Пълно слънчево затъмнение видяха жителите на Чили и Аржентина
Пълно слънчево затъмнение, с дълготрайност от 2.36 минути, видяха през вчерашния ден жителите на северната част на Чили, оповестяват международните организации. Този феномен беше следен и в Тихоокеанския район и в Аржентина.
Слънчевото затъмнение е почнало в 13.01 часа локално време (17.01 по Гринуич) в Тихия океан. Ивицата на цялостната мрачевина е била необятна над 150 километра. След това последователно тя е стигнала до северните крайбрежия на Чили, прекосила е централните елементи на Аржентина и се е изгубила в Атлантическия океан.
Природният феномен е бил следен от близо 300 хиляди туристи, учени, фенове на слънчеви затъмнения или просто любопитни. Поради удобното си географска разположение, в северните планински елементи на Чили са ситуирани близо половината от обсерваториите на планетата.
В столицата Сантяго затъмнението е било очевидно на 92 %.
В Аржентина главната географска точка за наблюдаване на галактическото събитие е бил регионът Куйо в централната част на страната.
Следващото цялостно слънчево затъмнение, което ще се вижда над територията на Южна Америка, ще бъде на 14 декември 2020 година.
Слънчево затъмнение e астрономично събитие, при което Слънцето става напълно или отчасти невидимо за земния наблюдаващ, прикрито от диска на Луната. То се следи, когато Луната е сред Слънцето и Земята и трите небесни тела се намират на една линия.
Слънчевото затъмнение е събитие, което се следи при новолуние в линия от земната повърхнина с ширина до 270 км (за цялостно затъмнение) и до 3500 км (за отчасти затъмнение) и с дължина до 15 000 километра. Всяка година се следят минимум два пъти в годината и най-вече пет. Времетраенето на цялостната фаза е нормално сред 2 и 3 минути, само че може да доближи и до седем. Въпреки честата демонстрация на този феномен, то остава относително рядко събитие за обещано място от земната повърхнина, като цялостно слънчево затъмнение в избрана точка на Земята се случва приблизително един път на 37 години.
Тъй като Луната се движи по елипсовидна орбита към Земята, следим четири типа слънчеви затъмнения. Пълно слънчево затъмнение се следи, когато Луната е покрай Земята. При този тип затъмнения Слънцето е напълно закрито от Луната, като забележима остава единствено короната на Слънцето. Пълното слънчево затъмнение се следи в доста тясна линия от земната повърхнина.
Пръстеновидно слънчево затъмнение се следи, когато Луната е надалеч от Земята. При този тип затъмнения ъгловият диаметър на Луната е по-малък от ъгловия диаметър на Слънцето и то се вижда като пръстен към Луната.
Хибридно слънчево затъмнение следи се като цялостно в някои точки на Земята и като пръстеновидно в други.
Частично слънчево затъмнение има, когато Слънцето, Луната и Земята не се намират навръх една права. В подобен случай Луната закрива единствено част от Слънцето. Този тип затъмнения е най-често следеният.
В България са следени седем слънчеви затъмнения. На 15. февруари 1961 година и на 11 август 1999 година то е било цялостно затъмнение. В останалите случаи то е било отчасти - на 3 октомври 2005 година, на 29 март 2006 година, на 1 август 2008 година, на 4 януари 2011 година и на 20 март 2015-а.
Слънчевото затъмнение е почнало в 13.01 часа локално време (17.01 по Гринуич) в Тихия океан. Ивицата на цялостната мрачевина е била необятна над 150 километра. След това последователно тя е стигнала до северните крайбрежия на Чили, прекосила е централните елементи на Аржентина и се е изгубила в Атлантическия океан.
Природният феномен е бил следен от близо 300 хиляди туристи, учени, фенове на слънчеви затъмнения или просто любопитни. Поради удобното си географска разположение, в северните планински елементи на Чили са ситуирани близо половината от обсерваториите на планетата.
В столицата Сантяго затъмнението е било очевидно на 92 %.
В Аржентина главната географска точка за наблюдаване на галактическото събитие е бил регионът Куйо в централната част на страната.
Следващото цялостно слънчево затъмнение, което ще се вижда над територията на Южна Америка, ще бъде на 14 декември 2020 година.
Слънчево затъмнение e астрономично събитие, при което Слънцето става напълно или отчасти невидимо за земния наблюдаващ, прикрито от диска на Луната. То се следи, когато Луната е сред Слънцето и Земята и трите небесни тела се намират на една линия.
Слънчевото затъмнение е събитие, което се следи при новолуние в линия от земната повърхнина с ширина до 270 км (за цялостно затъмнение) и до 3500 км (за отчасти затъмнение) и с дължина до 15 000 километра. Всяка година се следят минимум два пъти в годината и най-вече пет. Времетраенето на цялостната фаза е нормално сред 2 и 3 минути, само че може да доближи и до седем. Въпреки честата демонстрация на този феномен, то остава относително рядко събитие за обещано място от земната повърхнина, като цялостно слънчево затъмнение в избрана точка на Земята се случва приблизително един път на 37 години.
Тъй като Луната се движи по елипсовидна орбита към Земята, следим четири типа слънчеви затъмнения. Пълно слънчево затъмнение се следи, когато Луната е покрай Земята. При този тип затъмнения Слънцето е напълно закрито от Луната, като забележима остава единствено короната на Слънцето. Пълното слънчево затъмнение се следи в доста тясна линия от земната повърхнина.
Пръстеновидно слънчево затъмнение се следи, когато Луната е надалеч от Земята. При този тип затъмнения ъгловият диаметър на Луната е по-малък от ъгловия диаметър на Слънцето и то се вижда като пръстен към Луната.
Хибридно слънчево затъмнение следи се като цялостно в някои точки на Земята и като пръстеновидно в други.
Частично слънчево затъмнение има, когато Слънцето, Луната и Земята не се намират навръх една права. В подобен случай Луната закрива единствено част от Слънцето. Този тип затъмнения е най-често следеният.
В България са следени седем слънчеви затъмнения. На 15. февруари 1961 година и на 11 август 1999 година то е било цялостно затъмнение. В останалите случаи то е било отчасти - на 3 октомври 2005 година, на 29 март 2006 година, на 1 август 2008 година, на 4 януари 2011 година и на 20 март 2015-а.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ