Срам и позор: Още при съграждането на паметника на Апостола сме се изложили типично по нашенски
Паметникът на Васил Левски в центъра на град София е измежду първите монументи, издигнати след Освобождението в новата столица. Паметникът е ситуиран наоколо до хипотетичното място на изтезанието на българския бунтовник Васил Левски през 1873 година Плановете за построяването му датират още от Освобождението през 1878 година, само че заради неприятна организация и липса на финансиране той е публично открит едвам на 22 октомври 1895 година, оповестява Българска национална телевизия. Паметникът съставлява колона с височина 13 метра, направена от сив гранит по план на чешкия проектант Антонин Колар. Основната част от колоната е работа на италианеца Абрамо Перукели, а бронзовият барелефен портрет е от Йозеф Страховски (според някои източници - от Рудолф Вайр).
Ето един интерес текст за паметника, оповестен през 1939 година в книгата " Паметниците на София " с създател Н. Ганев. Изданието е предоставено от отдел " Краезнание " на Столичната библиотека на Блог „ Стара София “. В текста са непокътнати стилът и правописът от това време:
" Почти директно след Освобождението, а точно през лятото на 1878 година, Софийският градски общински съвет, при кмет Димитър X. Коцев, взел решение да бъде повдигнат монумент (първия в новоосвободеното княжество) на великия деятел на българската независимост Васил Левски. Вследствие на това, на 6 август той изпратил окръжно писмо до всички градски общини в Софийската губерния, с което, като им съобщавал, че е взел решение да се издигне монумент на свещенодякона Левски в София, ги умолявал да съберат волни помощи от жителите за великото дело.
През това време е бил подготвен и планът на паметника от общинския проектант А. В. Колар. Според този план паметникът завършвал на върха с огромен кръст върху полумесец. Впоследствие, обаче, както ще забележим по-после, Колар, евентуално заради аргументи от външнополитически темперамент, изменил плана си в горната част и паметникът добил сегашния си тип. Със събраните небрежно средства, на които размерът през днешния ден не се знае, паметникът бил стартират през есента, обаче, заради привършването им, работата по градежа била краткотрайно прекратена ".
И по-нататък: " Доизграждането, обаче, на паметника, незнайно за какво, не било отначало стартирано, и той е бил зарязан дълго време по-късно да се разрушава от времето и естествените стихии, до момента в който построената му част добила презрян тип и почнало да се поражда отвращение в душите на по-интелигентните и родолюбиви българи и чужденци.
Израз на това отвращение намираме в едно стихотворение на Константин Величков, оповестено в сп. Наука и поставената след него обяснителна записка. Понеже стихотворението е доста дълго — състои се от 22 строфи — ще предадем най-характерното от него, а бележката — напълно.
ПАМЕТНИКЪТ НА ЛЕВСКИ
Коя ръка е там хвърлила
Тез камъни? Кой така без жалост
С тази памет света, блага
Безсрамно се е подиграл?
Коя безбожна, глупава завист
Играла си е гнусно там?
О, Левски! Костите ти в гроба
Не разпалва ли тоя позор?
Духът ти няма ли да стане
Името ти да отбрани?
Не ще ли сърцето да застане
Ругателите да смути?
...
И тоя позор не ни бунтува,
И пада туй леке въз нас,
И нийде, нийде не се чува
Един възнегодуван глас!
Гледайте в тез блатища кални
Е, там, де жабата се крий,
Тез камъни мръсни, печални,
Потънали в нечистотий.
Днес три години към този момент става
На ветровете са за смях,
И времето зло упражнява
Презрението си над тях.
Гледайте там, де се прозява
Циганинът парцалив, непран,
Де кучето си излежава
На слънце мързела цветущ.
Защо минувате с пренебрежение?
Защо отвръщате глава?
На нашето угодничество
Е противен монумент това!
" Още през времето на съветското краткотрайно ръководство няколко лица бяха взели самодейността да повдигнат в София монумент на Васил Левски. Мисълта се посрещна прочувствено и паметникът почва да се прави. Туриха се основите и по бързината и въодушевлението, с които се стартира делото, можеше да се мисли, че то скоро ще бъде свършено и ще можем с наслада да кажем, че сме изпълнили дълга си най-малко към едного от патриотите, които са работили през целия си живот и са умрели страдалчески за освобождението на отечеството. Уви! ние доказахме и тоя път, че най-хубавото нещо, което можем да създадем, то е да не вършим нищо. Както в хиляди други случаи, така и в тоя, първият огън бързо, бързо мина и построяването на паметника се заряза. Няколко нечисти и мизерни камъни, насъбрани безвкусно и бездарно, демонстрират мястото, гдето е щял да се строи ", написа К. Величков.
Все по същия мотив Д-р К. Иречек написа в своя " Български дневник " с дата 28 март 1880 година: " Пред остарялата arc de triomphe на Орханийското шосе, надясно е паметникът на Левски и Ванкова (?), груба каменна основа, без живот, опустошен ". Героят от Априлското възстание Захари Стоянов в издадения от него животописен етюд за Васил Левски, под надпис " Васил Левски дяконът ", стр. 9, като отбелязва, че паметникът на последния се състоял единствено от няколко очукани камъни, с оскърбление прибавя: " Тук, под тези камъни, почива непретенциозно славата на България "!
Във в. " Марица " пък четем: " Основата на паметника бе положена още в 1878 година, само че по всякакви аргументи продължението на хубавото дело бе подценено от по-сетнешните софийски общински ръководства и колкото да преди три месеца се учреди един комитет по въздигане речения монумент. Старите основи се скапаха и отначало паметникът се захвана в по-голям размер ", написа в текста.
След ред молби и премеждия строителството продължава на стадии: " Прочее, за паметника на Левски, стартират през есента на 1878 година, приключен дефинитивно към средата на 1891 година, а открит тържествено през 1895 година, е изразходена една сума от към 75,000 лв. златни, от които 40,000 лева са дадени от страната, над 30,000 лева от Софийската община и останалата незначителна част събрана от волни помощи и дарения от общини, частни лица, институции и други ", е маркирано в цитирания текст.
Ето един интерес текст за паметника, оповестен през 1939 година в книгата " Паметниците на София " с създател Н. Ганев. Изданието е предоставено от отдел " Краезнание " на Столичната библиотека на Блог „ Стара София “. В текста са непокътнати стилът и правописът от това време:
" Почти директно след Освобождението, а точно през лятото на 1878 година, Софийският градски общински съвет, при кмет Димитър X. Коцев, взел решение да бъде повдигнат монумент (първия в новоосвободеното княжество) на великия деятел на българската независимост Васил Левски. Вследствие на това, на 6 август той изпратил окръжно писмо до всички градски общини в Софийската губерния, с което, като им съобщавал, че е взел решение да се издигне монумент на свещенодякона Левски в София, ги умолявал да съберат волни помощи от жителите за великото дело.
През това време е бил подготвен и планът на паметника от общинския проектант А. В. Колар. Според този план паметникът завършвал на върха с огромен кръст върху полумесец. Впоследствие, обаче, както ще забележим по-после, Колар, евентуално заради аргументи от външнополитически темперамент, изменил плана си в горната част и паметникът добил сегашния си тип. Със събраните небрежно средства, на които размерът през днешния ден не се знае, паметникът бил стартират през есента, обаче, заради привършването им, работата по градежа била краткотрайно прекратена ".
И по-нататък: " Доизграждането, обаче, на паметника, незнайно за какво, не било отначало стартирано, и той е бил зарязан дълго време по-късно да се разрушава от времето и естествените стихии, до момента в който построената му част добила презрян тип и почнало да се поражда отвращение в душите на по-интелигентните и родолюбиви българи и чужденци.
Израз на това отвращение намираме в едно стихотворение на Константин Величков, оповестено в сп. Наука и поставената след него обяснителна записка. Понеже стихотворението е доста дълго — състои се от 22 строфи — ще предадем най-характерното от него, а бележката — напълно.
ПАМЕТНИКЪТ НА ЛЕВСКИ
Коя ръка е там хвърлила
Тез камъни? Кой така без жалост
С тази памет света, блага
Безсрамно се е подиграл?
Коя безбожна, глупава завист
Играла си е гнусно там?
О, Левски! Костите ти в гроба
Не разпалва ли тоя позор?
Духът ти няма ли да стане
Името ти да отбрани?
Не ще ли сърцето да застане
Ругателите да смути?
...
И тоя позор не ни бунтува,
И пада туй леке въз нас,
И нийде, нийде не се чува
Един възнегодуван глас!
Гледайте в тез блатища кални
Е, там, де жабата се крий,
Тез камъни мръсни, печални,
Потънали в нечистотий.
Днес три години към този момент става
На ветровете са за смях,
И времето зло упражнява
Презрението си над тях.
Гледайте там, де се прозява
Циганинът парцалив, непран,
Де кучето си излежава
На слънце мързела цветущ.
Защо минувате с пренебрежение?
Защо отвръщате глава?
На нашето угодничество
Е противен монумент това!
" Още през времето на съветското краткотрайно ръководство няколко лица бяха взели самодейността да повдигнат в София монумент на Васил Левски. Мисълта се посрещна прочувствено и паметникът почва да се прави. Туриха се основите и по бързината и въодушевлението, с които се стартира делото, можеше да се мисли, че то скоро ще бъде свършено и ще можем с наслада да кажем, че сме изпълнили дълга си най-малко към едного от патриотите, които са работили през целия си живот и са умрели страдалчески за освобождението на отечеството. Уви! ние доказахме и тоя път, че най-хубавото нещо, което можем да създадем, то е да не вършим нищо. Както в хиляди други случаи, така и в тоя, първият огън бързо, бързо мина и построяването на паметника се заряза. Няколко нечисти и мизерни камъни, насъбрани безвкусно и бездарно, демонстрират мястото, гдето е щял да се строи ", написа К. Величков.
Все по същия мотив Д-р К. Иречек написа в своя " Български дневник " с дата 28 март 1880 година: " Пред остарялата arc de triomphe на Орханийското шосе, надясно е паметникът на Левски и Ванкова (?), груба каменна основа, без живот, опустошен ". Героят от Априлското възстание Захари Стоянов в издадения от него животописен етюд за Васил Левски, под надпис " Васил Левски дяконът ", стр. 9, като отбелязва, че паметникът на последния се състоял единствено от няколко очукани камъни, с оскърбление прибавя: " Тук, под тези камъни, почива непретенциозно славата на България "!
Във в. " Марица " пък четем: " Основата на паметника бе положена още в 1878 година, само че по всякакви аргументи продължението на хубавото дело бе подценено от по-сетнешните софийски общински ръководства и колкото да преди три месеца се учреди един комитет по въздигане речения монумент. Старите основи се скапаха и отначало паметникът се захвана в по-голям размер ", написа в текста.
След ред молби и премеждия строителството продължава на стадии: " Прочее, за паметника на Левски, стартират през есента на 1878 година, приключен дефинитивно към средата на 1891 година, а открит тържествено през 1895 година, е изразходена една сума от към 75,000 лв. златни, от които 40,000 лева са дадени от страната, над 30,000 лева от Софийската община и останалата незначителна част събрана от волни помощи и дарения от общини, частни лица, институции и други ", е маркирано в цитирания текст.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ