На 8 декември братя Дейкови откриват златно съкровище
Панагюрското златно богатство, чието копие можем да забележим в Архологическия музей в Пловдив, е намерено инцидентно. Това се случва на 8 декември 1949 година Братята Павел, Петко и Михо Дейкови копаят глина в местността Мерул, на два километра от града, за тухларната си фабрика. Неочаквано се натъкват на девет златни съда, които тежат 6,164 кг.
Без да се двоумят, тухларите незабавно предават осемте ритона, които наподобяват на бокали за пиянство на вино, и фиалата (плитък поднос) на градските управляващи. Историците стигнат до извода, че съкровището е принадлежало на незнаен държател на Одриското царство, живял в интервала IV-III век преди новата епоха.
За находката всеки от братя Дейкови получил по 300 000 тогавашни лв.. Никой не може да каже по какъв начин съдовете от Панагюрското богатство са попаднали в глинестата почва на местността Мерул край средногорския град. Ясно е обаче, че те са несъмнено доказателство за могъществото на Одриската страна и интензивните търговски връзки с гръцките полиси.
До 1974 година Панагюрското златно богатство е изложено в пловдивския музей, след което по гледище на Людмила Живкова отпътува в София и там остава.
През 2010 година тогавашният кмет, а в този момент народен представител Славчо Атанасов съумява да докара деветте златни съда в Пловдив при изключителни ограничения за сигурност. Настоява съкровището да е експонирано непрекъснато в Археологически музей, само че държавното управление позволява да гостува единствено два месеца.
Наследниците на тримата братя Дейкови - Павел Цветанов и неговата сестра Стефка Ангелова, също имат искания към съкровището. Те даже завеждат дело, само че Върховният административен съд отхвърля желае. Потомците на Дейкови уверяваха, че в случай че получат права върху златните съдове, ще ги дават на музея в Панагюрище. Надеждите на панагюрците обаче претърпяват крушение.
тагове богатство панагюрище панагюрско златно съкровище
Без да се двоумят, тухларите незабавно предават осемте ритона, които наподобяват на бокали за пиянство на вино, и фиалата (плитък поднос) на градските управляващи. Историците стигнат до извода, че съкровището е принадлежало на незнаен държател на Одриското царство, живял в интервала IV-III век преди новата епоха.
За находката всеки от братя Дейкови получил по 300 000 тогавашни лв.. Никой не може да каже по какъв начин съдовете от Панагюрското богатство са попаднали в глинестата почва на местността Мерул край средногорския град. Ясно е обаче, че те са несъмнено доказателство за могъществото на Одриската страна и интензивните търговски връзки с гръцките полиси.
До 1974 година Панагюрското златно богатство е изложено в пловдивския музей, след което по гледище на Людмила Живкова отпътува в София и там остава.
През 2010 година тогавашният кмет, а в този момент народен представител Славчо Атанасов съумява да докара деветте златни съда в Пловдив при изключителни ограничения за сигурност. Настоява съкровището да е експонирано непрекъснато в Археологически музей, само че държавното управление позволява да гостува единствено два месеца.
Наследниците на тримата братя Дейкови - Павел Цветанов и неговата сестра Стефка Ангелова, също имат искания към съкровището. Те даже завеждат дело, само че Върховният административен съд отхвърля желае. Потомците на Дейкови уверяваха, че в случай че получат права върху златните съдове, ще ги дават на музея в Панагюрище. Надеждите на панагюрците обаче претърпяват крушение.
тагове богатство панагюрище панагюрско златно съкровище
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ