Искате да подобрите паметта си? Ето какво да направите
Паметта може да бъде извънредно непостоянна. Независимо дали се пробвате да запомните имената на хора, да си припомните лист с покупки или да се подготвите за значим изпит или изявление за работа, информация, която преди момент е била в съзнанието ви, може ненадейно да се изплъзне, написа BBC.
Но има елементарен метод да дадете неотложен подтик на паметта си, когато учите нова информация – качете се за няколко минути на велоергометър или излезте на бърза разходка.
Изследванията демонстрират, че можем да подобрим паметта си посредством аеробни извършения, или кардио.
Отдавна е известно, че физическата интензивност усъвършенства когнитивните. Движението усъвършенства представянето ни при разнообразни задания и укрепва мозъчните области, уязвими към стареене, като евентуално забавя когнитивния спад.
Но физическите извършения могат също по този начин да укрепят област от мозъка, значима за паметта – хипокампуса, заради което имат позитивен резултат върху запомнянето. Например умереното натоварване няколко пъти седмично е открито, че усилва размера на хипокампуса. Други проучвания демонстрират, че и времето на упражненията има значение – разходка четири часа след учене може да усъвършенства задържането и последващото добиване на информация спрямо извършения незабавно по-късно. За съпоставяне, разтягащите извършения не дават сходен резултат върху паметта.
Досега за учените беше мъчно да схванат процесите, които стоят зад това. Ново проучване има за цел да обясни точно това.
Уникална опция
Невроучени „ надникнали “ в мозъците на 14 души директно след физическо натоварване и следили къси прояви на електрическа интензивност, преминаваща сред мозъчните кафези – невроните, които са известни с ролята си в консолидирането на спомените.
Тези „ мозъчни талази “ съставляват събитие, при което доста неврони се задействат по едно и също време “, изяснява Мишел Вос, невроучен от Университета на Айова, която управлява проучването.
Те играят основна роля в метода, по който мозъкът „ опакова “ и съхранява мемоари по време на сън и интервали на спокойна отмора.
Екипът наблюдавал мозъчната интензивност на участниците, с цел да откри какво се случва след къс интервал на физическо натоварване. Установено било, че след извършения се следи увеличение на тези „ талази “ в хипокампуса, както и в други свързани с него области. Изследователите считат, че това подкрепя консолидирането на спомените.
Тези импулси също по този начин бяха по-прецизно синхронизирани с невронната интензивност в останалата част от мозъка “, споделя Вос.
Екипът ѝ работи взаимно с неврохирурзи, които следят електрическата интензивност при пациенти, подложени на оценка за интервенция при епилепсия. При тези пациенти краткотрайно били вградени електроди в мозъка, което разрешило да се следи интензивността преди и след извършения на велоергометър. Въпреки че участниците не са правили задания за учене в границите на проучването, предходни изследвания допускат, че тези „ талази “ може да са основен механизъм за затвърждаване на спомените.
Това ни дава неповторима опция да разберем по какъв начин работи човешкият мозък посредством директни измервания на електрическите сигнали – главната „ валута “ на мозъчната активност “, споделя Вос.
Тези талази пораждат прекомерно бързо, с цел да бъдат уловени посредством общоприети мозъчни сканирания, което прави това проучване първото, което демонстрира директно по какъв начин упражненията въздействат върху електрическата интензивност на мозъка.
Според нея тази синхронизация може да даде биологично пояснение за какво хората постоянно запомнят по-добре информация, в случай че спортуват скоро след ученето. И е задоволителен единствено къс интервал на интензивност, с цел да се усилят тези мозъчни талази – което демонстрира, че даже късите физически натоварвания могат да бъдат потребни за паметта.
Вос се надява, че това проучване ще помогне да се премислят посланията за публичното здраве по отношение на физическата интензивност и ще ни накара да погледнем по нов метод на стареенето – изключително като се има поради, че укрепването на зоните, свързани с паметта, може да помогне за предотвратяване на мозъка от когнитивен спад.
И още изгоди
В същото време знаем, че постоянните къси интервали на интензивност носят и редица други изгоди за мозъка и тялото. Изследвания демонстрират, че една подготовка може да усъвършенства концентрацията за до 2 часа по-късно, както и неотложно да увеличи равнищата на „ хормона на положителното въодушевление “ допамин. Друго скорошно изследване открива, че колкото повече упражняваме и колкото по-добра физическа форма имаме, толкоз по-голяма изгода получава мозъкът след всяка обособена подготовка. Всяка физическа интензивност е потребна, само че новото проучване демонстрира, че изгодите за мозъка нарастват с повишението на интензивността.
Това се случва, тъй като по-добрата сърдечно-съдова форма и по-голямата мускулна маса разрешават на организма да създава повече от протеин, жизненоважен за основаването на нови връзки в мозъка – мозъчно-деривиран невротрофичен фактор (BDNF).
Има причина да останем дейни, тъй като с времето ще извличаме все по-голяма изгода всякога. Ако се придържате към тренировките в продължение на шест седмици, ще получавате още по-големи изгоди от всяка последваща сесия “, споделя Фламиния Ронка, откривател по физиология на упражненията в Университетския лицей в Лондон, Англия, която управлява проучването.
придвижване мозъчни талази метод на живот памет
Но има елементарен метод да дадете неотложен подтик на паметта си, когато учите нова информация – качете се за няколко минути на велоергометър или излезте на бърза разходка.
Изследванията демонстрират, че можем да подобрим паметта си посредством аеробни извършения, или кардио.
Отдавна е известно, че физическата интензивност усъвършенства когнитивните. Движението усъвършенства представянето ни при разнообразни задания и укрепва мозъчните области, уязвими към стареене, като евентуално забавя когнитивния спад.
Но физическите извършения могат също по този начин да укрепят област от мозъка, значима за паметта – хипокампуса, заради което имат позитивен резултат върху запомнянето. Например умереното натоварване няколко пъти седмично е открито, че усилва размера на хипокампуса. Други проучвания демонстрират, че и времето на упражненията има значение – разходка четири часа след учене може да усъвършенства задържането и последващото добиване на информация спрямо извършения незабавно по-късно. За съпоставяне, разтягащите извършения не дават сходен резултат върху паметта.
Досега за учените беше мъчно да схванат процесите, които стоят зад това. Ново проучване има за цел да обясни точно това.
Уникална опция
Невроучени „ надникнали “ в мозъците на 14 души директно след физическо натоварване и следили къси прояви на електрическа интензивност, преминаваща сред мозъчните кафези – невроните, които са известни с ролята си в консолидирането на спомените.
Тези „ мозъчни талази “ съставляват събитие, при което доста неврони се задействат по едно и също време “, изяснява Мишел Вос, невроучен от Университета на Айова, която управлява проучването.
Те играят основна роля в метода, по който мозъкът „ опакова “ и съхранява мемоари по време на сън и интервали на спокойна отмора.
Екипът наблюдавал мозъчната интензивност на участниците, с цел да откри какво се случва след къс интервал на физическо натоварване. Установено било, че след извършения се следи увеличение на тези „ талази “ в хипокампуса, както и в други свързани с него области. Изследователите считат, че това подкрепя консолидирането на спомените.
Тези импулси също по този начин бяха по-прецизно синхронизирани с невронната интензивност в останалата част от мозъка “, споделя Вос.
Екипът ѝ работи взаимно с неврохирурзи, които следят електрическата интензивност при пациенти, подложени на оценка за интервенция при епилепсия. При тези пациенти краткотрайно били вградени електроди в мозъка, което разрешило да се следи интензивността преди и след извършения на велоергометър. Въпреки че участниците не са правили задания за учене в границите на проучването, предходни изследвания допускат, че тези „ талази “ може да са основен механизъм за затвърждаване на спомените.
Това ни дава неповторима опция да разберем по какъв начин работи човешкият мозък посредством директни измервания на електрическите сигнали – главната „ валута “ на мозъчната активност “, споделя Вос.
Тези талази пораждат прекомерно бързо, с цел да бъдат уловени посредством общоприети мозъчни сканирания, което прави това проучване първото, което демонстрира директно по какъв начин упражненията въздействат върху електрическата интензивност на мозъка.
Според нея тази синхронизация може да даде биологично пояснение за какво хората постоянно запомнят по-добре информация, в случай че спортуват скоро след ученето. И е задоволителен единствено къс интервал на интензивност, с цел да се усилят тези мозъчни талази – което демонстрира, че даже късите физически натоварвания могат да бъдат потребни за паметта.
Вос се надява, че това проучване ще помогне да се премислят посланията за публичното здраве по отношение на физическата интензивност и ще ни накара да погледнем по нов метод на стареенето – изключително като се има поради, че укрепването на зоните, свързани с паметта, може да помогне за предотвратяване на мозъка от когнитивен спад.
И още изгоди
В същото време знаем, че постоянните къси интервали на интензивност носят и редица други изгоди за мозъка и тялото. Изследвания демонстрират, че една подготовка може да усъвършенства концентрацията за до 2 часа по-късно, както и неотложно да увеличи равнищата на „ хормона на положителното въодушевление “ допамин. Друго скорошно изследване открива, че колкото повече упражняваме и колкото по-добра физическа форма имаме, толкоз по-голяма изгода получава мозъкът след всяка обособена подготовка. Всяка физическа интензивност е потребна, само че новото проучване демонстрира, че изгодите за мозъка нарастват с повишението на интензивността.
Това се случва, тъй като по-добрата сърдечно-съдова форма и по-голямата мускулна маса разрешават на организма да създава повече от протеин, жизненоважен за основаването на нови връзки в мозъка – мозъчно-деривиран невротрофичен фактор (BDNF).
Има причина да останем дейни, тъй като с времето ще извличаме все по-голяма изгода всякога. Ако се придържате към тренировките в продължение на шест седмици, ще получавате още по-големи изгоди от всяка последваща сесия “, споделя Фламиния Ронка, откривател по физиология на упражненията в Университетския лицей в Лондон, Англия, която управлява проучването.
придвижване мозъчни талази метод на живот памет
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ