Пак сме пред избори. В напрежение, в луда надпревара, в

Пак сме пред избори. В напрежение, в луда конкуренция, в надговаряне с ненавист, с хвалби до бога, с мятане на тиня. Окалването на " другите ", тези, дето не са " нашите ", е дотолкоз, че да се изкарат другите дяволи. Но стават ли самите те, кандидатите за първото място, за властта. Върху това би трябвало да се замислят гласоподавателите.
А докога ще се разделяме на " наши " и " ваши ", докога ще се гледаме с ненавист, докога ще ни спохождат тия проклети епизоди от " Осанна! " до " Разпни го! "? Страшно ни додеяха тия битки, този безсърдечен дележ. Отвратихме се от политици, дето нямат благосклонност към жанр и татковина. И все чакаме тези, дето ще кажат, че доста им е платата, че не са я заслужили, че желаят да работят почтено и самоотвержено за напредъка и добруването на народа си. И освен да го кажат, само че и да го създадат, да го потвърдят на дело...  
В тия размирни дни съм се потопила в двете книги " Записки от " прехода " на Петър Динеков, в  страниците от неговите дневници, подбрани от Евелина Белчева. В сложни времена все прибягваме до нашите обичани учители. Търсим ги за разтуха, за съвет. Такъв за всички нас, неговите студенти, беше професор Петър Динеков. В неговите откровени мемоари, водени цели 60 години, го виждаме в по-различна светлина - интензивно обществен, намерено воюващ за чест, за непорочност и истина, правилно и искрено преценяваш персони и събития. Сега, 30 години след неговата кончина, виждаме какъв брой прецизен, достоверен и настоящ и през днешния ден е нашият Учител.
На 26 август 1990 година той написа: " За мен е ясно - противоположен път няма, новото, (уви, в някои случаи то е реституция на старото) безусловно ще спечелва. Опасното е друго - хаосът, жестоката ненавист, антихуманните похвати, политическата безнравственост, през която у нас минава пътят към новото, и това разединение на нацията, което елементарно няма да бъде преодоляно. "
Три десетилетия по-късно сме още по-разединени, по-ожесточено разграничени на доста повече партии и цветове, и сме доста повече комплицирани измежду незнайното пред нас и пред България. Едно е ясно - компликациите, страданията и тъгите на нас, елементарните хора, нямат край.  
Как ли би реагирал проф. Динеков, в случай че може през днешния ден да ни види? Как сме притиснати, приклещени сред жестоки вести, сред страшни прогнози за мраз и апетит, за безработица и какви ли още не бедствия и погроми в политически, публичен и обществен проект? Няма област, в която да не се чакат неприятни резултати. Не са ни спестени и паниките от здравословен темперамент. Коварни вируси ни морят, опазването на здравето ни страда за пари, за експерти, понижаваме заради гибел и неприятна демография.
За кого да гласуваме? На кого да се доверим? Тези са съществените въпроси пред нас. Трябват ни разсъдък, преценка и правилно възприятие, с цел да решим на кого да поверим кормилото на страната. Да се изберат най-подходящите и най-достойните, които да ни изведат по правилните и верни пътища.

Петра ТАШЕВА style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >  

 
  class= " MsoNormal " >
  class= " MsoNormal " >
 >