Замириса на 2013-та
Пак се стартира с митинг против един човек от кабинета и след това нямаше прекъсване, без значение, че оня човек се отдръпна. Пак изначало бяха разнообразни хора на улицата, обединени от гнева си, без значение, че някои се самоопределиха и себеизтъкнаха като „ умните и красивите “. В резултат – обектът на гнева им отново си остана непосредствен до властта. А в този момент? Сега може да се стигне до същия резултат и отново „ оня човек “ да се окаже още по-близо до властта.
Пиша рано през седмицата този коментар, тъй като ми следва пътешестване. А до понеделник може всичко да се случи – Валери Симеонов да подаде оставка, и обединението да се разпадне, и държавното управление да падне. Може и да се размине, когато „ танцуващият “ с рецесии и митинги министър председател се завърне от оня свят, където митинги са немислими. Но това не е най-важното. Няма чак толкоз огромно значение, в случай че вицепремиерът се раздели с поста си. Друг ще го смени и толкова, както неговият кумец перифразира Вапцаров. Големият въпрос е ще се възпроизвеждат ли такива персони във властта. А и що за човек е Валери Симеонов?
И за какво прави всичките тези гафове? С популистки ходове желае да усили последователите си за идните избори? Иска да изпъкне пред сътрудниците си, трансформирали се в противници и даже в съперници? Иска да остане в историята? Изпълнява някаква поръчка?
Нека не си затваряме очите. Има значително хора, които харесват динамичния и екстравагантен вицепремиер. И ще гласоподават за него. И има за какво. Той вкарва ред, желае тишина, успокоение, това се харесва на избрани пластове, изключително в провинцията. Той не се опасява да се озъбва на самия министър председател Борисов и да му споделя най-нелицеприятни неща. И това се харесва, изключително на някои по-радикални групи. С потресаваща откровеност атакува съветския патриарх, което се хареса от демократичните кръгове. Не се колебае да тормози едрия бизнес, с което печели симпатизанти и измежду левите. Да не приказваме за патриотично настроените…
Аз познавам и други сходни политически фигури – исторически или модерни, които са били всеобщо харесвани поради свои действителни каузи. За аутобаните на Хитлер и през днешния ден се приказва с почит от всички, които посещават Германия. Сталин направи индустриализацията на Съветския съюз и му се възхищаваха освен левите европейски и американски интелектуалци. Полковниците от гръцката хунта, създали преврата през 1967 година, развиха затънтената преди тях Северна Гърция. А един от тях – Патакос, бе запомнен по какъв начин стопира една кола и санкционира водача, че хвърлил фаса си през стъклото. Не ви ли се коства познато? Тодор Живков флиртуваше с интелектуалците и те му се отплащаха, без значение че съчиняваха или разказваха вицове за Тато. Какво сплотява тези хора? Ами те бяха диктатори до един. Историята се произнесе.
Валери Симеонов има вяра в това, което приказва. Убеден е в своята справедливост, даже когато цялото общество е срещу него. И това е най-лошото и най-опасното. Той не има интелектуалните качества на подозрение, размисъл, вслушване в другите, морални задръжки. Затова протяга ръка и дърпа старата жена на границата. Затова наскърбява безчовечен протестиращите майки в черно. Това са чертите на диктатора, да не се стопира пред нищо – душевна засегнатост, физическа гибел на обособени хора и на цели нации. Диктаторът е постоянно прав, над него няма нищо. Ето за какво те не би трябвало да бъдат допускани в политиката, където могат да нанесат непоправими беди и несгоди. Ето за какво Валери Симеонов би трябвало не просто да подаде оставка. Той би трябвало да излезе от политиката напълно. Веднъж и вечно. За негово и на другите хора положително.
Как реагираха малките екрани на проблема Валери Симеонов? В множеството публицистични стратегии още веднъж бе заложено на повърхностното изброяване на обстоятелствата. Коментарите не отиваха оттатък очевидното и известното. „ Господари на ефира “ бяха упрекнати от последователите на Симеонов, че си отмъщавали на вицепремиера, който разкри срамната история с подправения спектакъл за бития кореспондент. Не знам дали е по този начин, само че церемонията с поднасянето на Златен скункс на Симеонов този път бе лековата, несъответстваща на сериозния темперамент на абсурда. Освен това пролича, че „ господарите “ са изгубили престиж и в цялата обстановка стоят непознато, нагласено, подправено.
Най-задълбочено бе коментирана тематиката в „ Шоуто на Слави “, където водещият бе поканил една от майките и Арман Бабикян. Слави и Арман не се увлякоха да жигосват провинилия се вицепремиер, а проучиха събитието като развой, като рискова наклонност в политическия ни живот. Слави още веднъж бе на висота, както постоянно, когато визира значими национални проблеми. Така се обрисуваха двата метода в телевизионната публицистика към огромните и съществени тематики. Лековатият, лекомислен, обикновен, упражняван от „ Господари на ефира “, и виновният, обезпокоителен, сериозен в лицето на „ Шоуто на Слави “.
Два метода – два полюса
Само ще изреждам и съпоставям:
„ Спортисимо “ – развлечение и познания, против „ Тренди “ – искания, досада, никакво въображение.
„ Папараци “ – скрита реклама,глупаво надничане в бита на известните, против „ Търси се “ – откриване на дълбоките човешки преживявания на гостите, чак до сълзи.
„ Мармалад “ – подправено развлечение, дървено държание, обикновени шегички, против „ Обичам България “ – национализъм без никаква досада и дидактика.
„ ВИП Брадър “ – конфликт на физиология, пошли привички, отрицателни страсти, против „ Фермата “ – съвършена драматургия, съревнование в сложни житейски условия, характери на елементарни българи.
За сериалите – различен път.
Пиша рано през седмицата този коментар, тъй като ми следва пътешестване. А до понеделник може всичко да се случи – Валери Симеонов да подаде оставка, и обединението да се разпадне, и държавното управление да падне. Може и да се размине, когато „ танцуващият “ с рецесии и митинги министър председател се завърне от оня свят, където митинги са немислими. Но това не е най-важното. Няма чак толкоз огромно значение, в случай че вицепремиерът се раздели с поста си. Друг ще го смени и толкова, както неговият кумец перифразира Вапцаров. Големият въпрос е ще се възпроизвеждат ли такива персони във властта. А и що за човек е Валери Симеонов?
И за какво прави всичките тези гафове? С популистки ходове желае да усили последователите си за идните избори? Иска да изпъкне пред сътрудниците си, трансформирали се в противници и даже в съперници? Иска да остане в историята? Изпълнява някаква поръчка?
Нека не си затваряме очите. Има значително хора, които харесват динамичния и екстравагантен вицепремиер. И ще гласоподават за него. И има за какво. Той вкарва ред, желае тишина, успокоение, това се харесва на избрани пластове, изключително в провинцията. Той не се опасява да се озъбва на самия министър председател Борисов и да му споделя най-нелицеприятни неща. И това се харесва, изключително на някои по-радикални групи. С потресаваща откровеност атакува съветския патриарх, което се хареса от демократичните кръгове. Не се колебае да тормози едрия бизнес, с което печели симпатизанти и измежду левите. Да не приказваме за патриотично настроените…
Аз познавам и други сходни политически фигури – исторически или модерни, които са били всеобщо харесвани поради свои действителни каузи. За аутобаните на Хитлер и през днешния ден се приказва с почит от всички, които посещават Германия. Сталин направи индустриализацията на Съветския съюз и му се възхищаваха освен левите европейски и американски интелектуалци. Полковниците от гръцката хунта, създали преврата през 1967 година, развиха затънтената преди тях Северна Гърция. А един от тях – Патакос, бе запомнен по какъв начин стопира една кола и санкционира водача, че хвърлил фаса си през стъклото. Не ви ли се коства познато? Тодор Живков флиртуваше с интелектуалците и те му се отплащаха, без значение че съчиняваха или разказваха вицове за Тато. Какво сплотява тези хора? Ами те бяха диктатори до един. Историята се произнесе.
Валери Симеонов има вяра в това, което приказва. Убеден е в своята справедливост, даже когато цялото общество е срещу него. И това е най-лошото и най-опасното. Той не има интелектуалните качества на подозрение, размисъл, вслушване в другите, морални задръжки. Затова протяга ръка и дърпа старата жена на границата. Затова наскърбява безчовечен протестиращите майки в черно. Това са чертите на диктатора, да не се стопира пред нищо – душевна засегнатост, физическа гибел на обособени хора и на цели нации. Диктаторът е постоянно прав, над него няма нищо. Ето за какво те не би трябвало да бъдат допускани в политиката, където могат да нанесат непоправими беди и несгоди. Ето за какво Валери Симеонов би трябвало не просто да подаде оставка. Той би трябвало да излезе от политиката напълно. Веднъж и вечно. За негово и на другите хора положително.
Как реагираха малките екрани на проблема Валери Симеонов? В множеството публицистични стратегии още веднъж бе заложено на повърхностното изброяване на обстоятелствата. Коментарите не отиваха оттатък очевидното и известното. „ Господари на ефира “ бяха упрекнати от последователите на Симеонов, че си отмъщавали на вицепремиера, който разкри срамната история с подправения спектакъл за бития кореспондент. Не знам дали е по този начин, само че церемонията с поднасянето на Златен скункс на Симеонов този път бе лековата, несъответстваща на сериозния темперамент на абсурда. Освен това пролича, че „ господарите “ са изгубили престиж и в цялата обстановка стоят непознато, нагласено, подправено.
Най-задълбочено бе коментирана тематиката в „ Шоуто на Слави “, където водещият бе поканил една от майките и Арман Бабикян. Слави и Арман не се увлякоха да жигосват провинилия се вицепремиер, а проучиха събитието като развой, като рискова наклонност в политическия ни живот. Слави още веднъж бе на висота, както постоянно, когато визира значими национални проблеми. Така се обрисуваха двата метода в телевизионната публицистика към огромните и съществени тематики. Лековатият, лекомислен, обикновен, упражняван от „ Господари на ефира “, и виновният, обезпокоителен, сериозен в лицето на „ Шоуто на Слави “.
Два метода – два полюса
Само ще изреждам и съпоставям:
„ Спортисимо “ – развлечение и познания, против „ Тренди “ – искания, досада, никакво въображение.
„ Папараци “ – скрита реклама,глупаво надничане в бита на известните, против „ Търси се “ – откриване на дълбоките човешки преживявания на гостите, чак до сълзи.
„ Мармалад “ – подправено развлечение, дървено държание, обикновени шегички, против „ Обичам България “ – национализъм без никаква досада и дидактика.
„ ВИП Брадър “ – конфликт на физиология, пошли привички, отрицателни страсти, против „ Фермата “ – съвършена драматургия, съревнование в сложни житейски условия, характери на елементарни българи.
За сериалите – различен път.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ