И Панагюрище си иска златното съкровище
Панагюрското златно богатство би трябвало да си е вкъщи в нашия град. Това съобщи в изявление пред TravelNews Иван Лалов, ръководител на Общинския съвет в града. „ Дали да е в София, Пловдив или Панагюрище, е редно да се проведат експертни диалози, а не политически. Трябва да се вземе решение, което да бъде удобно за цялото общество, тъй като съкровището е национално благосъстояние “, сподели Лалов. Той е сюрпризиран от решението на Общинския съвет в Пловдив, който през днешния ден с цялостно единогласие поддържа приемането на декларация за връщане на Панагюрското златно богатство в Регионалния археологически музей в Пловдив.
„ Споровете сред Националния исторически музей и Регионалния археологически музей в Пловдив не би трябвало да бъдат политизирани, тъй като съкровището е движимо културно завещание и то би трябвало да бъде представяно пред необятната публика. Експонатите пътуват по целия свят и в множеството време са отвън страната, като гостуват в най-големите музеи в чужбина “, акцентира Иван Лалов.
Това е национално културно благосъстояние и международен шедьовър. Всички имаме право да му се любуваме и да се посещават музеите, в които се излага, счита той.
Според него принципалът на Панагюрското златно богатство е министърът на културата и не може да си изясни за какво общинските съветници на Пловдив взимат такова решение и какво ги е предизвикало. Само с решение на министъра на културата може да бъде разположено на едно или на друго място съкровището за непрекъснатото му престояване, сподели Лалов.
Той изясни, че има решение на Общинския съвет на Панагюрище от 2010 година и съглашение с Регионалния археологически музей в Пловдив и с НИМ, в което се споделя, че съкровището би трябвало да гостува наложително от един до два месеца в годината в Историческия музей в Панагюрище, т.е. да си идва вкъщи. За задачата е построена зала „ Трезор “ в локалния музей, с помощта на персонални средства на починалия проф. Лъчезар Цоцорков и на минната компания „ Асарел-Медет “. В Историческия музей в града е изложено непрекъснато копие на съкровището. „ Ние държим съглашението да се съблюдава и експонатите да си идват вкъщи един път в годината “, разяснява още Иван Лалов.
Панагюрското златно богатство е намерено на 8 декември 1949 година от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови, покрай Тухларската фабрика, намираща се в покрайнините на град Панагюрище. В този ден, работещите по кариерите братя трябвало да изкопаят пръст, която да извърнат да отлежава за идната година за индустриалните потребности на фабриката. При един от изкопите на дълбочина 2 м, Петко удря с лопатата си на някакъв предмет от жълт метал. След като изваждат всички девет предмета, братя Дейкови ги отнасят в Градския музей в Панагюрище, където по това време организатор е археологът Петър Горбанов, специализирал във Виенския университет. Той незабавно съумява да откри, че предметите съставляват неповторимо тракийско богатство, което отнася към IV век пр.н.е. въз основата на стиловите и софтуерни характерности, употребявани при направата на съдовете, както и на особеностите на тяхната декорация.
Общото тегло на деветте предмета, една фиала (блюдо) и осем ритона, на Панагюрското богатство е 6,163 кг. Те са направени от чисто солидно злато с непорочност 23 карата. Смята се, че комплектът е принадлежал на държател на одрисите и е употребен при осъществяването на ритуални дейности и религиозни тайнства.
Панагюрското златно богатство съставлява извънредно хубав златен сервиз с доста богата декорация и орнаментика - скъп, високохудожествен и неповторим очевидец на древността, с извънредно значение за проучването на траките и техния метод на живот.
„ Споровете сред Националния исторически музей и Регионалния археологически музей в Пловдив не би трябвало да бъдат политизирани, тъй като съкровището е движимо културно завещание и то би трябвало да бъде представяно пред необятната публика. Експонатите пътуват по целия свят и в множеството време са отвън страната, като гостуват в най-големите музеи в чужбина “, акцентира Иван Лалов.
Това е национално културно благосъстояние и международен шедьовър. Всички имаме право да му се любуваме и да се посещават музеите, в които се излага, счита той.
Според него принципалът на Панагюрското златно богатство е министърът на културата и не може да си изясни за какво общинските съветници на Пловдив взимат такова решение и какво ги е предизвикало. Само с решение на министъра на културата може да бъде разположено на едно или на друго място съкровището за непрекъснатото му престояване, сподели Лалов.
Той изясни, че има решение на Общинския съвет на Панагюрище от 2010 година и съглашение с Регионалния археологически музей в Пловдив и с НИМ, в което се споделя, че съкровището би трябвало да гостува наложително от един до два месеца в годината в Историческия музей в Панагюрище, т.е. да си идва вкъщи. За задачата е построена зала „ Трезор “ в локалния музей, с помощта на персонални средства на починалия проф. Лъчезар Цоцорков и на минната компания „ Асарел-Медет “. В Историческия музей в града е изложено непрекъснато копие на съкровището. „ Ние държим съглашението да се съблюдава и експонатите да си идват вкъщи един път в годината “, разяснява още Иван Лалов.
Панагюрското златно богатство е намерено на 8 декември 1949 година от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови, покрай Тухларската фабрика, намираща се в покрайнините на град Панагюрище. В този ден, работещите по кариерите братя трябвало да изкопаят пръст, която да извърнат да отлежава за идната година за индустриалните потребности на фабриката. При един от изкопите на дълбочина 2 м, Петко удря с лопатата си на някакъв предмет от жълт метал. След като изваждат всички девет предмета, братя Дейкови ги отнасят в Градския музей в Панагюрище, където по това време организатор е археологът Петър Горбанов, специализирал във Виенския университет. Той незабавно съумява да откри, че предметите съставляват неповторимо тракийско богатство, което отнася към IV век пр.н.е. въз основата на стиловите и софтуерни характерности, употребявани при направата на съдовете, както и на особеностите на тяхната декорация.
Общото тегло на деветте предмета, една фиала (блюдо) и осем ритона, на Панагюрското богатство е 6,163 кг. Те са направени от чисто солидно злато с непорочност 23 карата. Смята се, че комплектът е принадлежал на държател на одрисите и е употребен при осъществяването на ритуални дейности и религиозни тайнства.
Панагюрското златно богатство съставлява извънредно хубав златен сервиз с доста богата декорация и орнаментика - скъп, високохудожествен и неповторим очевидец на древността, с извънредно значение за проучването на траките и техния метод на живот.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ