това изобщо не е по този начин. Нищо не се прави за кибертормоза и кеберзависимостите. Съществуващите у нас 2-3 структури, които публично са овластени за това, както отделът в ГДБОП и Центърът за безвреден интернет, правят добра работа, само че във връзка с най-екстремните прояви - онлайн педофилия, обири, които обгръщат едвам 0.1 % от децата. Никой не се занимава с всеобщата форма - висящите 50-60 % деца във Facebook.
В чужбина към този момент подхващат ограничения. Има хардуерни и софтуерни способи -например слагане на предел на престой в мрежата и спиране на връзката.
- Ще оказват помощ ли против издевателството камерите в детската градина и в учебно заведение?
- Видеокамерите в учебно заведение не оказват помощ, даже могат да пречат. А и са прекомерно скъпи - неколкостотин лв. годишно с оборудването, при ефект, непосредствен до нула.
Камерите няма да спрат нападателни учители да се карат и даже да бият. Насилникът си остава подобен, колкото и камери да има към него. Проблемът е да го очовечим, не да го заснемем. Воайорството не е решение на казуса с издевателството. Начините са други - повишение на подготовка, способи на преподаване, възстановяване на климата.
В Съединени американски щати има много проучвания за резултата на видеокамерите в учебно заведение, съгласно които няма позитивни резултати. Децата или привикват с тях, или ги заобикалят при спор. Т.е. камерите действително няма да доведат до понижаване на издевателството, той просто ще се реалокира.
Още по неприятно - цялостна система за надзор основава у доста от децата усещане, че са в затвор, че отвред ги дебне заплаха. Дори, както в пандизите, пораства броят на насилието след въвеждането на такива системи.
??????????В КАРЕ:????????????
Канадският почин
Всяка година последната сряда на февруари е известна като Световен ден за битка с издевателството в учебно заведение - Ден на розовата фланелка. Идеята идва от Британска Колумбия, Канада. Там през 2007 година деветокласник отива на учебно заведение с розово поло, за което е подложен на насмешки. В знак на подкрепа 50 момчета и девойки от горния курс обличат розови фланелки. За месец акцията става национална сензация и персонално министър председателят Стивън Харпър предлага това да стане традиция. През 2009 година акцията се трансферира в Съединени американски щати и в Европа.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ