Паметникът на Съветската армия - 30 години обект на политически спорове и поругателства
Паметникът на Съветската войска (ПСА), издигащ се в Княжеската градина в центъра на София, повече от 30 години е предмет на разгорещени политически разногласия – да се в профил или не.
От 1993 година, когато доминиран от Съюз на демократичните сили общински съвет взема решение да бъде демонтиран, до през днешния ден.
През всичките тези години тезата, че монументът би трябвало да се махне от центъра се поддържа от десницата, а че би трябвало да остане – от левицата.
До през днешния ден ГЕРБ запазваха нещо като неутралитет по въпроса.
На процедура паметникът още стои против Университета, а не е в Музея на социалистическото изкуство с помощта на партията на Бойко Борисов. Партията от дълго време има болшинство в СОС, по доста въпроси гласоподава дружно с десницата и, в случай че имаше предпочитание да го демонтира, той да е демонтиран. Както стана с различен противоречив паметник от времето на социализма – паметника пред НДК.
След днешното изявление на Борисов в интерес на разрушение на ПСА, ориста му наподобява предрешена.
Да се готви пловдивският Альоша (както Епицентър.бг към този момент писа), защото в Града под тепетата също от 30 години върви сходен спор.
Каква е историята на Паметника на Съветската войска?
Решението да се построи подобен монумент е взето на 4 октомври 1949 година от доминирания от Българска комунистическа партия Министерски съвет с ръководител Васил Коларов. В протокола от съвещанието на Столичната огромна община и Градоустройствения съвет от 6 юни 1947 година, когато е взето решението за построяването, написа, че паметникът се построява за „ да бъде на централно място, с цел да се минава непрекъснато около него и да упражнява своето политико-възпитателно значение “. Първата копка е направена на 5 юли 1952 година, а при откриването през 1954 година участва руският маршал Сергей Бирюзов.
По композицията работят най-хубавите български скулптори от това време. Създаден е от колектив с началник скулпторът Иван Фунев. Автори-архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори-скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник график е Борис Ангелушев.
Паметникът и политиката
От началото на прехода на България към народна власт паметникът е обект на разгорещени разногласия по отношение на неговото значение и бъдеще. Както и на похищения.
В негова отбрана се акцентира аргументът, че той символизира уважението към приноса на Червената войска в успеха на Съюзниците над нацистка Германия през Втората международна война, както и фактът, че сходни монументи има и в други страни в Европа.
Противниците му акцентират, че макар оказвания от Германия напън, България, която е страна от Оста, не афишира война на Съюз на съветските социалистически републики, а при започване на септември 1944 година афишира неутралитет, като дава ултиматум на немските елементи да изоставен страната и стартира да ги разоръжава. Независимо от това, на 5 септември Съветският съюз афишира война на Царство България. Изтъква се и ролята на руските войски в насилственото налагане в страната на комунистическо тоталитарно ръководство в руски жанр. В допълнение на последното също се отбелязва, че не е задоволително в суверенна страна монумент на непозната войска да е ситуиран по-високо и на по-централно място от националните знаци.
В хода на разногласията съперниците на паметника стартират да го назовават кратко МОЧА - от Монумент на окупационната Червена войска. Но надали инцидентно избират тъкмо такава абревиатура, по-скоро се търси съвпадението с съветската дума моча – пикня.
В пика на антикомунистическите настроения при започване на прехода - през 1993 година, Столичният общински съвет, доминиран от групата на Съюз на демократичните сили, взема решение за унищожаване на паметника. В него написа, че Столичният общински съвет „ разпорежда на кмета на Столичната огромна община да организира нужните процедури за ремонт на скулптурните фигури и барелефи от паметника на Съветската войска “.
Решението обаче не се употребява с социална поддръжка и не е осъществено.
През същата година скулпторът Любомир Далчев, взел участие в основаването на паметника, написа писмо, в което отбелязва, че Паметникът на Съветската войска не би трябвало да се извисява в центъра на столицата, а да бъде изместен на по-скромно място.
В разногласията по премахването се намесват и правни причини. Като това чия благосъстоятелност е паметникът. Допълнително въпросът е усложнен от това, че самият паметник е от 1954 година, а актът за държавната му благосъстоятелност е от 1947 година
И по този начин до септември 2010 година, когато се основава предприемчив комитет за демонтирането на Паметника на Съветската войска.
Инициативният комитет счита, че паметникът е издигнат в чест на една войска, която без да има сериозен мотив навлиза на българска територия, в резултат на оповестена едностранно война против България. Така от международноправна позиция руската войска е агресор, а не избавител. Според ИК монументът показва окончателната победа на комунистическа партия над Горянското придвижване.
Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година разсъни още веднъж 30-годишния спор за мястото на паметника. Всички политически сили без Българска социалистическа партия споделят, че са съгласни ПСА да бъде изместен от центъра на София, само че не съумяват да реализират единодушие по въпроса кой би трябвало да свърши тази работа. Тъй като паметникът е държавна благосъстоятелност, се произнася и регионалният шеф. Иван Кючуков (ИТН) акцентира, че съгласно Договора за другарски връзки и съдействие сред Република България и Руската Федерация би трябвало да има съвещания с Москва.
И по този начин до през днешния ден, когато по тематиката взе отношение водачът на ГЕРБ и някогашен министър председател Бойко Борисов. И изиска монументът да бъде опустошен, нещо, което и наричащите го МОЧА не са желали.
Историята помни, че до момента в който е кмет на столицата, Борисов е на друго мнение. През 2007 година посланикът на Русия тогава Анатолий Потапов му връчва медал „ Михаил Ломоносов “ поради големите му заслуги за подсилване на двустранните връзки. Посланикът показва признателност и за твърдата позиция на софийския кмет, че до момента в който той ръководи столицата, няма да се бутне Паметника на Съветската войска.
Поругателствата
Споровете къде да стои ПСА са придружени с поругателства върху него, най-скорошното е от 23 февруари, когато мъж счупи паметната плоча с надписа „ На Съветската войска освободителка от признателния български народ “.
На 17 юни 2011 година статуите на скулптурната комбинация от западната страна на паметника са оцветени като американски комиксови и попкултурни герои: Маската, Жокерът, Върколакът, Дядо Коледа, Супермен, клоунът Роналд – признакът на „ Макдоналдс “, Капитан Америка, Робин – помощникът на Батман, Жената-чудо. Знамето е изрисувано в цветовете на американското, а под графитно-скулптурната композиционна група е подложен надписът „ В крайник с времето “.
През нощта на 10 февруари 2012 година върху лицата на руските бойци от паметника са поставени маски на английския бунтовник Гай Фокс, които се употребяват като знак на хакерската група „ Anonymous “.
На 17 август 2012 година на главите на няколко от скулптурните фигури са сложени цветни качулки. Акцията е в поддръжка на групата Пуси Райът, членовете на която носят сходни качулки при своите осъществявания.
На 1 февруари 2013 година, в деня за респект към жертвите на комунизма в България, три от лицата на фигурите на паметника са оцветени в цветовете на националното знаме – бяло, зелено и алено.
На 21 август 2013 година паметникът на Съветската войска в София още веднъж осъмва оцветен, като този път монументът е затрупан напълно в розова багра и е с надписи на чешки и български, надлежно „ Bulharsko se omlouva!!! “ и „ България се извинява!!! “. По другите страни на паметника има апел „ Извинете се, бе “ и „ Прага '68 “.
На 23 февруари 2014 година паметникът осъмва с надписи „ Слава Українi “ („ Слава на Украйна “) и „ Капутїн “ и изрисувано над тях знамето на Украйна. Скулптурните фигури на боец и знамето над него също са боядисани в цветовете на Украйна – синьо и жълто.
На 7 септември 2014 година през нощта четирима души, измежду които и кандидат-депутатката от Реформаторския блок Марта Георгиева, са задържани от органите на Министерство на вътрешните работи, откакто написали „ Окупатори! “ върху паметника.
Какво съставлява паметникът?
Самият монумент съставлява висока 37 м пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна комбинация – руски боец, български служащ и майка с дете, направена от Васка Емануилова и Мара Георгиева. Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции към главния паметник. Източният орелеф съставлява композицията „ Октомври 1917 “, направена от проф. Любомир Далчев по рисунка на Борис Ангелушев. Изобразени са матроси, бойци, служащи, девойки – тези, които образуват Съветската войска. Орелефът на южната страна съставлява композицията „ Тилът “ („ Всичко за фронта, всичко за успеха “) и демонстрира целия руски народ в тила, вложил всичките си старания в помощ на своята войска. Работа е на скулптора Петър Дойчинов и колектив. На западния орелеф „ Великата отечествена война на Съветския съюз “ е показан бойният порив на Съветската войска във войната. Скулптор – Васил Зидаров и колектив.
" Войната " със руските монументи в Европа
Над 4000 са мемориалите в Европа, отдадени на успеха на Съветската войска против нацизма. В тях са заровени над 2,5 млн. бойци. Отношението към тези монументи е спорно - в Германия ги пазят грижливо, в Полша и Прибалтика, а към този момент и в Украйна - ги отстраняват.
Подобни мемориали има и в Австрия, Белгия, Холандия, Норвегия, Сърбия, Хърватия, Франция, Румъния, даже в Съединени американски щати.
В Германия паметниците, отдадени на руската победа, се пазят и поддържат с държавни средства. Само в Берлин те са 12, като един от тях си остава в центъра на града, близо до Бранденбургската врата и Райхстага. Паметникът на руския войник в берлинския Трептов парк евентуално е най-известният руски боен монумент отвън Русия.
Съветският боен монумент във Виена, прочут като Паметник на героите от Червената войска, е издигнат в памет на 17-те хиляди руски бойци, починали по време на виенската атака през април 1945 година.
Унгария е страната с най-вече руски паметници – над 900. Т.нар. Статуя на свободата в Будапеща обаче от монумент на руския боец избавител към този момент е превърната в монумент на всички, жертвали се за независимостта, а първичният надпис на съветски е заличен.
Премахнат, само че не премахнат, е Бронзовият боец в естонската столица Талин. Определян от мнозина като знак на руската окупация, през 2007 година управляващите вземат решение да го реалокират. Въпреки всеобщите митинги, съпроводени с принуждение, монументът е демонтиран и подложен в локалното военно гробище.
Най-тежка се оказва ориста на материалното завещание от Червената войска в Полша. През 2017 година Закон за декомунизацията не разрешава всички монументи, символизиращи тоталитаризма.
От 1993 година, когато доминиран от Съюз на демократичните сили общински съвет взема решение да бъде демонтиран, до през днешния ден.
През всичките тези години тезата, че монументът би трябвало да се махне от центъра се поддържа от десницата, а че би трябвало да остане – от левицата.
До през днешния ден ГЕРБ запазваха нещо като неутралитет по въпроса.
На процедура паметникът още стои против Университета, а не е в Музея на социалистическото изкуство с помощта на партията на Бойко Борисов. Партията от дълго време има болшинство в СОС, по доста въпроси гласоподава дружно с десницата и, в случай че имаше предпочитание да го демонтира, той да е демонтиран. Както стана с различен противоречив паметник от времето на социализма – паметника пред НДК.
След днешното изявление на Борисов в интерес на разрушение на ПСА, ориста му наподобява предрешена.
Да се готви пловдивският Альоша (както Епицентър.бг към този момент писа), защото в Града под тепетата също от 30 години върви сходен спор.
Каква е историята на Паметника на Съветската войска?
Решението да се построи подобен монумент е взето на 4 октомври 1949 година от доминирания от Българска комунистическа партия Министерски съвет с ръководител Васил Коларов. В протокола от съвещанието на Столичната огромна община и Градоустройствения съвет от 6 юни 1947 година, когато е взето решението за построяването, написа, че паметникът се построява за „ да бъде на централно място, с цел да се минава непрекъснато около него и да упражнява своето политико-възпитателно значение “. Първата копка е направена на 5 юли 1952 година, а при откриването през 1954 година участва руският маршал Сергей Бирюзов.
По композицията работят най-хубавите български скулптори от това време. Създаден е от колектив с началник скулпторът Иван Фунев. Автори-архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори-скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник график е Борис Ангелушев.
Паметникът и политиката
От началото на прехода на България към народна власт паметникът е обект на разгорещени разногласия по отношение на неговото значение и бъдеще. Както и на похищения.
В негова отбрана се акцентира аргументът, че той символизира уважението към приноса на Червената войска в успеха на Съюзниците над нацистка Германия през Втората международна война, както и фактът, че сходни монументи има и в други страни в Европа.
Противниците му акцентират, че макар оказвания от Германия напън, България, която е страна от Оста, не афишира война на Съюз на съветските социалистически републики, а при започване на септември 1944 година афишира неутралитет, като дава ултиматум на немските елементи да изоставен страната и стартира да ги разоръжава. Независимо от това, на 5 септември Съветският съюз афишира война на Царство България. Изтъква се и ролята на руските войски в насилственото налагане в страната на комунистическо тоталитарно ръководство в руски жанр. В допълнение на последното също се отбелязва, че не е задоволително в суверенна страна монумент на непозната войска да е ситуиран по-високо и на по-централно място от националните знаци.
В хода на разногласията съперниците на паметника стартират да го назовават кратко МОЧА - от Монумент на окупационната Червена войска. Но надали инцидентно избират тъкмо такава абревиатура, по-скоро се търси съвпадението с съветската дума моча – пикня.
В пика на антикомунистическите настроения при започване на прехода - през 1993 година, Столичният общински съвет, доминиран от групата на Съюз на демократичните сили, взема решение за унищожаване на паметника. В него написа, че Столичният общински съвет „ разпорежда на кмета на Столичната огромна община да организира нужните процедури за ремонт на скулптурните фигури и барелефи от паметника на Съветската войска “.
Решението обаче не се употребява с социална поддръжка и не е осъществено.
През същата година скулпторът Любомир Далчев, взел участие в основаването на паметника, написа писмо, в което отбелязва, че Паметникът на Съветската войска не би трябвало да се извисява в центъра на столицата, а да бъде изместен на по-скромно място.
В разногласията по премахването се намесват и правни причини. Като това чия благосъстоятелност е паметникът. Допълнително въпросът е усложнен от това, че самият паметник е от 1954 година, а актът за държавната му благосъстоятелност е от 1947 година
И по този начин до септември 2010 година, когато се основава предприемчив комитет за демонтирането на Паметника на Съветската войска.
Инициативният комитет счита, че паметникът е издигнат в чест на една войска, която без да има сериозен мотив навлиза на българска територия, в резултат на оповестена едностранно война против България. Така от международноправна позиция руската войска е агресор, а не избавител. Според ИК монументът показва окончателната победа на комунистическа партия над Горянското придвижване.
Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година разсъни още веднъж 30-годишния спор за мястото на паметника. Всички политически сили без Българска социалистическа партия споделят, че са съгласни ПСА да бъде изместен от центъра на София, само че не съумяват да реализират единодушие по въпроса кой би трябвало да свърши тази работа. Тъй като паметникът е държавна благосъстоятелност, се произнася и регионалният шеф. Иван Кючуков (ИТН) акцентира, че съгласно Договора за другарски връзки и съдействие сред Република България и Руската Федерация би трябвало да има съвещания с Москва.
И по този начин до през днешния ден, когато по тематиката взе отношение водачът на ГЕРБ и някогашен министър председател Бойко Борисов. И изиска монументът да бъде опустошен, нещо, което и наричащите го МОЧА не са желали.
Историята помни, че до момента в който е кмет на столицата, Борисов е на друго мнение. През 2007 година посланикът на Русия тогава Анатолий Потапов му връчва медал „ Михаил Ломоносов “ поради големите му заслуги за подсилване на двустранните връзки. Посланикът показва признателност и за твърдата позиция на софийския кмет, че до момента в който той ръководи столицата, няма да се бутне Паметника на Съветската войска.
Поругателствата
Споровете къде да стои ПСА са придружени с поругателства върху него, най-скорошното е от 23 февруари, когато мъж счупи паметната плоча с надписа „ На Съветската войска освободителка от признателния български народ “.
На 17 юни 2011 година статуите на скулптурната комбинация от западната страна на паметника са оцветени като американски комиксови и попкултурни герои: Маската, Жокерът, Върколакът, Дядо Коледа, Супермен, клоунът Роналд – признакът на „ Макдоналдс “, Капитан Америка, Робин – помощникът на Батман, Жената-чудо. Знамето е изрисувано в цветовете на американското, а под графитно-скулптурната композиционна група е подложен надписът „ В крайник с времето “.
През нощта на 10 февруари 2012 година върху лицата на руските бойци от паметника са поставени маски на английския бунтовник Гай Фокс, които се употребяват като знак на хакерската група „ Anonymous “.
На 17 август 2012 година на главите на няколко от скулптурните фигури са сложени цветни качулки. Акцията е в поддръжка на групата Пуси Райът, членовете на която носят сходни качулки при своите осъществявания.
На 1 февруари 2013 година, в деня за респект към жертвите на комунизма в България, три от лицата на фигурите на паметника са оцветени в цветовете на националното знаме – бяло, зелено и алено.
На 21 август 2013 година паметникът на Съветската войска в София още веднъж осъмва оцветен, като този път монументът е затрупан напълно в розова багра и е с надписи на чешки и български, надлежно „ Bulharsko se omlouva!!! “ и „ България се извинява!!! “. По другите страни на паметника има апел „ Извинете се, бе “ и „ Прага '68 “.
На 23 февруари 2014 година паметникът осъмва с надписи „ Слава Українi “ („ Слава на Украйна “) и „ Капутїн “ и изрисувано над тях знамето на Украйна. Скулптурните фигури на боец и знамето над него също са боядисани в цветовете на Украйна – синьо и жълто.
На 7 септември 2014 година през нощта четирима души, измежду които и кандидат-депутатката от Реформаторския блок Марта Георгиева, са задържани от органите на Министерство на вътрешните работи, откакто написали „ Окупатори! “ върху паметника.
Какво съставлява паметникът?
Самият монумент съставлява висока 37 м пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна комбинация – руски боец, български служащ и майка с дете, направена от Васка Емануилова и Мара Георгиева. Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции към главния паметник. Източният орелеф съставлява композицията „ Октомври 1917 “, направена от проф. Любомир Далчев по рисунка на Борис Ангелушев. Изобразени са матроси, бойци, служащи, девойки – тези, които образуват Съветската войска. Орелефът на южната страна съставлява композицията „ Тилът “ („ Всичко за фронта, всичко за успеха “) и демонстрира целия руски народ в тила, вложил всичките си старания в помощ на своята войска. Работа е на скулптора Петър Дойчинов и колектив. На западния орелеф „ Великата отечествена война на Съветския съюз “ е показан бойният порив на Съветската войска във войната. Скулптор – Васил Зидаров и колектив.
" Войната " със руските монументи в Европа
Над 4000 са мемориалите в Европа, отдадени на успеха на Съветската войска против нацизма. В тях са заровени над 2,5 млн. бойци. Отношението към тези монументи е спорно - в Германия ги пазят грижливо, в Полша и Прибалтика, а към този момент и в Украйна - ги отстраняват.
Подобни мемориали има и в Австрия, Белгия, Холандия, Норвегия, Сърбия, Хърватия, Франция, Румъния, даже в Съединени американски щати.
В Германия паметниците, отдадени на руската победа, се пазят и поддържат с държавни средства. Само в Берлин те са 12, като един от тях си остава в центъра на града, близо до Бранденбургската врата и Райхстага. Паметникът на руския войник в берлинския Трептов парк евентуално е най-известният руски боен монумент отвън Русия.
Съветският боен монумент във Виена, прочут като Паметник на героите от Червената войска, е издигнат в памет на 17-те хиляди руски бойци, починали по време на виенската атака през април 1945 година.
Унгария е страната с най-вече руски паметници – над 900. Т.нар. Статуя на свободата в Будапеща обаче от монумент на руския боец избавител към този момент е превърната в монумент на всички, жертвали се за независимостта, а първичният надпис на съветски е заличен.
Премахнат, само че не премахнат, е Бронзовият боец в естонската столица Талин. Определян от мнозина като знак на руската окупация, през 2007 година управляващите вземат решение да го реалокират. Въпреки всеобщите митинги, съпроводени с принуждение, монументът е демонтиран и подложен в локалното военно гробище.
Най-тежка се оказва ориста на материалното завещание от Червената войска в Полша. През 2017 година Закон за декомунизацията не разрешава всички монументи, символизиращи тоталитаризма.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ