Падението на Императора: Аз съм най-големият отпадък!
Падението на един някогашни футболист продължава. За страдание. Наричаха го Императора, само че когато беше експерт. Преди време Адриано Лейте Рибейро приключи кариерата си и продължи свободното рухване. Сетихте ли се кой е той? Да, Адриано - оня нападател, който радваше хората с изявите си с екипите на Интер, Фиорентина, Парма, Рома, а в родната Бразилия е ритал още за Фламенго, Сао Пауло, Коринтианс, Атлетико Паранаензе, преди да приключи жалките си професионални дни в американския Маями Юнайтед. Сега той разкри какво се случва с него - в отворено писмо.
Бившият нападател показа намерено за пристрастеността си към алкохола, по какъв начин е повлияла гибелта на татко му и за живота във фавелата Вия Крузейро. За " селесао " 42-годишният някогашен нападател има 27 гола в 48 мача, като той е играл още за юношеските и юношески обединения на Бразилия.
" Знаете ли кой е най-големият загубеняк във футбола? Аз! Харесвам тази дума – боклук, подобен съм. Не единствено поради това по какъв начин звучи, само че и тъй като съм захласнат от концепцията да пропилея живота си.
Живея в неистово разсипничество и се веселя на тази стигма. Не използвам опиати, както споделят доста. Не съм и по закононарушенията, макар че можех да се занимавам с това. Не обичам и нощните заведения. Вместо това постоянно ходя на едно и също място в моя квартал. Там пия през ден до безсъзнание.
Всъщност в останалите дни също пия. Как човек като мен стига до тази точка? Не обичам да давам пояснения на другите. Но ето ви едно – пия, тъй като не е елементарно да си заричане, което остава дълг. И става още по-лошо на моята възраст.
Наричат ме Императора. Много хора не схващат за какво изоставих славата, с цел да седнал съм в остарелия си квартал и да пия до давност. Защото в един миг го желаех и това е решение, което в този момент не може да се върне обратно.
Живея в изисканата част на Рио де Жанейро от доста години. Но пъпът ми е заровен във фавелата Вия Крузейро, част от Complexo da Penha (квартал, състоящ се от 13 фавели). Там се усещам най-спокоен ", споделя в писмото, оповестено в оповестено в The Players Tribune, 42-годишната " кариока " (б.а. - по този начин назовават единствено родените в Рио де Жанейро, само че не и в останалите обитаеми места в Бразилия).
А в този момент и малко история...
Адриано прекарва своето детство в една от фавелите на родния си град Рио де Жанейро - там, където царува престъпността и насилието. Бившият футболист обаче въобще не обръща внимание на тъмната страна на своя роден край. За него са значими единствено радостните моменти, които прекарва с приятелите си и, несъмнено, футболът, който практикува от ранна възраст.
" Това беше същинско детство, не като това " клик, клик, клик " по екраните, което децата вършат в днешно време ", спомня си преди време Императора.
Родителите му събират пари, с цел да го запишат в академията на Фламенго, наричана просто Escolinha. Фламенго обаче е квартал в Рио де Жанейро, който се намира извънредно надалеч от фавелата, в която е домът на Адриано. Тъй като е нужно да се придвижва с два разнообразни рейса, а той към момента бил, както се разказва, " фъстък ", взима със себе си своята баба. Впоследствие тя идва с него на всяка една подготовка в продължение на осем години. Това е и един от обстоятелствата, поради които се опасява от баба си, защото и тя е огромна фенка на Менго, както галено назовават " червено-черните " в Бразилия.
Футболът и тренировките постоянно са били преди всичко за младежа. Прекарва всеки ден в няколкочасови пътувания, старата жена постоянно споделя на внука си какво е сбъркал в мачовете и по какъв начин може да се поправи. За сметка на това обаче времето за учене на Адриано е прекомерно малко. Бразилецът споделя, че е повтарял пети клас три пъти.
В академията младият гений не е употребен на върха на офанзивата -играе като бранител, или по-точно като ляв краен защитник. Той обаче натрупва огромно количество мускулна маса, а комбинирано с невероятния му ляв крайник, единственото разумно решение е да бъде подложен в центъра на нападението.
Младокът се показва чудесно като нападател, даже против мъжете, макар че е едвам на 17. Адриано има вяра мощно в Бог и отдава целия си гений на него. Смята, че левият му крайник е подарък от него и това е повода да е толкоз мощен.
Адриано впечатлява съществено с изявите си за Фламенго и притегля ред погледи от европейски клубове. Интер в последна сметка, е клубът-късметлия, с който младокът подписва на едвам на 19-годишна възраст. Още с идването си Адриано печели любовта на тифозите, които я показват със основаването на именития прякор Императора.
В съблекалнята всичко, което вижда към себе си, е единствено и само звезди - Роналдо, Зеедорф, Матераци, Санети.
Един от най-прочутите голове на Адриано е първият му гол за Интер. Той го отбелязва против Реал Мадрид на " Бернабеу ". Отсъден е директен свободен удар за " нерадзурите " пред наказателното поле на " Лос бланкос ", който южноамериканецът е напът да извърши. В същия миг Матераци застава до него и упорства той да поеме отговорността. Разбира се, футболист с темперамента на Матераци не би отстъпил елементарно свободен удар, изключително на 19-годишен младок. Кларънс Зеедорф обаче се намесва и подрежда, че Адриано ще извърши фаула.
В този миг сигналът е даден, младият бразилец се ускорява и изпраща топката с чудовищна мощ в горния десен ъгъл на вратата. Фамозен гол, който несъмнено оставя съотборниците му очаровани, а Матераци безгласен.
" Това беше началото на моята любовна приказка с Интер. И до ден сегашен Интер е моят тим. Обичам Фламенго, Сао Пауло, Коринтианс... Обичам доста от местата, на които съм играл, само че Интер е специфичен за мен ", признава Императора.
Следващите три сезона Адриано прекарва чартърен във Фиорентина, а по-късно и в Парма, където в действителност съумява да покаже на какво е кадърен, отбелязвайки 26 гола в 42 мача. През 2003 година, след напускането на Феномена Роналдо в посока Мадрид, Императора се връща в “Интер ” и непосредствено е определен за титулярен нападател.
С националния тим на Бразилия Адриано също се показва на равнище, което кара бразилските почитатели също да обикнат своя нападател. Един миг с националната фланелка обаче сигурно свети всред всички други.
Най-емоционалният миг за него е финалът на Копа Америка против Аржентина през 2004 година Таранът съумява да означи изравнително попадение, което, несъмнено, отдава най-много на помощта на Бог. Попадение с левия крайник изпраща мача в продължения, а след това и на дузпи. " Златистите " печелят при наказателните удари и великата вечер е реалност - " селесао " подвига трофея за трети път в своята история.
Адриано разказва това като най-щастливия ден в живота си: " Да победя Аржентина по подобен метод, за своята страна, до момента в който фамилията ми гледа... Това е може би най-щастливият ден в живота ми ".
Но животът ти може да се промени за момент...
Отговорът става явен единствено девет дни след най-щастливия ден в живота на бразилеца. Деветият ден след финала на Копа Америка се трансформира в най-тъжния в живота му.
" Звъннаха ми и ми споделиха, че татко ми е умрял от сърдечен удар. Наистина не желая да приказвам за това, само че ще ви кажа, че след оня ден, любовта ми към футбола в никакъв случай не беше същата. Той обичаше играта, по тази причина и аз я обичах. Беше толкоз просто. Това беше моята орис. Когато играех футбол, играех за фамилията си. Когато вкарвах гол, вкарвах за фамилията си. Бях същински депресиран, приятелю. Започнах да пия доста. Изобщо нямах предпочитание да упражнявам. Не беше обвързвано с Интер. Просто желаех да отида вкъщи, споделя Адриано. - Въпреки че почитателите ме обичаха, насладата и тръпката ми ги нямаше. Нямаше по какъв начин да натисна едно копче и да бъда себе си още веднъж ".
Оттогава в представянията на Императора стартира да се вижда сериозен спад и своенравие. Не единствено головата му статистика, самия му нрав и желанието му не наподобяват същите. През акциите 2003/2004 и 2004/2005 той записва смайващите 40 гола и девте асистенции в 60 срещи. Това включва и 10 попадения в девет мача от Шампионската лига през 2004/2005. Истински чудовищна статистика.
В един стадий бразилецът натрупва не килограми и това изнервя почитателите. Тенденцията да пие алкохол става общоизвестна, а също така се спекулира, че приема опиати. В интернет се появяват фотоси на Адриано, държейки оръжие, дружно с хора, наподобяващи на гангстери. Всичко това прави Императора една много проблематична и подозрителна фигура.
След престоя си в Интер, Адриано избира идната си дестинация да е доста особено за него място - вкъщи. Това обаче към момента не значи край с футбола. Прекарва един сезон чартърен в Сао Пауло, а по-късно подписва с клуба на своето детство - Фламенго.
" Когато се върнах в Рио, с цел да играя за Фламенго, не желаех към този момент да бъда Императора. Исках да бъда Адриано. Исках още веднъж да се развличам. И, братко, ние се забавлявахме. Ще ти кажа истината за този тим на Фламенго. Понякога се явявахме на тренировки не поради футбола, а просто поради питиетата по-късно. Правихме всичко дружно, дребосъче. И спечелихме. Да донесеш първата купа на Фламенго от 17 години насам? Това беше особено ", признава бразилецът.
Адриано се радва на превъзходен престой, вкарвайки 34 гола в 51 дуела за един сезон. От друга обаче рецензиите не стопират да валят.
" Той е пияч! Той изчезна! Вместо да печели милиони, той се върна във фавелата! ", споделят почитателите, само че за него обаче това да е вкъщи при околните си коства доста повече от милионите, които европейският футбол предлага.
Все отново, след прелестния си престой във фавелата, бразилецът взема решение да опита да възроди кариерата си в Европа. Преминава в Рома, където обаче нещата по никакъв начин не потръгват. Само осем дуела и нито едно попадение е това, което Адриано оставя на терена с екипа на " вълците ". Остатъкът от кариерата си прекарва в Коринтианс, Атлетико Паранаензе и Маями Юнайтед, само че той в никакъв случай към този момент не е същият футболист. На 34-годишна възраст той афишира края на своята футболна кариера.
" Не завоювах Световното... Нито Копа Либертадорес. Но знаеш ли? Общо взето завоювах всичко друго. И имах страховит живот, приятелю. Гордея се, че бях Императора, само че без Адриано, Императора е ненужен ", споделя той своята истина.
Адриано не носи корона, само че е момчето от фавелите, което просто се върна вкъщи...
Бившият нападател показа намерено за пристрастеността си към алкохола, по какъв начин е повлияла гибелта на татко му и за живота във фавелата Вия Крузейро. За " селесао " 42-годишният някогашен нападател има 27 гола в 48 мача, като той е играл още за юношеските и юношески обединения на Бразилия.
" Знаете ли кой е най-големият загубеняк във футбола? Аз! Харесвам тази дума – боклук, подобен съм. Не единствено поради това по какъв начин звучи, само че и тъй като съм захласнат от концепцията да пропилея живота си.
Живея в неистово разсипничество и се веселя на тази стигма. Не използвам опиати, както споделят доста. Не съм и по закононарушенията, макар че можех да се занимавам с това. Не обичам и нощните заведения. Вместо това постоянно ходя на едно и също място в моя квартал. Там пия през ден до безсъзнание.
Всъщност в останалите дни също пия. Как човек като мен стига до тази точка? Не обичам да давам пояснения на другите. Но ето ви едно – пия, тъй като не е елементарно да си заричане, което остава дълг. И става още по-лошо на моята възраст.
Наричат ме Императора. Много хора не схващат за какво изоставих славата, с цел да седнал съм в остарелия си квартал и да пия до давност. Защото в един миг го желаех и това е решение, което в този момент не може да се върне обратно.
Живея в изисканата част на Рио де Жанейро от доста години. Но пъпът ми е заровен във фавелата Вия Крузейро, част от Complexo da Penha (квартал, състоящ се от 13 фавели). Там се усещам най-спокоен ", споделя в писмото, оповестено в оповестено в The Players Tribune, 42-годишната " кариока " (б.а. - по този начин назовават единствено родените в Рио де Жанейро, само че не и в останалите обитаеми места в Бразилия).
А в този момент и малко история...
Адриано прекарва своето детство в една от фавелите на родния си град Рио де Жанейро - там, където царува престъпността и насилието. Бившият футболист обаче въобще не обръща внимание на тъмната страна на своя роден край. За него са значими единствено радостните моменти, които прекарва с приятелите си и, несъмнено, футболът, който практикува от ранна възраст.
" Това беше същинско детство, не като това " клик, клик, клик " по екраните, което децата вършат в днешно време ", спомня си преди време Императора.
Родителите му събират пари, с цел да го запишат в академията на Фламенго, наричана просто Escolinha. Фламенго обаче е квартал в Рио де Жанейро, който се намира извънредно надалеч от фавелата, в която е домът на Адриано. Тъй като е нужно да се придвижва с два разнообразни рейса, а той към момента бил, както се разказва, " фъстък ", взима със себе си своята баба. Впоследствие тя идва с него на всяка една подготовка в продължение на осем години. Това е и един от обстоятелствата, поради които се опасява от баба си, защото и тя е огромна фенка на Менго, както галено назовават " червено-черните " в Бразилия.
Футболът и тренировките постоянно са били преди всичко за младежа. Прекарва всеки ден в няколкочасови пътувания, старата жена постоянно споделя на внука си какво е сбъркал в мачовете и по какъв начин може да се поправи. За сметка на това обаче времето за учене на Адриано е прекомерно малко. Бразилецът споделя, че е повтарял пети клас три пъти.
В академията младият гений не е употребен на върха на офанзивата -играе като бранител, или по-точно като ляв краен защитник. Той обаче натрупва огромно количество мускулна маса, а комбинирано с невероятния му ляв крайник, единственото разумно решение е да бъде подложен в центъра на нападението.
Младокът се показва чудесно като нападател, даже против мъжете, макар че е едвам на 17. Адриано има вяра мощно в Бог и отдава целия си гений на него. Смята, че левият му крайник е подарък от него и това е повода да е толкоз мощен.
Адриано впечатлява съществено с изявите си за Фламенго и притегля ред погледи от европейски клубове. Интер в последна сметка, е клубът-късметлия, с който младокът подписва на едвам на 19-годишна възраст. Още с идването си Адриано печели любовта на тифозите, които я показват със основаването на именития прякор Императора.
В съблекалнята всичко, което вижда към себе си, е единствено и само звезди - Роналдо, Зеедорф, Матераци, Санети.
Един от най-прочутите голове на Адриано е първият му гол за Интер. Той го отбелязва против Реал Мадрид на " Бернабеу ". Отсъден е директен свободен удар за " нерадзурите " пред наказателното поле на " Лос бланкос ", който южноамериканецът е напът да извърши. В същия миг Матераци застава до него и упорства той да поеме отговорността. Разбира се, футболист с темперамента на Матераци не би отстъпил елементарно свободен удар, изключително на 19-годишен младок. Кларънс Зеедорф обаче се намесва и подрежда, че Адриано ще извърши фаула.
В този миг сигналът е даден, младият бразилец се ускорява и изпраща топката с чудовищна мощ в горния десен ъгъл на вратата. Фамозен гол, който несъмнено оставя съотборниците му очаровани, а Матераци безгласен.
" Това беше началото на моята любовна приказка с Интер. И до ден сегашен Интер е моят тим. Обичам Фламенго, Сао Пауло, Коринтианс... Обичам доста от местата, на които съм играл, само че Интер е специфичен за мен ", признава Императора.
Следващите три сезона Адриано прекарва чартърен във Фиорентина, а по-късно и в Парма, където в действителност съумява да покаже на какво е кадърен, отбелязвайки 26 гола в 42 мача. През 2003 година, след напускането на Феномена Роналдо в посока Мадрид, Императора се връща в “Интер ” и непосредствено е определен за титулярен нападател.
С националния тим на Бразилия Адриано също се показва на равнище, което кара бразилските почитатели също да обикнат своя нападател. Един миг с националната фланелка обаче сигурно свети всред всички други.
Най-емоционалният миг за него е финалът на Копа Америка против Аржентина през 2004 година Таранът съумява да означи изравнително попадение, което, несъмнено, отдава най-много на помощта на Бог. Попадение с левия крайник изпраща мача в продължения, а след това и на дузпи. " Златистите " печелят при наказателните удари и великата вечер е реалност - " селесао " подвига трофея за трети път в своята история.
Адриано разказва това като най-щастливия ден в живота си: " Да победя Аржентина по подобен метод, за своята страна, до момента в който фамилията ми гледа... Това е може би най-щастливият ден в живота ми ".
Но животът ти може да се промени за момент...
Отговорът става явен единствено девет дни след най-щастливия ден в живота на бразилеца. Деветият ден след финала на Копа Америка се трансформира в най-тъжния в живота му.
" Звъннаха ми и ми споделиха, че татко ми е умрял от сърдечен удар. Наистина не желая да приказвам за това, само че ще ви кажа, че след оня ден, любовта ми към футбола в никакъв случай не беше същата. Той обичаше играта, по тази причина и аз я обичах. Беше толкоз просто. Това беше моята орис. Когато играех футбол, играех за фамилията си. Когато вкарвах гол, вкарвах за фамилията си. Бях същински депресиран, приятелю. Започнах да пия доста. Изобщо нямах предпочитание да упражнявам. Не беше обвързвано с Интер. Просто желаех да отида вкъщи, споделя Адриано. - Въпреки че почитателите ме обичаха, насладата и тръпката ми ги нямаше. Нямаше по какъв начин да натисна едно копче и да бъда себе си още веднъж ".
Оттогава в представянията на Императора стартира да се вижда сериозен спад и своенравие. Не единствено головата му статистика, самия му нрав и желанието му не наподобяват същите. През акциите 2003/2004 и 2004/2005 той записва смайващите 40 гола и девте асистенции в 60 срещи. Това включва и 10 попадения в девет мача от Шампионската лига през 2004/2005. Истински чудовищна статистика.
В един стадий бразилецът натрупва не килограми и това изнервя почитателите. Тенденцията да пие алкохол става общоизвестна, а също така се спекулира, че приема опиати. В интернет се появяват фотоси на Адриано, държейки оръжие, дружно с хора, наподобяващи на гангстери. Всичко това прави Императора една много проблематична и подозрителна фигура.
След престоя си в Интер, Адриано избира идната си дестинация да е доста особено за него място - вкъщи. Това обаче към момента не значи край с футбола. Прекарва един сезон чартърен в Сао Пауло, а по-късно подписва с клуба на своето детство - Фламенго.
" Когато се върнах в Рио, с цел да играя за Фламенго, не желаех към този момент да бъда Императора. Исках да бъда Адриано. Исках още веднъж да се развличам. И, братко, ние се забавлявахме. Ще ти кажа истината за този тим на Фламенго. Понякога се явявахме на тренировки не поради футбола, а просто поради питиетата по-късно. Правихме всичко дружно, дребосъче. И спечелихме. Да донесеш първата купа на Фламенго от 17 години насам? Това беше особено ", признава бразилецът.
Адриано се радва на превъзходен престой, вкарвайки 34 гола в 51 дуела за един сезон. От друга обаче рецензиите не стопират да валят.
" Той е пияч! Той изчезна! Вместо да печели милиони, той се върна във фавелата! ", споделят почитателите, само че за него обаче това да е вкъщи при околните си коства доста повече от милионите, които европейският футбол предлага.
Все отново, след прелестния си престой във фавелата, бразилецът взема решение да опита да възроди кариерата си в Европа. Преминава в Рома, където обаче нещата по никакъв начин не потръгват. Само осем дуела и нито едно попадение е това, което Адриано оставя на терена с екипа на " вълците ". Остатъкът от кариерата си прекарва в Коринтианс, Атлетико Паранаензе и Маями Юнайтед, само че той в никакъв случай към този момент не е същият футболист. На 34-годишна възраст той афишира края на своята футболна кариера.
" Не завоювах Световното... Нито Копа Либертадорес. Но знаеш ли? Общо взето завоювах всичко друго. И имах страховит живот, приятелю. Гордея се, че бях Императора, само че без Адриано, Императора е ненужен ", споделя той своята истина.
Адриано не носи корона, само че е момчето от фавелите, което просто се върна вкъщи...
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ