Жената на един от загиналите разказа за последните мигове в мини-подводницата Титан
Пълна мрачевина, мраз и тон от пукане на корпуса – такива са били последните моменти на починалите петима души на туристическата подводница " Титан ", която имплодира на път за останките на потъналия суперлайнер " Титаник ", съгласно описа на брачната половинка на единия от починалите Шахзада Дауд - Кристин, пред " Ню Йорк таймс ".
Заедно с милиардера на борда беше и синът му Сюлейман и още трима. Петимата остават вечно на дъното на океана измежду отломките на подводницата на OceanGate.
Кристин споделя за процеса, през който са минали брачният партньор и синът ѝ, преди да се качат на " Титан ". Тя разказва притежателя на компанията Стоктън Ръш, който също почина на подводницата, като " повече академик, в сравнение с търговец ". Жената натъртва и на множеството проблеми с туристическата подводница през годините.
Оказва се, че дребният кораб има повече несполучливи гмуркания до " Титаник ", в сравнение с сполучливи. Неведнъж контролният транспортен съд е губил връзка с него. Но най-шокиращото в описа на дамата е, че " Титан " доста постоянно се е " обърквал " - не можел да изхвърли баласта, с цел да изплува спешно. Нещо, което се удостоверява и от други пасажери на подводницата.
На корпуса на " Титан " са били закрепени железни тръби за баласт. Те се изхвърлят със система, която се управлявала ръчно, само че не всеки път сработвала. Пасажер споделя, че при неговото втурване се наложило петимата на борда да клатят плавателния съд " като лодка ", с цел да изхвърлят тръбите.
" Нямахме никаква визия за инженерните проблеми. Когато пътуваш със аероплан, го правиш, без да знаеш по какъв начин работят моторите ", споделя Кристин Даууд.
" Подгответе се за странствуване, за което Жул Верн единствено може да си мечтае. Това не е пътешестване за туристи, това е доста повече ", гласи пък рекламата на OceanGate.
Цялата организация извънредно доста тормозила специалистите в региона на дълбоководното гмуркане. Критикуван бил както цилиндричният дизайн на подводницата и относително огромният прозорец от плексиглас, по този начин и потреблението на композиция от материали, които не се свързват добре.
През 2019 година специалист по подводници чул пукане от корпуса на " Титан " при пробно гмуркане на Бахамите. Той изразил терзанията си пред Стоктън Ръш, само че все пак компанията траяла да предлага гмуркания до " Титаник ".
Самият Ръш считал себе си повече за академик, в сравнение с за бизнесмен… и все пак огромна част от работата на OceanGate била да предлага и продава места на " Титан ". Собственикът на компанията желал да сътвори положително име на компанията и предложил билети на друг вид хора, които могат да " валидират " активността му пред света. Един от тези хора е Алан Стърн – планетарен академик от Колорадо, който се свързал с Ръш.
Когато притежателят на OceanGate схванал, че Стърн е значима съчка в НАСА, му предложил безвъзмезден билет.
" Стоктън ми сподели: " Не ме интересува дали по-късно ще правиш лекция по тематиката, желая да си ми ко-пилот. Ще те обучим, ти единствено ела ", споделя Стърн.
По думите му компанията се рекламирала като " SpaceX, само че в морето ". Всички пасажери на подводницата се наричали " експерти на задачата " – компанията изрично не желала да ги назовава клиенти, туристи или пасажери. На тях раздавали брандирани тениски и якета с избродирани имена и знамена на националностите им. Нашивка на рамото гласяла: " Екип за проучване на " Титаник ".
Бизнес проектът на OceanGate от 2021 година насам бил да организират серия от 8-9-дневни експедиции в късна пролет или началото на лятото. Всяка от тях може да включва няколко гмуркания до останките на " Титаник ", само че единствено по едно за всеки клиент.
В деня на последното потапяне на " Титан " Кристин Даууд и фамилията ѝ били на кораба " Полярния принц ". Оставали часове до спускането на подводницата.
" Очите на мъжа ми светеха като на малко дете ", споделя тя.
Екипажът бил инструктиран да си обуе дебели чорапи и да носи със себе си плетени шапки, тъй като " долу става доста студено ". Били помолени също да заредят обичаните си песни на телефоните си, с цел да има музика по време на двучасовото втурване.
" Но без кънтри, апелирам ", казвал Стоктън Ръш.
Влизането в подводницата било като промъкване през прозорец на автомобил. Вратата се затваряла и завинтвала.
И по този начин Шахзада и Сюлейман изчезнали във водите на Атлантическия океан. Подводницата се спускала с към 25 метра в секунда. Осветлението вътре и извън на " Титан " било изгасено, с цел да се пести силата на батериите.
" Титан " почнал спускането си и постепенно дневната светлина изчезвала. В цилиндричния корпус ставало все по-студено. Чувало се пукането от корпуса. Час и 45 минути след началото на задачата връзката с нея бил изгубена. " Титан " станал жертва на имплозия, която умъртвила и петимата незабавно.
Заедно с милиардера на борда беше и синът му Сюлейман и още трима. Петимата остават вечно на дъното на океана измежду отломките на подводницата на OceanGate.
Кристин споделя за процеса, през който са минали брачният партньор и синът ѝ, преди да се качат на " Титан ". Тя разказва притежателя на компанията Стоктън Ръш, който също почина на подводницата, като " повече академик, в сравнение с търговец ". Жената натъртва и на множеството проблеми с туристическата подводница през годините.
Оказва се, че дребният кораб има повече несполучливи гмуркания до " Титаник ", в сравнение с сполучливи. Неведнъж контролният транспортен съд е губил връзка с него. Но най-шокиращото в описа на дамата е, че " Титан " доста постоянно се е " обърквал " - не можел да изхвърли баласта, с цел да изплува спешно. Нещо, което се удостоверява и от други пасажери на подводницата.
На корпуса на " Титан " са били закрепени железни тръби за баласт. Те се изхвърлят със система, която се управлявала ръчно, само че не всеки път сработвала. Пасажер споделя, че при неговото втурване се наложило петимата на борда да клатят плавателния съд " като лодка ", с цел да изхвърлят тръбите.
" Нямахме никаква визия за инженерните проблеми. Когато пътуваш със аероплан, го правиш, без да знаеш по какъв начин работят моторите ", споделя Кристин Даууд.
" Подгответе се за странствуване, за което Жул Верн единствено може да си мечтае. Това не е пътешестване за туристи, това е доста повече ", гласи пък рекламата на OceanGate.
Цялата организация извънредно доста тормозила специалистите в региона на дълбоководното гмуркане. Критикуван бил както цилиндричният дизайн на подводницата и относително огромният прозорец от плексиглас, по този начин и потреблението на композиция от материали, които не се свързват добре.
През 2019 година специалист по подводници чул пукане от корпуса на " Титан " при пробно гмуркане на Бахамите. Той изразил терзанията си пред Стоктън Ръш, само че все пак компанията траяла да предлага гмуркания до " Титаник ".
Самият Ръш считал себе си повече за академик, в сравнение с за бизнесмен… и все пак огромна част от работата на OceanGate била да предлага и продава места на " Титан ". Собственикът на компанията желал да сътвори положително име на компанията и предложил билети на друг вид хора, които могат да " валидират " активността му пред света. Един от тези хора е Алан Стърн – планетарен академик от Колорадо, който се свързал с Ръш.
Когато притежателят на OceanGate схванал, че Стърн е значима съчка в НАСА, му предложил безвъзмезден билет.
" Стоктън ми сподели: " Не ме интересува дали по-късно ще правиш лекция по тематиката, желая да си ми ко-пилот. Ще те обучим, ти единствено ела ", споделя Стърн.
По думите му компанията се рекламирала като " SpaceX, само че в морето ". Всички пасажери на подводницата се наричали " експерти на задачата " – компанията изрично не желала да ги назовава клиенти, туристи или пасажери. На тях раздавали брандирани тениски и якета с избродирани имена и знамена на националностите им. Нашивка на рамото гласяла: " Екип за проучване на " Титаник ".
Бизнес проектът на OceanGate от 2021 година насам бил да организират серия от 8-9-дневни експедиции в късна пролет или началото на лятото. Всяка от тях може да включва няколко гмуркания до останките на " Титаник ", само че единствено по едно за всеки клиент.
В деня на последното потапяне на " Титан " Кристин Даууд и фамилията ѝ били на кораба " Полярния принц ". Оставали часове до спускането на подводницата.
" Очите на мъжа ми светеха като на малко дете ", споделя тя.
Екипажът бил инструктиран да си обуе дебели чорапи и да носи със себе си плетени шапки, тъй като " долу става доста студено ". Били помолени също да заредят обичаните си песни на телефоните си, с цел да има музика по време на двучасовото втурване.
" Но без кънтри, апелирам ", казвал Стоктън Ръш.
Влизането в подводницата било като промъкване през прозорец на автомобил. Вратата се затваряла и завинтвала.
И по този начин Шахзада и Сюлейман изчезнали във водите на Атлантическия океан. Подводницата се спускала с към 25 метра в секунда. Осветлението вътре и извън на " Титан " било изгасено, с цел да се пести силата на батериите.
" Титан " почнал спускането си и постепенно дневната светлина изчезвала. В цилиндричния корпус ставало все по-студено. Чувало се пукането от корпуса. Час и 45 минути след началото на задачата връзката с нея бил изгубена. " Титан " станал жертва на имплозия, която умъртвила и петимата незабавно.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ