Пако Рабан е един от най-интересните дизайнери, с които съм

Пако Рабан е един от най-интересните дизайнери, с които съм се срещал в моята професионална журналистическа кариера. Това сподели в утринния блок " Добро утро, България “ на Радио " Фокус “ стилният специалист и публицист Любомир Стойков. " Като споделям забавни, имам поради разнообразни, странни, екстравагантни даже в избран смисъл на думата. Чудех се първоначално по какъв начин е допустимо един толкоз фамозен, толкоз надарен, толкоз автентичен създател, какъвто е Пако Рабан, несъмнено адмириран от целия свят, освен от стилния, само че и от целия свят, в това време да бъде толкоз обикновен, толкоз земен, толкоз елементарен човек. Но още от първия ми допир с него, преди 30 година се състоя първата ми среща, напълно спонтанна, само че много продължителна в неговото ателие в Париж, когато той ми описа, че обича да бъде измежду елементарните хора, че няма персонален автомобил, няма гувернантка, даже съм го снимал с картата му за метрото. Неговите чиновници доста го обичаха и подчертаваха, че той в никакъв случай не се е възгордявал, че постоянно търси контакта с елементарните хора, оказва помощ им “.

За да разберем творчеството на Пако Рабан, би трябвало да познаваме неговата философия, добави Стойков. " За мнозина тя е странна, невероятна, само че по този начин или другояче той е една удивителна комбинация на мощно религиозно възприятие от една страна, въпреки това на блян към правдивост, блян към равнопоставеност на хората, някакъв вид християнски комунизъм или социализъм. Можем дълго да приказваме за произхода му, защото и татко му, и майка му са свързани със социалистическата партия на Испания. Но говорейки за философията и за неговото творчество, което рефлектира върху облеклото му, преди всичко той е желал да даде нова независимост на дамите. На мен ми го е казвал също – обличал ги е в рицарски доспехи, с цел да бъдат дами воини и да могат да извоюват своята независимост. “

Много се вълнуваше от Ерата на Водолея, за която беше научил от книгите на Петър Дънов и признаваше учителят Дънов за собствен нравствен гуру, добави Стойков. " Дори, когато пристигна в България, той отиде на гроба на Дънов, с цел да се поклони и да сервира цветя. Що се отнася до неговото облекло – то провокира и възхита, и изненада, и екстаз, с това че е от необикновени материи. Той стартира да основава облекла от метал, хартия, дърво, даже от бетон. Той гледаше в бъдещето, той беше същински оракул и смяташе, че посредством своето облекло, хората ще могат да заявят своето предпочитание да посрещнат почтено това бъдеще “.