Паметна плоча с надпис на български в двора на църквата

...
Паметна плоча с надпис на български в двора на църквата
Коментари Харесай

Паметна плоча в Битоля свидетелства за общото духовно минало на България и Македония

Паметна плоча с надпис на български в двора на църквата „ Света Богородица “ в град Битоля свидетелства за общото духовно и църковно минало на България и Македония, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Плочата е захвърлена в двора на храма. Югославските управляващи след 1945 година подреждат да бъдат заличени на всички места, където се загатват българското име и България. Върху плочата ясно си проличава, че е употребявано глето за изтриването на неуместната истина.

Благодарение на обстоятелството, че надписът е написан на български и гръцки той може да бъде възобновен.

В него се споделя:

Мѣстото за възди[гането на …ца-та] (българска – изтрито) цьрква тука, на Параклисътъ на (изтрито) и на [мъжкы] и дѣвическы учебни заведения на свещарницата и на книгопродавницата [чии]то зданія-та сѫ народны, купиго съ свои [па]ры приснопаметныйтъ докторъ Константинъ Мишайковъ, отъ село Пътеле, Македония, и го заради на (българския – изтрито) въ Битоля народ [който приз]нава духовно БЪЛГАРСКѪТѪ ЕКЗАРХІѬ. За вѣ[чна негова] и на домочадіе-то му паметь въздигнѫ се тази плоча [при екзархуването на] блаженѣйшаго Антима 1-го. Бытоля 25 Мартъ 1876.

Плочата бе показана на кореспондент на БГНЕС от локални духовници от Битоля, които се пробват да я запазят за бъдещите генерации.

Преди няколко месеца от министерството на културата на Македония се ангажираха да запазят различен български надпис, който се намира в църквата „ Рождество на Пресвета Богородица “.

Църква „ Св. Богородица “ – Битоля

„ Рождество на Пресвета Богородица “, известна като „ Света Богородица “ е възрожденска православна черква в Битоля. Тя е катедрален храм на Пелагонийска епархия на Българската екзархия.

Църквата е ситуирана на десния бряг на Драгор, до учебното заведение „ Св. св. Кирил и Методий “. Инициативата за построяването й стартира в 1869 година от страна на Битолската българска община, отпред с Димитър Робев и доктор Константин Мишайков. Д-р Мишайков купува мястото край Пипер хан за градеж на църквата. Изградена е в 1870 година, а осветена в 1876 година.

Църквата е известна е със своя иконостас и резба. Иконостасът, дело на дебърски мияшки майстори, е формиран от иконостасите на църквите „ Свети Димитър “ от Магарево (1835) и „ Успение Богородично “ в Търново (1837), които са разрушени през Първата международна война.

Ктиторите

Д-р Константин Мишайков е изтъкнат български доктор и държавник, деятел на Българското възобновление в Македония. Роден е в 1807 година в леринското село Пътеле, в днешна Гърция. Произхожда от огромния български жанр Мишайкови. По-малък брат е на свещеник Панарет Пловдивски (Петър Мишайков). Учи в Битоля и Атина и приключва медицина в Пиза, Италия дружно със Стоян Чомаков. След завършването си в продължение на 30 години работи като градски доктор в Битоля. Заедно с Димитър Робев и други оглавява българската просветна и църковна битка с гърцизма в Битоля. Мишайков е измежду основателите за построяването на българската община и откриването на български учебни заведения в града сред 1863-1865 година. Подарява на българската община място за черква и учебно заведение. Със лични средства построява параклис. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР