Драганов за МОЧА: Мястото на този паметник не е в центъра на София, той пропагандира една ужасна лъжа
Паметник на Съветската войска освободителка (ПСА) или Монумент на окупаторската алена войска (МОЧА)? Защо предлагането за ремонт на композицията още веднъж раздели обществото и провокира експанзия и напрежение? Темата дискутирахме в " Посоките на делника ".
Съдбата на паметника на Съветската войска в София още веднъж провокира разнопосочни публични реакции. Палатков лагер пази монумента от срутване, откакто още веднъж бе взето институционално решение за пренасяне на скулптурните композиции. На 18 август се стигна до напрежение, откакто футболни почитатели счупиха надписа му, нaдраскаха го със спрей и приканиха за " ремонт ". За да не бъде повторена акцията, седмица по-късно паметникът бе обкръжен от компактен кордон служители на реда. На 25 август към композицията бяха сложени железни огради, с претекста, че монументът е рисков за преминаващите.
Протестиращите пред паметника са представители главно на три политически сили: " Възраждане ", Българска социалистическа партия и " Левицата " .
" Да, има спор във връзка с това какво би трябвало да се случи с този монумент. Едни хора желаят той да бъде демонтиран, други не желаят да бъде демонтиран, само че не това е методът да се взема решение подобен спор - като се изпращат от избрани лица провокатори, които посредством принуждение да се пробват да уплашат хората, които показват гражданска позиция. Ние сме тук и във всеки един миг ще пазим , тъй като това е монумент, който съхранява историческата памет на България. Този паметник не съставлява политиката на Съветския съюз, не съставлява сегашната геополитическа обстановка, не е знак на политиката на Русия. Това е знак на хора, които са дали живота си против една идеология - фашизма . От тази позиция на процедура уважава живота на едни естествени хора, които са се борели против този режим ", заяви Деян Николов от " Възраждане " .
Българска социалистическа партия също осъди " всевъзможен акт на вандализъм против монументи и памет на хората и народа ".
" Паметникът е български монумент, той е издигнат от българи, с български пари и е творба на български архитекти. Този монумент е в памет на една войска, която е освободила Европа от хитлерофашизма. Който води война против този монумент, отдаден на спечелилите над хитлерофашизма, самичък се слага на страната на победените. Със свалянето на този монумент няма да решим проблемите на София, няма да решим проблемите на България, а единствено ще ги задълбочим. Ще създадем всичко допустимо паметникът да бъде наведен във типа, в който дава отговор на един монумент, който е в името на Европа, свободна от фашизма ", обясни Таско Ерменков от Българска социалистическа партия .
Срещу слагането на ограждания към паметника реагира и Мая Манолова от коалиция " Левицата " :
" Палатките ние няма да си ги приберем и няма да свием знамената, в противен случай - ще пазим този монумент до дъно . Да, вие имате хиляди служители на реда, само че те няма да ви спасят от националния яд, тъй като трансформирайки историята в слугиня и рушейки монументи, вие няма да спечелите изборите. Ще има ответни дейности, ще пазим паметника, ще оставим палатковия лагер вътре и няма да мръднем отсам. Не ни е боязън от вас. "
След 10 ноември 1989 година жители и политици нееднократно упорстваха за премахването на монумента от центъра на столицата, защото той е издигнат с пропагандна цел. Още при започване на 90-те години Столичният общински съвет взима първото решение за преместването на паметника, само че то по този начин и не е изпълнено.
" Моята позиция, която показвам от доста години, е, че мястото на този монумент на лъжата, тъй като той пропагандира една ужасна неистина, не е в центъра на София. Нещо повече, нашето съответно предложение е не просто този измамлив монумент да бъде отстранен, а и на неговото място да бъде повдигнат хубав български монумент ", обясни историкът Георги Драганов от гражданското съдружие " Искаме български монумент " и добави:
" Това е най-високият монумент в София. Това е нещо, което ни слага в извънредно неуместна обстановка. В столиците на безусловно всички страни в Европа най-високият монумент е на техния народен воин, на локалния народ, на локалната вяра. Единствената страна, която е в такава обстановка с непознат монумент, е София. Това е Монументът на окупаторската алена войска, с височина 45 метра. Лъжата в него е изписана със златни букви на плочата начело: " На Съветската войска освободителка от признателния български народ ". Тук лъжите са две. Първата е, че тя ни е освободила. От какво ни е освободила не излиза наяве. Ние сме били свободна страна, неокупирана от непозната войска все още на окупацията ни от Съветския съюз. След това - " от признателния български народ ". Че има българи, които са признателни на Червената войска и на Съветския съюз, има несъмнено - те за забогатели, те са живели по-добре от преди, тъй че те персонално са признателни. Огромното болшинство от българите обаче не можем да сме признателни и не сме признателни, че ни откраднаха земята, парцелите, че 45 години ни управляваха обикновени приятели, тъй че не, не сме признателни. 2023 година е, време е тези скулптури да бъдат демонтирани и непокътнати в музей. Така ще запазим историята. Но най-високият монумент в нашата столица няма да бъде на непозната войска. "
Проява на фашизъм ли е преместването на този монумент?
" В България, когато си съперник на избрани политически хрумвания, вместо да те оборят с обстоятелства и с причини, просто ти лепват етикета " фашист " . Те нямат поради фашист в смисъла " последовател на фашистката партия в Италия, чийто началник е бил Бенито Мусолини ", а имат поради националсоциалист - Адолф Хитлер, Германия, Втора международна война. Но тъй като " националсоциалист " съдържа думичката социалист в себе си, това някак не върви доста. Заради това се употребява този етикет " фашист ". Мога да Ви уверя, че няма нито един последовател на сходни политики, който да е в гражданската самодейност " Искаме български монумент ". "
Георги Драганов изясни, че една от най-популярните хрумвания е на мястото на монумента да бъде построен мавзолей на българските владетели и герои.
" Това, което ние желаеме, е обикновена правдивост. Защото трите най-високи монументи в София са: МОЧА, който е висок 45 метра, вторият е така наречен " Братска могила ", в която са заровени деятели на Българска комунистическа партия и партизани, която е висока 41 метра, третият най-голям монумент в София е Комплекс " Камбаните ", който е обвързван с несъществуващата към този момент Международна детска асамблея " Знаме на мира " - 37 метра. Чак на четвърто място виждаме монумент, който е обвързван по някакъв метод със столицата - статуята на Св. София, която е висока 24 метра. На пето място е Руски монумент, който е с обща височина 15 метра. Чак на на шесто място виждаме неоспорим, прекрасен, хубав монумент - паметникът на Левски, който е с едвам 13 метра височина на колоната. Значи паметникът на непознатата войска е 45 метра, а паметникът на най-големия български народен бунтовник е 13 метра . Т.е. ние тачим три пъти повече непознатата войска, в сравнение с Васил Левски. Това за мен не е обикновено. Там би трябвало да има огромен, хубав български монумент, с който ние ще отдадем респект на България, на българската история , на българските герои, на българската книжовност, на българската просвета, тъй като ние сме българи, а не нещо друго. Ние не сме руснаци, не сме американци, не сме гърци, не сме нещо друго. Заради това е обикновено в нашата столица да има хубав и неоспорим монумент. Една от концепциите, които имат изключително огромна известност, е да емулираме съществуващия в унгарската столица Будапеща монумент, който е голям паметник с доста скулптури и се назовава " Площад на героите ". Там човек може да види другите маджарски монарси, техни революционери, духовници и по този начин да се запознае с цялата история на Унгария и унгарския народ. Къде в София по подобен метод човек може да се запознае с нашата история? Колко монументи имаме на български монарси? Имаме един монумент на цар Самуил, повдигнат в последното десетилетие, и няколко плочи тук-таме - дребни, незабележими, да не пречат. Съветските паметници - големи, с цел да бъдат видяни от километри. Това не може да продължи по този начин. "
Преместването на паметника на Съветската войска в столицата няма да е казус за България, подсети Драганов.
" Имаме прелестния образец с град Плевен . В центъра на града най-високият монумент е бил " Альоша " - на руския боец. През 1992 година статуята е свалена и години наред постаментът е стоял празен. Преди няколко години родолюбиви българи взеха решение да употребяват постамента, с цел да спестят харченето на непотребни пари, и там беше повдигнат вместо руски боец българският военачалник Владимир Вазов, от четирите му страни бяха издигнати български бойци. Това стана чудесна комбинация на Плевен и на плевенските бойци, които са се били в пет войни за свободата и независимостта на България и на българите. Когато човек отиде в Плевен, вижда един превъзходен български монумент, който му споделя каква е българската история. След като Плевен можа да го направи, София ще го направи, Пловдив ще го направи, Бургас, Видин, Русе, Кърджали - всички градове, в които комунистите са употребявали силата си в знаците. Какво ни описват техните монументи? Първо, ние не сме българи, ние сме комунисти, ние сме правилни на партията и на интернационала, ние сме интернационалисти. Това обаче завърши. Техният опит се провали с гръм и тропот и в този момент е време ние да заживеем като естествен европейски народ с монументи, които да описват нашата, а не непозната история. И защото несъмнено Паметникът на Съветската войска има своите естетически качества, тези скулптурни композиции ще е рационално да бъдат непокътнати в музей. Паметниците са нашата памет, те ни споделят каква е нашата история, какво ние като общество сме се съгласили. Това ще стане, когато имаме безспорни красиви монументи, тъй като никой няма да има нещо срещу монумент на Васил Левски, Ботев или на Паисий, на Симеон Велики или на цар Иван Асен II, на княз Борис I Михаил - Покръстител... Това са фигури от нашата история, за които никой не може да каже нещо срещу. Когато те заемат централните места в нашите градове, те ще заемат централно място в нашата памет. Тогава ние като българи, без значение от политическите ни възгледи, ще можем и да живеем дружно доста по-лесно. В момента ние страдаме като общество. "
Паметникът на Съветската войска в София е издигнат 10 години след нахлуването на Червената войска в България в края на Втората международна война. След 10 ноември 1989 година на два пъти Столичният общински съвет взима решение за преместването на паметника, само че то към момента не е изпълнено.
Съдбата на паметника на Съветската войска в София още веднъж провокира разнопосочни публични реакции. Палатков лагер пази монумента от срутване, откакто още веднъж бе взето институционално решение за пренасяне на скулптурните композиции. На 18 август се стигна до напрежение, откакто футболни почитатели счупиха надписа му, нaдраскаха го със спрей и приканиха за " ремонт ". За да не бъде повторена акцията, седмица по-късно паметникът бе обкръжен от компактен кордон служители на реда. На 25 август към композицията бяха сложени железни огради, с претекста, че монументът е рисков за преминаващите.
Протестиращите пред паметника са представители главно на три политически сили: " Възраждане ", Българска социалистическа партия и " Левицата " .
" Да, има спор във връзка с това какво би трябвало да се случи с този монумент. Едни хора желаят той да бъде демонтиран, други не желаят да бъде демонтиран, само че не това е методът да се взема решение подобен спор - като се изпращат от избрани лица провокатори, които посредством принуждение да се пробват да уплашат хората, които показват гражданска позиция. Ние сме тук и във всеки един миг ще пазим , тъй като това е монумент, който съхранява историческата памет на България. Този паметник не съставлява политиката на Съветския съюз, не съставлява сегашната геополитическа обстановка, не е знак на политиката на Русия. Това е знак на хора, които са дали живота си против една идеология - фашизма . От тази позиция на процедура уважава живота на едни естествени хора, които са се борели против този режим ", заяви Деян Николов от " Възраждане " .
Българска социалистическа партия също осъди " всевъзможен акт на вандализъм против монументи и памет на хората и народа ".
" Паметникът е български монумент, той е издигнат от българи, с български пари и е творба на български архитекти. Този монумент е в памет на една войска, която е освободила Европа от хитлерофашизма. Който води война против този монумент, отдаден на спечелилите над хитлерофашизма, самичък се слага на страната на победените. Със свалянето на този монумент няма да решим проблемите на София, няма да решим проблемите на България, а единствено ще ги задълбочим. Ще създадем всичко допустимо паметникът да бъде наведен във типа, в който дава отговор на един монумент, който е в името на Европа, свободна от фашизма ", обясни Таско Ерменков от Българска социалистическа партия .
Срещу слагането на ограждания към паметника реагира и Мая Манолова от коалиция " Левицата " :
" Палатките ние няма да си ги приберем и няма да свием знамената, в противен случай - ще пазим този монумент до дъно . Да, вие имате хиляди служители на реда, само че те няма да ви спасят от националния яд, тъй като трансформирайки историята в слугиня и рушейки монументи, вие няма да спечелите изборите. Ще има ответни дейности, ще пазим паметника, ще оставим палатковия лагер вътре и няма да мръднем отсам. Не ни е боязън от вас. "
След 10 ноември 1989 година жители и политици нееднократно упорстваха за премахването на монумента от центъра на столицата, защото той е издигнат с пропагандна цел. Още при започване на 90-те години Столичният общински съвет взима първото решение за преместването на паметника, само че то по този начин и не е изпълнено.
" Моята позиция, която показвам от доста години, е, че мястото на този монумент на лъжата, тъй като той пропагандира една ужасна неистина, не е в центъра на София. Нещо повече, нашето съответно предложение е не просто този измамлив монумент да бъде отстранен, а и на неговото място да бъде повдигнат хубав български монумент ", обясни историкът Георги Драганов от гражданското съдружие " Искаме български монумент " и добави:
" Това е най-високият монумент в София. Това е нещо, което ни слага в извънредно неуместна обстановка. В столиците на безусловно всички страни в Европа най-високият монумент е на техния народен воин, на локалния народ, на локалната вяра. Единствената страна, която е в такава обстановка с непознат монумент, е София. Това е Монументът на окупаторската алена войска, с височина 45 метра. Лъжата в него е изписана със златни букви на плочата начело: " На Съветската войска освободителка от признателния български народ ". Тук лъжите са две. Първата е, че тя ни е освободила. От какво ни е освободила не излиза наяве. Ние сме били свободна страна, неокупирана от непозната войска все още на окупацията ни от Съветския съюз. След това - " от признателния български народ ". Че има българи, които са признателни на Червената войска и на Съветския съюз, има несъмнено - те за забогатели, те са живели по-добре от преди, тъй че те персонално са признателни. Огромното болшинство от българите обаче не можем да сме признателни и не сме признателни, че ни откраднаха земята, парцелите, че 45 години ни управляваха обикновени приятели, тъй че не, не сме признателни. 2023 година е, време е тези скулптури да бъдат демонтирани и непокътнати в музей. Така ще запазим историята. Но най-високият монумент в нашата столица няма да бъде на непозната войска. "
Проява на фашизъм ли е преместването на този монумент?
" В България, когато си съперник на избрани политически хрумвания, вместо да те оборят с обстоятелства и с причини, просто ти лепват етикета " фашист " . Те нямат поради фашист в смисъла " последовател на фашистката партия в Италия, чийто началник е бил Бенито Мусолини ", а имат поради националсоциалист - Адолф Хитлер, Германия, Втора международна война. Но тъй като " националсоциалист " съдържа думичката социалист в себе си, това някак не върви доста. Заради това се употребява този етикет " фашист ". Мога да Ви уверя, че няма нито един последовател на сходни политики, който да е в гражданската самодейност " Искаме български монумент ". "
Георги Драганов изясни, че една от най-популярните хрумвания е на мястото на монумента да бъде построен мавзолей на българските владетели и герои.
" Това, което ние желаеме, е обикновена правдивост. Защото трите най-високи монументи в София са: МОЧА, който е висок 45 метра, вторият е така наречен " Братска могила ", в която са заровени деятели на Българска комунистическа партия и партизани, която е висока 41 метра, третият най-голям монумент в София е Комплекс " Камбаните ", който е обвързван с несъществуващата към този момент Международна детска асамблея " Знаме на мира " - 37 метра. Чак на четвърто място виждаме монумент, който е обвързван по някакъв метод със столицата - статуята на Св. София, която е висока 24 метра. На пето място е Руски монумент, който е с обща височина 15 метра. Чак на на шесто място виждаме неоспорим, прекрасен, хубав монумент - паметникът на Левски, който е с едвам 13 метра височина на колоната. Значи паметникът на непознатата войска е 45 метра, а паметникът на най-големия български народен бунтовник е 13 метра . Т.е. ние тачим три пъти повече непознатата войска, в сравнение с Васил Левски. Това за мен не е обикновено. Там би трябвало да има огромен, хубав български монумент, с който ние ще отдадем респект на България, на българската история , на българските герои, на българската книжовност, на българската просвета, тъй като ние сме българи, а не нещо друго. Ние не сме руснаци, не сме американци, не сме гърци, не сме нещо друго. Заради това е обикновено в нашата столица да има хубав и неоспорим монумент. Една от концепциите, които имат изключително огромна известност, е да емулираме съществуващия в унгарската столица Будапеща монумент, който е голям паметник с доста скулптури и се назовава " Площад на героите ". Там човек може да види другите маджарски монарси, техни революционери, духовници и по този начин да се запознае с цялата история на Унгария и унгарския народ. Къде в София по подобен метод човек може да се запознае с нашата история? Колко монументи имаме на български монарси? Имаме един монумент на цар Самуил, повдигнат в последното десетилетие, и няколко плочи тук-таме - дребни, незабележими, да не пречат. Съветските паметници - големи, с цел да бъдат видяни от километри. Това не може да продължи по този начин. "
Преместването на паметника на Съветската войска в столицата няма да е казус за България, подсети Драганов.
" Имаме прелестния образец с град Плевен . В центъра на града най-високият монумент е бил " Альоша " - на руския боец. През 1992 година статуята е свалена и години наред постаментът е стоял празен. Преди няколко години родолюбиви българи взеха решение да употребяват постамента, с цел да спестят харченето на непотребни пари, и там беше повдигнат вместо руски боец българският военачалник Владимир Вазов, от четирите му страни бяха издигнати български бойци. Това стана чудесна комбинация на Плевен и на плевенските бойци, които са се били в пет войни за свободата и независимостта на България и на българите. Когато човек отиде в Плевен, вижда един превъзходен български монумент, който му споделя каква е българската история. След като Плевен можа да го направи, София ще го направи, Пловдив ще го направи, Бургас, Видин, Русе, Кърджали - всички градове, в които комунистите са употребявали силата си в знаците. Какво ни описват техните монументи? Първо, ние не сме българи, ние сме комунисти, ние сме правилни на партията и на интернационала, ние сме интернационалисти. Това обаче завърши. Техният опит се провали с гръм и тропот и в този момент е време ние да заживеем като естествен европейски народ с монументи, които да описват нашата, а не непозната история. И защото несъмнено Паметникът на Съветската войска има своите естетически качества, тези скулптурни композиции ще е рационално да бъдат непокътнати в музей. Паметниците са нашата памет, те ни споделят каква е нашата история, какво ние като общество сме се съгласили. Това ще стане, когато имаме безспорни красиви монументи, тъй като никой няма да има нещо срещу монумент на Васил Левски, Ботев или на Паисий, на Симеон Велики или на цар Иван Асен II, на княз Борис I Михаил - Покръстител... Това са фигури от нашата история, за които никой не може да каже нещо срещу. Когато те заемат централните места в нашите градове, те ще заемат централно място в нашата памет. Тогава ние като българи, без значение от политическите ни възгледи, ще можем и да живеем дружно доста по-лесно. В момента ние страдаме като общество. "
Паметникът на Съветската войска в София е издигнат 10 години след нахлуването на Червената войска в България в края на Втората международна война. След 10 ноември 1989 година на два пъти Столичният общински съвет взима решение за преместването на паметника, само че то към момента не е изпълнено.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ