Отново се гласим да пуснем редовни полети за Скопие
Пак ще вършим въздушен мост сред столиците на България и Северна Македония. И бързи влакове отново ще пуснем сред тях. Пак, тъй като от 30 години все едни и същи сънища сънуваме, само че като се събудим вършим тъкмо противоположното. Резултатите си ги знаем - и жп линията до Скопие е надалеч от довеждане докрай, и самолетите никакви ги няма, а автобусните линии не престават да обезлюдяват поради пандемията. Такива са транспортните действителности в навечерието на визитата на премиера Кирил Петков в македонската столица.
За да „ подгрее “ идното посещаване осведомително, транспортният министър Николай Събев – също член на бъдещата делегация, преди няколко дни предложения на среща представители на българските самолетни компании и ги осведоми, че Министерството на превоза и известията „ ще спомага оптимално бързо за разкриване на самолетна линия сред София и Скопие “.
С какво тъкмо „ ще спомага “ ведомството на господин Събев не е ясно, защото за откриването на постоянна въздушна линия сред София и Скопие няма никакви спънки. София и Скопие са страни по „ Многостранно съглашение “ сред Европейски Съюз и Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия, Хърватска и Черна гора „ за определяне на Общоевропейско авиационно пространство “, което е в действие от 1 декември 2017 година. Според този документ авиационният пазар е изцяло либерализиран и не съществуват никакви ограничавания за разкриване на полети сред страните.
Остава въпросът за икономическата логичност, т.е.
дали ще има задоволително пасажери,
които да създадат съответната самолетна линия рентабилна.
Поради тази причина до вторник (11 януари) в Групово дело „ Гражданска въздухоплавателна администрация “ никой не бе записал интерес да лети до Скопие. По информация на „ БАНКЕРЪ “ обаче две самолетни компании - „ България ер “ и „ Гъливер “, не престават да вършат планове по въпроса.
За читателите ще напомним, че първите полети сред София и Скопие бяха открити през есента на 1992 година от самолетна компания „ Хемус ер “. Те се правиха с дребен аероплан L-410, който побира едвам 18 души.
Малко по-късно полетите до македонската столица бяха обвързани с линията Осло - София, по която пътуваха доста албанци от Косово, и работата потегли. В приложимост бяха вкарани по-големите Як-40 и Ту-134, тъй като летището в Белград бе неразрешено за косоварите и те трябваше да пътуват през Скопие.
Минаха години, нещата се трансформираха, пасажерите понижиха и полетите - стопираха. После България влезе в Европейски Съюз и на 14 декември 2007 г. редовната линия до Скопие беше възобновена. Авиокомпания „ България еър “ я поддържаше три пъти седмично с 40-местните самолети ATR-42, а цените на еднопосочните билети (без летищните такси) бяха 49 евро.
Въпреки че полетите до Скопие бяха обвързани с постоянните линии до Букурещ и Тирана,
не съумяха да привлекат задоволително пасажери
и не след дълго още веднъж бяха прекъснати.
Сега българското държавно управление още веднъж желае да реанимира полетите от София до Скопие. Политическата логичност за това е налице - Република Северна Македония (РСМ) напира да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз, а България не би трябвало да е преграда по пътя й към Общността. Две отзиви по този въпрос няма – нито отвъд, нито оттук границата. Проблемът е, че българите не желаят да бъдат наричани от тамошните медии фашисти, татари и монголци, а исторически персони, самоопределяли се през целия си живот като българи, да бъдат определяни като " македонци “. Нещо, което политиците в Скопие въобще не желаят и да чуят, камо ли да прекратят.
Политическата ненавист, която кипи в Скопие против България, несъмнено, се отразява трагично и на двустранните стопански връзки. Стокообменът сред двете страни през последните години е под 800 млн. евро, което е по-скоро тъпо, в сравнение с смешно. Разстоянието по шосе от центъра на София до центъра на Скопие е единствено 210 километра. Въпреки това рейсовете го преодоляват за 5-6 часа, според от чакането на границата. Цените на еднопосочните билети са до 40 лева, а двупосочните – до 64 лв.. Проблемът в тази ситуация е трагичното положение на пътя, изключително отвъд границата.
Ако още веднъж бъдат пуснати постоянни полети сред София и Скопие, самолетите ще " хвърчат " не повече от 20 минути (със аероплан Embraer-190) или към 30 минути (с ATR-72). На фона на 4-часовото (в най-хубавия случай) лашкане и клатене с кола, сходно време е повече от идеално за пътешестване по бизнес каузи. Въпросът е дали връзките сред двете съседски страни ще се стоплят дотолкоз, че постоянните полети да станат рентабилни, а не да бъдат закрити след половин-една година...
За това, несъмнено, биха могли да оказват помощ и операторите на летищата в София и Скопие, като понижат съответно за тези полети летищните такси. Проблемът е, че, първо, и двете са отдадени на концесии. Нашето се ръководи от интернационална компания, в която публично няма българско присъединяване, а летището на Скопие се оперира от турския TAV Airports Holding. Второ, защото таксите са разходно насочени, намаляването им за една самолетна компания
незабавно би довело до брожения измежду останалите.
Въпреки всичко, откриването на постоянни полети сред София и Скопие е доста по-вероятно, в сравнение с свързването на жп мрежите. Въпросното свързване е почнало преди повече от 81 години, само че комшиите усърдно бавят довършването на жп трасето Куманово – Беляковце – Крива паланка – Деве хълм – българска граница. Дължината му е общо 89 км, сега нещо се прави по първите два сектора, а проектите за създаване на най-сложната права сред Крива паланка и Деве хълм - поради с множеството тунели и виадукти (24 км) - остават за неопределеното бъдеще.
От наша страна би трябвало да бъде осъвременена жп линията Перник – Радомир – Гюешево, като последната част би трябвало да мине по напълно ново трасе. Това ще изисква доста време и средства - над 1.1 милиарда евро. Трябва
да бъде доизграден и граничния тунел под Деве хълм.
Той е дълъг 2368 метра, а пробиването му откъм България е почнало още през... 1941 година!
Вече е ясно, че и следващото заричане за разкриване на директната жп линия София – Скопие през 2027 година няма да бъде спазено. Сред нашите жп среди постоянно се разяснява, че единствено с парите за многочислените бутафорни монументи в македонската столица умерено би могло да бъде приключена най-малко половината от жп линията Куманово – Крива паланка. Скопие обаче дава благо и драго да развива транспортните посоки към Белград и Солун и демонстративно отсрочва всевъзможни връзки със София. Поради това и през днешния ден товарните вагони от България идват в Северна Македония през Белград, а най-кратките полети до Скопие са през Истанбул или Виена.
Белчо Цанев
За да „ подгрее “ идното посещаване осведомително, транспортният министър Николай Събев – също член на бъдещата делегация, преди няколко дни предложения на среща представители на българските самолетни компании и ги осведоми, че Министерството на превоза и известията „ ще спомага оптимално бързо за разкриване на самолетна линия сред София и Скопие “.
С какво тъкмо „ ще спомага “ ведомството на господин Събев не е ясно, защото за откриването на постоянна въздушна линия сред София и Скопие няма никакви спънки. София и Скопие са страни по „ Многостранно съглашение “ сред Европейски Съюз и Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия, Хърватска и Черна гора „ за определяне на Общоевропейско авиационно пространство “, което е в действие от 1 декември 2017 година. Според този документ авиационният пазар е изцяло либерализиран и не съществуват никакви ограничавания за разкриване на полети сред страните.
Остава въпросът за икономическата логичност, т.е.
дали ще има задоволително пасажери,
които да създадат съответната самолетна линия рентабилна.
Поради тази причина до вторник (11 януари) в Групово дело „ Гражданска въздухоплавателна администрация “ никой не бе записал интерес да лети до Скопие. По информация на „ БАНКЕРЪ “ обаче две самолетни компании - „ България ер “ и „ Гъливер “, не престават да вършат планове по въпроса.
За читателите ще напомним, че първите полети сред София и Скопие бяха открити през есента на 1992 година от самолетна компания „ Хемус ер “. Те се правиха с дребен аероплан L-410, който побира едвам 18 души.
Малко по-късно полетите до македонската столица бяха обвързани с линията Осло - София, по която пътуваха доста албанци от Косово, и работата потегли. В приложимост бяха вкарани по-големите Як-40 и Ту-134, тъй като летището в Белград бе неразрешено за косоварите и те трябваше да пътуват през Скопие.
Минаха години, нещата се трансформираха, пасажерите понижиха и полетите - стопираха. После България влезе в Европейски Съюз и на 14 декември 2007 г. редовната линия до Скопие беше възобновена. Авиокомпания „ България еър “ я поддържаше три пъти седмично с 40-местните самолети ATR-42, а цените на еднопосочните билети (без летищните такси) бяха 49 евро.
Въпреки че полетите до Скопие бяха обвързани с постоянните линии до Букурещ и Тирана,
не съумяха да привлекат задоволително пасажери
и не след дълго още веднъж бяха прекъснати.
Сега българското държавно управление още веднъж желае да реанимира полетите от София до Скопие. Политическата логичност за това е налице - Република Северна Македония (РСМ) напира да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз, а България не би трябвало да е преграда по пътя й към Общността. Две отзиви по този въпрос няма – нито отвъд, нито оттук границата. Проблемът е, че българите не желаят да бъдат наричани от тамошните медии фашисти, татари и монголци, а исторически персони, самоопределяли се през целия си живот като българи, да бъдат определяни като " македонци “. Нещо, което политиците в Скопие въобще не желаят и да чуят, камо ли да прекратят.
Политическата ненавист, която кипи в Скопие против България, несъмнено, се отразява трагично и на двустранните стопански връзки. Стокообменът сред двете страни през последните години е под 800 млн. евро, което е по-скоро тъпо, в сравнение с смешно. Разстоянието по шосе от центъра на София до центъра на Скопие е единствено 210 километра. Въпреки това рейсовете го преодоляват за 5-6 часа, според от чакането на границата. Цените на еднопосочните билети са до 40 лева, а двупосочните – до 64 лв.. Проблемът в тази ситуация е трагичното положение на пътя, изключително отвъд границата.
Ако още веднъж бъдат пуснати постоянни полети сред София и Скопие, самолетите ще " хвърчат " не повече от 20 минути (със аероплан Embraer-190) или към 30 минути (с ATR-72). На фона на 4-часовото (в най-хубавия случай) лашкане и клатене с кола, сходно време е повече от идеално за пътешестване по бизнес каузи. Въпросът е дали връзките сред двете съседски страни ще се стоплят дотолкоз, че постоянните полети да станат рентабилни, а не да бъдат закрити след половин-една година...
За това, несъмнено, биха могли да оказват помощ и операторите на летищата в София и Скопие, като понижат съответно за тези полети летищните такси. Проблемът е, че, първо, и двете са отдадени на концесии. Нашето се ръководи от интернационална компания, в която публично няма българско присъединяване, а летището на Скопие се оперира от турския TAV Airports Holding. Второ, защото таксите са разходно насочени, намаляването им за една самолетна компания
незабавно би довело до брожения измежду останалите.
Въпреки всичко, откриването на постоянни полети сред София и Скопие е доста по-вероятно, в сравнение с свързването на жп мрежите. Въпросното свързване е почнало преди повече от 81 години, само че комшиите усърдно бавят довършването на жп трасето Куманово – Беляковце – Крива паланка – Деве хълм – българска граница. Дължината му е общо 89 км, сега нещо се прави по първите два сектора, а проектите за създаване на най-сложната права сред Крива паланка и Деве хълм - поради с множеството тунели и виадукти (24 км) - остават за неопределеното бъдеще.
От наша страна би трябвало да бъде осъвременена жп линията Перник – Радомир – Гюешево, като последната част би трябвало да мине по напълно ново трасе. Това ще изисква доста време и средства - над 1.1 милиарда евро. Трябва
да бъде доизграден и граничния тунел под Деве хълм.
Той е дълъг 2368 метра, а пробиването му откъм България е почнало още през... 1941 година!
Вече е ясно, че и следващото заричане за разкриване на директната жп линия София – Скопие през 2027 година няма да бъде спазено. Сред нашите жп среди постоянно се разяснява, че единствено с парите за многочислените бутафорни монументи в македонската столица умерено би могло да бъде приключена най-малко половината от жп линията Куманово – Крива паланка. Скопие обаче дава благо и драго да развива транспортните посоки към Белград и Солун и демонстративно отсрочва всевъзможни връзки със София. Поради това и през днешния ден товарните вагони от България идват в Северна Македония през Белград, а най-кратките полети до Скопие са през Истанбул или Виена.
Белчо Цанев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ