Българските вина: Вечният памид
Памидът , с огромна възможност, е най-стария винен вид на територията на нашата страна, а и един от най-старите в света.
В предходните публикации описахме, че от семка на съответен вид, в най-хубавия случай се получава растение, единствено отчасти доближаващо се до майчиното и в голямото болшинство случаи му отстъпва по качества.
Вижте още:
>>>>>>>>Тайните на остарялата гъмза>>>>>>>
>>>>>>>>Мелнишкото и легендите>>>>>>>
За наслада, лозата е доста витално и пластично растение и от всяка пъпка/плодно око може да се развие растение, идентично едно към едно с майчиното.
Вероятността за инцидентна разновидност е доста дребна, на практика оскъдна и все пак съществува.
В продължение на десетки, стотици и хиляди години се развъжда на практика едно и също растение, клонинг на далечния предшественик, поникнал преди хилядолетия и определен от инцидентен лозар поради неговите отлични качества.
Макар и доста рядко, заради големия брой развъдени растения, от време на време в някое от тях инцидентно мутирал ген му придава разнообразни качества от майчиното, това от което е взета пръчката за вкореняване.
Един от най-известните случаи е сортът Пино Гри, произтекъл от инцидентна пъпкова разновидност на още по-известния Пино Ноар.
При Памида клоновете са десетки: съществуват такива с мечтани, само че и с много нежелани качества. Има, да вземем за пример, няколко клона "Балкански " памид, с по-рехави гроздове, само че по-тъмно оцветяване на ципите, които дават по-плътни и ароматни виновност.
Съществуват и склонни към изресяване клонове "Цигански Памид " (тук няма място за политкоректност, просто по този начин се назовават клоновете).
Това единствено демонстрира, че този вид е доста остарял, фактът на съществуването на доста огромен брой клонове на сорта. За да се получат те, е било належащо в действителност доста време.
Друг вид с доста клонове е международният Каберне Совиньон. При него в богатите западни лозарски страни се води доста натоварен асортимент и, да вземем за пример, наличните в старите лозя отпреди 30-40 години у нас лози от сорта раждат 2-3 пъти по-малки гроздове, спрямо тези от настоящия посадъчен материал.
Но да се върнем към Памида.
Сортът, за разлика от огромната българска алена тройка, може да съумява (с този термин се отбелязва способността на сорта да се развива добре и да дава грозде с най-малко софтуерни качества за производството на вино) на процедура във всички лозарски региони на страната.
Той вирее добре, както в Меката на Мавруда - Асеновградско и Пловдивско, по този начин и в селата към Пазарджик, цяла Тракия, както и лозарската част на Дунавската низина (без високите елементи на Лудогорието, където до неотдавна той не успяваше да вдигне нужната захарност за промишлено развъждане, само че това не пречи на лозарите-любители да го гледат за лични нужди).
Виното от Памид.
Виното от Памид не може да се мери с Цар Мавруд, с магията на Мелнишкото или със смолистата мощ на високоалкохолната Гъмза.
За разлика от първото и третото от посочените сортове, които при подобаваща агротехника и формировка могат да доближават захарност и над 23, 24 %, Памид рядко доближава повече от 19-20, 20.5 на 100.
Но виновността от Памид са доста леки и пивки, задоволително ароматни. Удоволствие е да се употребяват и при по-топло време.
Който не харесва съсредоточен алкохол, въобще няма причина да се налива с ужасна спиртосана бира, вместо да избере този елексир.
Някои ценители споделят, че Памидът е алено или розово вино, с душа на бяло и в това има известна истина.
Памидовите виновност нямат капацитет да отлежават, те би трябвало да се употребяват до 1-2 години.
Понякога са по-плоски, поради склонността на сорта да не задържа задоволително титруеми киселини в доста горещи лета. Казано иначе, сортът съумява елементарно да узрее прекомерно и да остане без нужната за изработка на хубаво вино плодова киселинност.
Понякога виновността от сорта са по-розови, само че да вземем за пример в Новоселско, Видинско, от Памид стават много тъмни виновност, доближаващи по компактност на цвета този на Гъмзата от по-слаби реколти, несъмнено.
Памидът е печеливш от световното стопляне.
В старите учебници от петдесетте и шестдесетте години на предишния век е написано, че Памидът може да бъде пробно засаден даже в Софийско.
С горещите лета от последното десетилетие, това към този момент е реалност. Разбира се, в Софийско едвам ли има смисъл от промишлени насаждения, само че всеки фен с малко място, умерено може да си направи едно малко насаждение, включващо и този вид.
"Модерните " западноевропейски винени сортове (за които ще пишем в последваща статия) са едно, само че самият факт, че памидът е скъп и отглеждан от най-малко 4 хиляди години, е индикативен самичък по себе си, че би трябвало да осигурим бъдеще и за този остарял вид.
В предходните публикации описахме, че от семка на съответен вид, в най-хубавия случай се получава растение, единствено отчасти доближаващо се до майчиното и в голямото болшинство случаи му отстъпва по качества.
Вижте още:
>>>>>>>>Тайните на остарялата гъмза>>>>>>>
>>>>>>>>Мелнишкото и легендите>>>>>>>
За наслада, лозата е доста витално и пластично растение и от всяка пъпка/плодно око може да се развие растение, идентично едно към едно с майчиното.
Вероятността за инцидентна разновидност е доста дребна, на практика оскъдна и все пак съществува.
В продължение на десетки, стотици и хиляди години се развъжда на практика едно и също растение, клонинг на далечния предшественик, поникнал преди хилядолетия и определен от инцидентен лозар поради неговите отлични качества.
Макар и доста рядко, заради големия брой развъдени растения, от време на време в някое от тях инцидентно мутирал ген му придава разнообразни качества от майчиното, това от което е взета пръчката за вкореняване.
Един от най-известните случаи е сортът Пино Гри, произтекъл от инцидентна пъпкова разновидност на още по-известния Пино Ноар.
При Памида клоновете са десетки: съществуват такива с мечтани, само че и с много нежелани качества. Има, да вземем за пример, няколко клона "Балкански " памид, с по-рехави гроздове, само че по-тъмно оцветяване на ципите, които дават по-плътни и ароматни виновност.
Съществуват и склонни към изресяване клонове "Цигански Памид " (тук няма място за политкоректност, просто по този начин се назовават клоновете).
Това единствено демонстрира, че този вид е доста остарял, фактът на съществуването на доста огромен брой клонове на сорта. За да се получат те, е било належащо в действителност доста време.
Друг вид с доста клонове е международният Каберне Совиньон. При него в богатите западни лозарски страни се води доста натоварен асортимент и, да вземем за пример, наличните в старите лозя отпреди 30-40 години у нас лози от сорта раждат 2-3 пъти по-малки гроздове, спрямо тези от настоящия посадъчен материал.
Но да се върнем към Памида.
Сортът, за разлика от огромната българска алена тройка, може да съумява (с този термин се отбелязва способността на сорта да се развива добре и да дава грозде с най-малко софтуерни качества за производството на вино) на процедура във всички лозарски региони на страната.
Той вирее добре, както в Меката на Мавруда - Асеновградско и Пловдивско, по този начин и в селата към Пазарджик, цяла Тракия, както и лозарската част на Дунавската низина (без високите елементи на Лудогорието, където до неотдавна той не успяваше да вдигне нужната захарност за промишлено развъждане, само че това не пречи на лозарите-любители да го гледат за лични нужди).
Виното от Памид.
Виното от Памид не може да се мери с Цар Мавруд, с магията на Мелнишкото или със смолистата мощ на високоалкохолната Гъмза.
За разлика от първото и третото от посочените сортове, които при подобаваща агротехника и формировка могат да доближават захарност и над 23, 24 %, Памид рядко доближава повече от 19-20, 20.5 на 100.
Но виновността от Памид са доста леки и пивки, задоволително ароматни. Удоволствие е да се употребяват и при по-топло време.
Който не харесва съсредоточен алкохол, въобще няма причина да се налива с ужасна спиртосана бира, вместо да избере този елексир.
Някои ценители споделят, че Памидът е алено или розово вино, с душа на бяло и в това има известна истина.
Памидовите виновност нямат капацитет да отлежават, те би трябвало да се употребяват до 1-2 години.
Понякога са по-плоски, поради склонността на сорта да не задържа задоволително титруеми киселини в доста горещи лета. Казано иначе, сортът съумява елементарно да узрее прекомерно и да остане без нужната за изработка на хубаво вино плодова киселинност.
Понякога виновността от сорта са по-розови, само че да вземем за пример в Новоселско, Видинско, от Памид стават много тъмни виновност, доближаващи по компактност на цвета този на Гъмзата от по-слаби реколти, несъмнено.
Памидът е печеливш от световното стопляне.
В старите учебници от петдесетте и шестдесетте години на предишния век е написано, че Памидът може да бъде пробно засаден даже в Софийско.
С горещите лета от последното десетилетие, това към този момент е реалност. Разбира се, в Софийско едвам ли има смисъл от промишлени насаждения, само че всеки фен с малко място, умерено може да си направи едно малко насаждение, включващо и този вид.
"Модерните " западноевропейски винени сортове (за които ще пишем в последваща статия) са едно, само че самият факт, че памидът е скъп и отглеждан от най-малко 4 хиляди години, е индикативен самичък по себе си, че би трябвало да осигурим бъдеще и за този остарял вид.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ