Пак да си го кажа. Мои приятели (реални, не ФБ)

Пак да си го кажа. Мои другари (реални, не ФБ) са шокирани от реакциите на някои хора към войната в Украйна, към опитите да бъде оневинен Путин, да бъдат упрекнати за войната украинците или “Запада ”, тъй като не са се били съобразили с нещо. И аз се мъча да си обясня тези реакции. Трудно ми е, изключително след над 1 милион бежанци (вече 10 милиона) за няколко дни, безчовечен артилерийски обстрел на цивилни, маниакални фашистки изказвания на Путин, арести на всички протестиращи в Русия, затваряне на всички от малко малко свободни медии и масирана руска цензура върху свободата на словото в Русия. Замислих се, че тези реакции идват от разнообразни типажи. Опитах се да ги опиша. Знам, че някои хота ще се обидят, други ще се разгневят, само че това е което към този момент съумявам да видя: Наемници. Това са тези, които са просто платени, с цел да ръсят дезинформация и проруска и провоенна агитация. Тази агитация може даже да съдържа рецензии към Русия, това не и пречи да работи. Инвеститори. Те не са платени, само че залагат на опцията да получат полза в някакъв миг. Фантазьори. Хора, които живеят напълно в някаква измислена действителност, в роман, приказка, тъмна приказка, и не са в положение да я изоставен. Те са постоянно на границата на психиатричната диагноза. Отрицатели. Тези, които не желаят да имат вяра. Те отхвърлят очевидното, тъй като им разрушава конфорта. Предпочитат да кажат: ами не е по този начин, едва ли е по този начин. Конспиратори. Има ги постоянно. Те са уверени, че всичко е контрактувано някъде нагоре и надалече и върви по проект, който никой не го знае, само че те най-малко се досещат какъв е. Угнетени. Това са тези, на които животът им някак не е потръгнал както са желали, не желаят напълно да се примирят, желаят да намерят виновност у някой различен и някъде надълбоко и непризнато се радват, че някъде някой страда. Те постоянно споделят, че желаят мир, обичат всички и им съчувстват, само че надълбоко в себе си са удовлетворени, тъй като страданието на другите размива комплекса за личния им неуспех. Оскърбени. Това са озлобените угнетени. Те освен са се провалили, освен упрекват други за неуспеха ди, само че интензивно желаят други да страдат. Така те си отмъщават умишлено за личния си неуспех в живота. (Нищо общо с това дали са небогати или богати, или даже доста богати. Провалът е постоянно визия, не материална действителност.) Егоисти. Тези са напълно ясни, проси и рационални хора. Те не желаят да отделят стотинка за някой различен, момент от живота си, с цел да оказват помощ на някой, виждат всичко в категорията – има ли изгода за мен или не. Наивници. Те си мислят, че нещата не са чак толкоз зле както ги демонстрират, че може би жертвите са по-малко, че животът си тече обикновено, че въпреки всичко положителното у хората постоянно надвива. И затварят очи и уши. Оптимисти. Те са сходни на наивниците, само че си дават сметка за развилнелия се смут. Убедени са обаче, че нещата няма по какъв начин да не се оправят. Накрая всички ще се схванат. И всичко ще е прелестно. Това е опит да опиша тези хора с допустимо най-неутрални и не обидни квалификации, каквито някои от тях заслужават, изключително първите две. Юлиан Попов, коментар във фейсбук