Падането на неолибералната Бастилия.Насъскването на неолибералните тълпи целеше гражданска смърт

Падането на неолибералната Бастилия.Насъскването на неолибералните тълпи целеше гражданска гибел за всяко друго мнение и всеки друг мироглед.

Под благовидния претекст за отбрана на уязвимите и малцинствата, се надигна вълна от ограничение на свободата на словото и съвестта.

На 20 януари по обяд, 47-ят президент на Съединени американски щати ще постави клетва. Този акт, на който ще имам достойнството да участвам персонално, символно ще ознаменува рухването на неолибералната Бастилия.

Понятието „ криптофашизъм “, въведено в научния дискурс от Теодор Адорно, отбелязва обществено деяние, съставляващо осъзната, само че прикривана поддръжка за фашизма. Когато обаче използва това разбиране за първи път през 1937 година в едно свое писмо до Валтер Бенямин, Адорно влага в него малко по-различно наличие – „ криптофашизъм “ е това обществено деяние, чието фашистка субстанция не е задоволително осъзната и разбирана, от тези които са въвлечени в него.

През последното десетилетие можем да приказваме криптоавторитаризма на неолибералната теория.

Тоест за неосъзнатият авторитаризъм, който постановяваше неолиберализмът, общопризнат като универсална матрица за политическото и икономическо развиване на демократичния свят след рухването на Берлинската стена. Ако в миналото класическият демократизъм е идеологията на свободата, която унищожава ancien regime на феодалното общество и образува модерния свят след Атлантическите революции, то неолиберализмът през днешния ден е идеологическа фракция по отношение на него. Те конструират политическата реалност по друг метод.

Класическият демократизъм на Адам Смит – по думите на Мишел Фуко – е имал за цел да освободи пространство за пазара в едно към този момент съществуващо политическо общество, до момента в който задачата на неолиберализма е да трансформира цялото общество и самата политическа власт в пазар.

Неолиберализмът, отново съгласно Фуко, не би трябвало да се разпознава с laissez-faire, а с намеса.

И не е императивно привързан с демокрацията – преди време, през 1981 година Фридрих Хайек илюстрира това със популярната си фраза: „ Предпочитам демократичен деспот пред демократично ръководство без демократизъм “. Парадигмата на неолиберализма се градеше върху построяването на световен пазар без политически и административни бариери. Основните линии на промяна, които осъществяваше бяха три.

В „ Доктрината „ Тръмп “ против неолибералния глобализъм “ ги отбелязах като: „ господството на неизбраните “, “обезцърквяване на обществото “ и „ политика на идентичностите “. Тоест, обезсилване на националната страна посредством изнасяне на властта в наднационални институции, откъснати от демократичния надзор на народите; замяна на светското начало с нападателен атеизъм; фетишзиране на расата (напр. „ критическата расова доктрина “) и релативизиране на пола (антинаучната джендър-идеология), съчетани с атомизиране на обществото на всевъзможни конфликтуващи малцинства на тази основа.

Последното – политиката на идентичностите – беше извадено от периферията на крайната левица в Съединени американски щати, радикализирано и добавено в идеологическия коктейл на неолиберализма след Световната финансова рецесия през 2008-2009 година Целта – да бъде сменена плоскостта на публичните диспути – от социално-икономическия въпрос, подложен с особена заостреност поради рецесията, банковите банкрути и разгула на „ казино-капитализма “, към вакханалията на „ идентичностите “.

Някъде тогава се появиха и първите забележими белези на неолибералния криптоавторитаризъм, които след това ескалираха до кресчендо.

Под благовидния претекст за отбрана на уязвимите и малцинствата и „ политическа уместност “, се надигна вълна от ограничение на свободата на словото и съвестта. Това обхвана медии, обществени мрежи, целокупния публичен и теоретичен дискурс. За запазване на неолибералния монопол беше основана и нова „ инквизиция “ – одиозната „ кенсъл-култура “. За разлика от средновековната инквизиция – не централизирана и институционализирана, а мрежова и повсеместна. Насъскването на неолибералните тълпи целеше не просто доминация в обществото, а гражданска гибел за всяко друго мнение и всеки друг мироглед – политико-идеологическо, научно, публично.

„ Кенсъл-културата “ беше инструментализирана посредством софтуерните олигарси по това време, контролиращи обществените мрежи и запаси в интернет.

Въведоха „ министерство на истината “ – фактчекърите. Започна и нелегитимна интервенция в политиката посредством операция на публичното схващане от страна на безконтролни и непрозрачни хай-тек корпорации с гигантска отзивчива власт, скривани зад подправена рекламация за „ политическа индиферентност “. Да си напомним единствено абсурдът – усърдно омаловажаван през 2016 година – когато неизвестен сигналоподател, чиновник на Гугъл, сигнализира обществото с едночасов видеозапис на среща на притежателите Сергей Брин и Лари Пейдж с висшия личен състав на корпорацията.

Корпоративно заседание за противопоставяне на резултатите от преди малко извършените демократични избори в Съединени американски щати и угнетяване на свободата на словото.

На процедура всички софтуерни колоси бяха активизиране в политическата битка против Тръмп. По времето на пандемията цензурата, укриването на информация и операцията на публичното мнение, сякаш в името „ здравето “, бяха брутални. Едва в този момент, през 2025 година, Марк Зукърбърг призна, че Facebook е налагал тежка цензура върху тематиката с вредите от новосъздадените ваксини против „ Ковид-19 “.

През миналото десетилетие беше наведен в ход и проектът на Сорос, който условно назовавам „ политическа власт без избори “ – кадровото преодоляване и политизиране на правосъдната власт, с цел да може неолибералното владичество да бъде обезпечено посредством гонене на политически и стопански съперници, без значение от „ капризите “ на политическата народна власт, която излъчвна от време на време разнообразни болшинства в Народното събрание и държавното управление. Започнаха да го вършат в Съединени американски щати, само че истински подем този развой получи в Източна Европа под благовидния предлог за „ правосъдна промяна “.

Настана и робия на малцинствата. Диктатура на трансджендъризма.

Световните парии бяха олицетворени и посочени за заличаване на виртуалните клади – белият хетеросексуален мъж, религиозните хора, фамилията.

Победата на Доналд Тръмп през 2016 година, както нееднократно съм изтъквал тогава, беше дълбочинен идеологически поврат. Последицата – връщане на консерватизма като демократична идеология в мейнстрийма и реидеологизация на политиката, която анихилира постулирания от неолиберализма „ завършек на идеологиите “, съчинен с цел да прикрива налагането на идеологически монопол. Но тази победа изигра ролята на конституциония стадий във Френската гражданска война, когато се отстранява безспорната монархия, монархическият суверенитет е преместен от националния, само че монархията въпреки всичко остава.

Триумфалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом в следствие от една безапелационна изборна победа и тектонично разбъркване на електоралните настроения е рухването на неолибералната Бастилия и премахването на неолибералната „ монархия “. Консервативната гражданска война обаче няма да премине през собствен „ якобински “ интервал, нито ще угасне под натиска контрареволюционни реставрации. Времената са други. Предстои, а и в действителност към този момент е в ход, нормализация и възобновяване на Свободата – премахване на последствията от монопола и сливането на неолибералната теория със самата концепция за страната и ръководството.

Оптимизмът е безволие, както писа популярният Освалд Шпенглер в “Човекът и техниката “.

Но даже и здравословният скептицизъм подсказва, че с рухването на неолибералната Бастилия, стартира нов политически цикъл в Америка, а оттова и за света. Цикъл, в който е време към този момент да заговорим за народна власт без епитети.

Автор: Доц. доктор Борислав Цеков, Консервативен конгрес, Труд

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews