Пълен обрат: Тъмната енергия не съществува, а Вселената се разширява

Пълен поврат: Тъмната сила не съществува, а Вселената се уголемява неравномерно. Една от най-големите загадки в науката – тъмната сила – в действителност не съществува съгласно откриватели, които се пробват да разрешат загадката за това по какъв начин се уголемява Вселената.
Техният разбор е оповестен в
списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society Letters, представен от nauka.offnews.bg.

През последните 100 години физиците нормално одобряват, че галактическото пространство се разраства еднообразно във всички направления. Те са употребявали концепцията за тъмната сила като сурогат, с цел да обяснят непознатата физика, която не са могли да схванат,
само че противоречивата доктрина постоянно е имала своите проблеми.
Сега екип физици и астрономи от Кентърбърийския университет в Крайстчърч, Нова Зеландия, оспорват откритата визия, като употребяват усъвършенстван разбор на светлинните криви на свръхнови, с цел да покажат, че Вселената се уголемява по по-разнообразен,
„ по-неравен “ метод.
Новите доказателства поддържат модела на „ Нехомогенната космология “ на галактическото уголемение, при който няма потребност от тъмна сила, защото разликите в разтягането на светлината не са резултат от ускоряването на Вселената, а са разследване от метода, по който
калибрираме времето и дистанцията.
Те регистрират обстоятелството, че гравитацията забавя времето, тъй че идеалният часовник в празното пространство тиктака по-бързо, в сравнение с в галактиката.
Моделът демонстрира, че часовник в Млечния път
би бил с към 35 % по-бавен от същия часовник на приблизително състояние в огромни галактически празнини, което значи, че в празните пространства биха минали още милиарди години.
Това на собствен ред би разрешило
по-голямо разширение на пространството, което основава усещане, че разширението става по-бързо, когато такива големи празни пространства стават преобладаващи във Вселената.
Каква е скоростта?
Стандартният модел на Вселената, основан на Ламбда студената тъмна материя (ΛCDM), изисква тъмна сила, с цел да се изясни следеното ускорение на темповете на разширение на Космоса.
Учените обосновават това умозаключение
с измерванията на дистанциите до детонациите на свръхнови в далечни галактики, които наподобяват по-далечни, в сравнение с би трябвало да бъдат, в случай че разширението на Вселената не се ускоряваше.

Сегашната скорост на разширение на Вселената обаче все
повече се оспорва от нови наблюдения.
На първо място, доказателствата от последващото лъчение на Големия гърмеж, известно като Космически микровълнов декор (CMB), демонстрират, че разширението на ранната Вселена е в несъгласие със настоящето разширение – особеност,
известна като „ напрежението на Хъбъл “.
В продължение на доста десетилетия физиците смятаха, че Вселената се уголемява еднообразно във всички направления. За да се изясни физиката на ускореното разширение на космоса, бевъведено понятието тъмна сила, която не е изцяло разбрана мощ. Многоцветно изцяло изображение на микровълновия декор на небето.
Освен това неотдавнашният разбор на новите
високоточни данни, получени от Спектроскопския инструмент за тъмна сила (DESI), откри, че моделът ΛCDM не се вписва толкоз добре, колкото моделите, при които тъмната сила „ еволюира “ с течение на времето, а не остава константа.
Както напрежението на Хъбъл, по този начин и
изненадите, разкрити от DESI, са сложни за разрешаване в моделите, които употребяват банален 100-годишен закон за галактическото уголемение – уравнението на Фридман.
Това допуска, че приблизително Вселената се
уголемява отмерено – като че ли всички галактически структури могат да бъдат прекарани през блендер, с цел да се получи безформена чорба без усложняваща конструкция.
Всъщност обаче сегашната Вселена съдържа
комплицирана галактическа мрежа от космически купове в листове и влакна, които обкръжават и преплитат големи празни пространства.