Едно време отдавна мина, осъзнайте го!
Пак пристигна 17 ноември и отново започнахме със спомените. Преди 26 години бихме Франция с 2:1 с гол на Емо Костадинов и се класирахме на международното състезание в Съединени американски щати за сметка на "петлите ". А какво направихме там всички знаят - четвърти в света! Ще си спомним отново идното лято по какъв начин преди 26 години сме били на върха на света, ще пишем за пиянството на един народ, ще си спомняме с трогване за головете на Лечков и Стоичков против Германия, за Жоел Киню, за Хорхе Кампос, за плачещия Марадона...
И всичко това ще си остане един спомен, който всяка година ще повтаряме. И ще си споделяме: Ех, какви времена бяха. А децата ни ще ни гледат учудено и страхливо ще питат дали не сме сънували всичко това.
Едно време "при бай Тошо беше най-добре "....
Едно време какви футболисти имахме. Едно време какви борци, боксьори, щангисти имахме. Едно време Стефка Костадинова скочи 209 сантиметра, а Сарафа би Флойд Мейуедър. Едно време имаше спортни учебни заведения, имахме олимпийски трофеи и незабравими спортисти. Едно време...
Едно време на този ден Левски би ЦСКА със 7:2. Едно време "червените " отстраняваха европейски първенец. Едно време се раждаха футболисти във всяко село и паланка. Едно време играеха единствено българи в тимовете ни. Едно време Левски и ЦСКА бяха грандове, с които Европа се съобразяваше.
Всичко е едно време, а то от дълго време е отминало.
За жал не живеем в предишното и то няма по какъв начин да се върне. За още по-голяма жал сегашното е плачевно. На футбол нямаме победа 12 мача. Медалите, върховете и олимпийските трофеи са окончателно отминали.
И би трябвало да осъзнаем, че няма минало. Има единствено настояще, от което зависи бъдещето. А с цел да го има това бъдеще, би трябвало да осъзнаем сегашното и да опитаме да го променим. С работа, с старания, със тактики. С връщане на спортните учебни заведения, с възобновяване на учебни шампионати, с инфраструктура, с същински треньори и учители по физическо образование. Със скаутски звена, които да обикалят всяка точка на страната и да намират нешлифованите гении. Защото и сега е цялостно с такива, само че няма кой да ги забележи. Дали тъй като страхотният предстоящ боксьор Иван е от село Биково и няма кой да го забележи.. Или пък евентуално новият Стоичков, който рита топката някъде край Видин, само че няма богати родители да му заплащат таксите, с цел да тренира в някоя школа...
Каквото и да е, каквито и да са ограниченията, само че би трябвало да се вземат. За да не живеем постоянно в спомените, а децата ни в никакъв случай да не схванат какво е това същинска наслада от български състезателен триумф.
Имаме обвързване към бъдещите генерации и би трябвало да ги осъществим...
И всичко това ще си остане един спомен, който всяка година ще повтаряме. И ще си споделяме: Ех, какви времена бяха. А децата ни ще ни гледат учудено и страхливо ще питат дали не сме сънували всичко това.
Едно време "при бай Тошо беше най-добре "....
Едно време какви футболисти имахме. Едно време какви борци, боксьори, щангисти имахме. Едно време Стефка Костадинова скочи 209 сантиметра, а Сарафа би Флойд Мейуедър. Едно време имаше спортни учебни заведения, имахме олимпийски трофеи и незабравими спортисти. Едно време...
Едно време на този ден Левски би ЦСКА със 7:2. Едно време "червените " отстраняваха европейски първенец. Едно време се раждаха футболисти във всяко село и паланка. Едно време играеха единствено българи в тимовете ни. Едно време Левски и ЦСКА бяха грандове, с които Европа се съобразяваше.
Всичко е едно време, а то от дълго време е отминало.
За жал не живеем в предишното и то няма по какъв начин да се върне. За още по-голяма жал сегашното е плачевно. На футбол нямаме победа 12 мача. Медалите, върховете и олимпийските трофеи са окончателно отминали.
И би трябвало да осъзнаем, че няма минало. Има единствено настояще, от което зависи бъдещето. А с цел да го има това бъдеще, би трябвало да осъзнаем сегашното и да опитаме да го променим. С работа, с старания, със тактики. С връщане на спортните учебни заведения, с възобновяване на учебни шампионати, с инфраструктура, с същински треньори и учители по физическо образование. Със скаутски звена, които да обикалят всяка точка на страната и да намират нешлифованите гении. Защото и сега е цялостно с такива, само че няма кой да ги забележи. Дали тъй като страхотният предстоящ боксьор Иван е от село Биково и няма кой да го забележи.. Или пък евентуално новият Стоичков, който рита топката някъде край Видин, само че няма богати родители да му заплащат таксите, с цел да тренира в някоя школа...
Каквото и да е, каквито и да са ограниченията, само че би трябвало да се вземат. За да не живеем постоянно в спомените, а децата ни в никакъв случай да не схванат какво е това същинска наслада от български състезателен триумф.
Имаме обвързване към бъдещите генерации и би трябвало да ги осъществим...
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ