Откриха дарената от ВМРО паметна плоча в с. Радловци
Паметникът на починалите във войните за национално обединяване е направен от Димитър Антов
С отслужена панихида за утешение на душите на починалите от архиерейският наместник на Кюстендилска духовна околия архимандрит Исаак на Илинден в с. Радловци (общ. Кюстендил) беше тържествено открита паметната плоча с имената на 25-имата починали локални поданици във войните за национално обединяване на България.
Идеята за паметника, споделена от кмета на селото Цветанка Кьосева с регионалният ръководител на Вътрешна македонска революционна организация Кюстендил Георги Петров, бе подета и бързо осъществена.
Самият монумент е направен от общинския консултант от Вътрешна македонска революционна организация в Столичния общински съвет Димитър Антов – както го показа Георги Петров „ Голям патриот с огромно сърце “, и беше дарена от Вътрешна македонска революционна организация на Радловци.
Директорът на Регионалния исторически музей – Кюстендил Валентин Дебочички описа на присъстващите за сраженията и борбите, в които са взели участие локалните.
Гост на събитието беше и съпредседателят на Вътрешна македонска революционна организация Александър Сиди, който поздрави жителите и гостите с техния празник, както и за прелестната концепция за слагането на паметната плоча с имената на хората, дали живота си за една обединена и свободна България.
На откриването участваха и наследници на някои от починалите, които със сълзи в очите разказваха за спомените си и благодариха на Вътрешна македонска революционна организация за уважението към техните близки.
А съпредседателят на Вътрешна македонска революционна организация Александър Сиди свърза събитията преди 119 години от със комплицирания миг по българо-северномакедонските взаимоотношения през днешния ден:
Тези хора зад мен, изписани на тази плоча, не са умирали за друго, умирали са за единното и неделимо българско родно място, което включва в себе си Мизия, Тракия и Македония и нищо по-малко от това. И в действителност през днешния ден можем да кажем, че 119 години след славното Илинденско въстание хората отвъд границата доста държат то да остане единствено Илинденско. Ще кажа, че то се споделя Илинденско-Преображенско-Кръстовденско въстание. За тях ще кажа, че тези, които подвигнаха въстанието в Крушево, желаеха едно простичко нещо – да живеят свободно като българи в личните си земи. Защото Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание е въстание на българите, към момента поробени в тогавашната Османска империя – българите от Македония и българите от Тракия. И това би трябвало да описваме на децата си.
С отслужена панихида за утешение на душите на починалите от архиерейският наместник на Кюстендилска духовна околия архимандрит Исаак на Илинден в с. Радловци (общ. Кюстендил) беше тържествено открита паметната плоча с имената на 25-имата починали локални поданици във войните за национално обединяване на България.
Идеята за паметника, споделена от кмета на селото Цветанка Кьосева с регионалният ръководител на Вътрешна македонска революционна организация Кюстендил Георги Петров, бе подета и бързо осъществена.
Самият монумент е направен от общинския консултант от Вътрешна македонска революционна организация в Столичния общински съвет Димитър Антов – както го показа Георги Петров „ Голям патриот с огромно сърце “, и беше дарена от Вътрешна македонска революционна организация на Радловци.
Директорът на Регионалния исторически музей – Кюстендил Валентин Дебочички описа на присъстващите за сраженията и борбите, в които са взели участие локалните.
Гост на събитието беше и съпредседателят на Вътрешна македонска революционна организация Александър Сиди, който поздрави жителите и гостите с техния празник, както и за прелестната концепция за слагането на паметната плоча с имената на хората, дали живота си за една обединена и свободна България.
На откриването участваха и наследници на някои от починалите, които със сълзи в очите разказваха за спомените си и благодариха на Вътрешна македонска революционна организация за уважението към техните близки.
А съпредседателят на Вътрешна македонска революционна организация Александър Сиди свърза събитията преди 119 години от със комплицирания миг по българо-северномакедонските взаимоотношения през днешния ден:
Тези хора зад мен, изписани на тази плоча, не са умирали за друго, умирали са за единното и неделимо българско родно място, което включва в себе си Мизия, Тракия и Македония и нищо по-малко от това. И в действителност през днешния ден можем да кажем, че 119 години след славното Илинденско въстание хората отвъд границата доста държат то да остане единствено Илинденско. Ще кажа, че то се споделя Илинденско-Преображенско-Кръстовденско въстание. За тях ще кажа, че тези, които подвигнаха въстанието в Крушево, желаеха едно простичко нещо – да живеят свободно като българи в личните си земи. Защото Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание е въстание на българите, към момента поробени в тогавашната Османска империя – българите от Македония и българите от Тракия. И това би трябвало да описваме на децата си.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ