Пълна подкрепа за Български национален културен институт заявиха участниците в Националната конференция по инициатива на вицепрезидента Йотова
Пълна поддръжка за основаването на Български народен културен институт по образеца на институтите „ Гьоте “ или „ Сервантес “ обявиха участниците в Националната конференция за българския език „ Език заветен “, проведена по самодейност на вицепрезидента Илияна Йотова. Форумът беше открит от президента Румен Радев.
В Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ представители на Министерство на образованието и науката, на Министерство на културата, на Министерство на външните работи, академични преподаватели от цялата страна, представители на университетски институти дискутираха преподаването на български език като непознат, развиването на българистиката и лекторатите по български език и просвета по света, ролята на българския език в културната дипломация и главното му място в концепцията за Български народен културен институт. Участниците благодариха на вицепрезидента, че е сложила началото на прям и нужен разговор сред институциите и експертите.
На конференцията беше изразена общата паника, че България губи духовни територии, не заема почтено място на международната културна карта. Именно обликът на България пред света е съществена част от тактиката на предстоящ Български народен културен институт. „ Тази концепция беше потънала в прахуляк, а Вие намерихте сили да я възродите “, обърнаха се към вицепрезидента участници във форума.
„ България остана последната страна член на Европейския съюз, която няма такава институция. За съпоставяне – следвоенна Германия още през 1951 година основава „ Гьоте институт “ – първият й инструмент на обществената дипломация “, уточни Илияна Йотова.
Вицепрезидентът посочи, че институтът ще бъде наднационална институция, която ще работи за позитивния облик на България на открито, за сънародниците ни в чужбина – за връзка посред им и с българската страна, за опазването, признаването и разпространяването на българския език, за българската национална еднаквост. „ Целта ни не е конкуренция сред другите ведомства или една конструкция да изземва от функционалностите на друга. Българският народен културен институт ще събере в себе си разпиляната и неструктурирана културна политика на страната ни “, уточни Йотова. „ Радвам се, че сме съдружници с Министерството на образованието и науката, с Министерството на културата, с Министерството на външните работи “, съобщи вицепрезидентът. Образователният министър акад. Николай Денков, който взе участие във форума, съобщи цялостната институционална поддръжка на министерството.
Общо беше мнението, че институтът би трябвало да бъде основан със закон, с цел да не е зависим на мандати. На конференцията бяха разисквани съответни оферти за структурата и функционалностите на института. Форумът приключи с декларация, която акцентира безспорното място на българския език, на културно-историческото ни завещание в държавните политики в региона на образованието, културата, външните работи.
Медийни сътрудници на конференцията „ Език заветен “ бяха трите публични медии – Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна организация.
В Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ представители на Министерство на образованието и науката, на Министерство на културата, на Министерство на външните работи, академични преподаватели от цялата страна, представители на университетски институти дискутираха преподаването на български език като непознат, развиването на българистиката и лекторатите по български език и просвета по света, ролята на българския език в културната дипломация и главното му място в концепцията за Български народен културен институт. Участниците благодариха на вицепрезидента, че е сложила началото на прям и нужен разговор сред институциите и експертите.
На конференцията беше изразена общата паника, че България губи духовни територии, не заема почтено място на международната културна карта. Именно обликът на България пред света е съществена част от тактиката на предстоящ Български народен културен институт. „ Тази концепция беше потънала в прахуляк, а Вие намерихте сили да я възродите “, обърнаха се към вицепрезидента участници във форума.
„ България остана последната страна член на Европейския съюз, която няма такава институция. За съпоставяне – следвоенна Германия още през 1951 година основава „ Гьоте институт “ – първият й инструмент на обществената дипломация “, уточни Илияна Йотова.
Вицепрезидентът посочи, че институтът ще бъде наднационална институция, която ще работи за позитивния облик на България на открито, за сънародниците ни в чужбина – за връзка посред им и с българската страна, за опазването, признаването и разпространяването на българския език, за българската национална еднаквост. „ Целта ни не е конкуренция сред другите ведомства или една конструкция да изземва от функционалностите на друга. Българският народен културен институт ще събере в себе си разпиляната и неструктурирана културна политика на страната ни “, уточни Йотова. „ Радвам се, че сме съдружници с Министерството на образованието и науката, с Министерството на културата, с Министерството на външните работи “, съобщи вицепрезидентът. Образователният министър акад. Николай Денков, който взе участие във форума, съобщи цялостната институционална поддръжка на министерството.
Общо беше мнението, че институтът би трябвало да бъде основан със закон, с цел да не е зависим на мандати. На конференцията бяха разисквани съответни оферти за структурата и функционалностите на института. Форумът приключи с декларация, която акцентира безспорното място на българския език, на културно-историческото ни завещание в държавните политики в региона на образованието, културата, външните работи.
Медийни сътрудници на конференцията „ Език заветен “ бяха трите публични медии – Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна организация.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ