Можем ли да спасим единството срещу надигащите се популизъм и национализъм, строящи нови стени
Падането на Берлинската стена бе епохално събитие, освен за Германия, само че и за целия свят. В чест на неговата 35-годишнина Културният център на СУ и съдружие „ Център за четене и просвета “ провеждат първия Фестивал за европейска взаимност, който ще сплоти над 20 събития и през декември в София. „ “ е тематичният фокус на фестивала и тематика на интернационалната конференция, която в действителност въодушевява основаването на Фестивала и се трансформира в негово програмно събитие.
И двете начинания имат обща цел – да изведат на напред във времето в обществения дневен ред някои значими въпроси, към които през днешния ден, повече от всеки път е нужно да се отнесем задълбочено и деликатно: за какво през 1989 година бутахме стени, а през днешния ден мнозина избират да ги построяват още веднъж? Дали през този интервал правилата на демократичната народна власт са останали непроменени, или е належащо през днешния ден те да бъдат преоценени поради новите провокации пред световния ред, учреден на човешките права?
В самобитен манифест на Фестивала Александър Кьосев – професор по културна история на модерната ера и шеф на Културния център на СУ, разказва за какво е належащо през днешния ден да приказваме точно за европейската взаимност и да вършим това през разнообразни вероятности и вероятни подходи. „ Солидарността е освен това “, твърди той и прибавя: До напълно скоро изглеждаше, че Европа е преодоляла вековната си враждебна раздробеност и е постигнала мир.
Публикуваме цялостния текст на манифеста на проф. Александър Кьосев, а цялата стратегия на фестивала, вижте.
***
До напълно скоро изглеждаше, че за Европа е преодоляла вековната си враждебна раздробеност и е постигнала мир. След нескончаем и сложен развой на обединяване, траял десетилетия, 27 страни към този момент имат общи законови и административни рамки, осигуряващи свободно напредване, голям пазар, продан на хора и хрумвания, взаимна толерантност на разликите.
Събитията от последните няколко години обаче – международната финансова рецесия, мигрантските талази, Брекзит, пандемията, войните в Украйна и близкия Изток – ненадейно издигнаха нови стени и фронтове. Събудиха се изолационистки настроения и се възродиха призраците на старите геополитически „ сфери на въздействие “. В момента даже в Европейски Съюз някои страните връщат или ускоряват защитата на своите граници, строят огради, управляват свободния достъп, упражняват цифров контрол.
Това слага единството под въпрос и идва да подсети на всички, че то е освен това от положително институционално устройство, изисква взаимност. А тя не се изчерпва с парламент и комисии, със стандарти, икономически съюзи, даже с военни алианси и ограничения за сигурност: допуска общо схващане за принадлежност. В самото ѝ сърце е прочувствената връзка сред всички европейци, чувството за „ ние “ и готовността за взаимна поддръжка. А това изисква и културен план: схващане за общо завещание и обща културна орис – и в предишното, в сегашното и в бъдещето.
Трудна задача. Защото тя не стопира при честването на великите и разнородни европейски културни достижения, а неизбежно допуска признаването и превъзмогването на редица исторически грехове на самата Европа – колониалните завоевания, злополуките на международните войни, закононарушенията против човечеството, Желязната завеса. Но остават и доста модерни въпроси, за които като че ли още нямаме решение.
Девизът „ единение в многообразието “ би следвало да се осъществя оттатък всеки обичаен европоцентризъм, само че до каква степен да стигнем с универсалисткия дух на европейската просвета? Какво „ ние “ ни е нужно – включващо или изключващо? Такова, което консолидира Европа в континенталните ѝ цивилизационни граници (а къде свършват те?), или такова, което я отваря към благосъстоянията и разнообразието на света? Възможна ли е взаимност, поддръжка и прочувствена връзка с всички, които споделят „ европейската фантазия “? И дали е реалистично сходна, не признаваща граници универсалистка концепция да бъде удържана във времена на милионни международни миграции, на все по-охранявани граници, на фанатични религиозни режими, на вилнеещи войни, действителни и хибридни? Можем ли да спасим единството и да стартираме да построяваме взаимност против надигащите се, популизми и национализми, към този момент строящи невидими нови стени към нас?
Софийският фестивал надали ще отговори на тези въпроси. Той си слага по-малка, само че ясна цел: в скромните си рамки освен да тематизира, а да практикува многообразието и солидарността. Организаторите имат намерение да създадат това посредством мозайка от културни, художествени, обществени и университетски събития, проведени от повече от 15 интернационалните сътрудници. Средство за реализиране на тази ще бъде търсеният резонанс – връзките сред културните прояви, общите проблеми, пресечните точки.
Първото издание на фестивала е отдадено на 35-ата годишнина от рухването на Берлинската стена. Общата тематика „ Стени “ ще бъде във фокуса на едноименна интернационална научна конференция, но солидарността и стените ще бъдат обсъждани по разнообразни способи и посредством събитията на фестивала: изложения, полемики и диалози, литературни срещи, филми, концерти, видеа, пърформанси и разнородни други културни форми. Българи, германци, французи, англичани, сърби, поляци, румънци, украинци, американци, руснаци; учени, писатели, актьори, куратори, музиканти, публицисти, педагози и дипломати ще си спомнят за Берлинската стена, ще приказват за културните мостове, които ни свързват, само че ще разискват и бариерите, забележими и невидими, остарели и нови, които ни разделят.
Надяваме се посредством този продан на гледни точки, на обществени, креативен и аналитични езици да активираме публичния спор за полезностите на културната традиция, за свободата и демокрацията, сплотяващи Европа.
И в случай че тази практикувана посредством полемики и просвета взаимност се случи за няколко месеца, това няма да е малко.
проф. Александър Кьосев
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
И двете начинания имат обща цел – да изведат на напред във времето в обществения дневен ред някои значими въпроси, към които през днешния ден, повече от всеки път е нужно да се отнесем задълбочено и деликатно: за какво през 1989 година бутахме стени, а през днешния ден мнозина избират да ги построяват още веднъж? Дали през този интервал правилата на демократичната народна власт са останали непроменени, или е належащо през днешния ден те да бъдат преоценени поради новите провокации пред световния ред, учреден на човешките права?
В самобитен манифест на Фестивала Александър Кьосев – професор по културна история на модерната ера и шеф на Културния център на СУ, разказва за какво е належащо през днешния ден да приказваме точно за европейската взаимност и да вършим това през разнообразни вероятности и вероятни подходи. „ Солидарността е освен това “, твърди той и прибавя: До напълно скоро изглеждаше, че Европа е преодоляла вековната си враждебна раздробеност и е постигнала мир.
Публикуваме цялостния текст на манифеста на проф. Александър Кьосев, а цялата стратегия на фестивала, вижте.
***
До напълно скоро изглеждаше, че за Европа е преодоляла вековната си враждебна раздробеност и е постигнала мир. След нескончаем и сложен развой на обединяване, траял десетилетия, 27 страни към този момент имат общи законови и административни рамки, осигуряващи свободно напредване, голям пазар, продан на хора и хрумвания, взаимна толерантност на разликите.
Събитията от последните няколко години обаче – международната финансова рецесия, мигрантските талази, Брекзит, пандемията, войните в Украйна и близкия Изток – ненадейно издигнаха нови стени и фронтове. Събудиха се изолационистки настроения и се възродиха призраците на старите геополитически „ сфери на въздействие “. В момента даже в Европейски Съюз някои страните връщат или ускоряват защитата на своите граници, строят огради, управляват свободния достъп, упражняват цифров контрол.
Това слага единството под въпрос и идва да подсети на всички, че то е освен това от положително институционално устройство, изисква взаимност. А тя не се изчерпва с парламент и комисии, със стандарти, икономически съюзи, даже с военни алианси и ограничения за сигурност: допуска общо схващане за принадлежност. В самото ѝ сърце е прочувствената връзка сред всички европейци, чувството за „ ние “ и готовността за взаимна поддръжка. А това изисква и културен план: схващане за общо завещание и обща културна орис – и в предишното, в сегашното и в бъдещето.
Трудна задача. Защото тя не стопира при честването на великите и разнородни европейски културни достижения, а неизбежно допуска признаването и превъзмогването на редица исторически грехове на самата Европа – колониалните завоевания, злополуките на международните войни, закононарушенията против човечеството, Желязната завеса. Но остават и доста модерни въпроси, за които като че ли още нямаме решение.
Девизът „ единение в многообразието “ би следвало да се осъществя оттатък всеки обичаен европоцентризъм, само че до каква степен да стигнем с универсалисткия дух на европейската просвета? Какво „ ние “ ни е нужно – включващо или изключващо? Такова, което консолидира Европа в континенталните ѝ цивилизационни граници (а къде свършват те?), или такова, което я отваря към благосъстоянията и разнообразието на света? Възможна ли е взаимност, поддръжка и прочувствена връзка с всички, които споделят „ европейската фантазия “? И дали е реалистично сходна, не признаваща граници универсалистка концепция да бъде удържана във времена на милионни международни миграции, на все по-охранявани граници, на фанатични религиозни режими, на вилнеещи войни, действителни и хибридни? Можем ли да спасим единството и да стартираме да построяваме взаимност против надигащите се, популизми и национализми, към този момент строящи невидими нови стени към нас?
Софийският фестивал надали ще отговори на тези въпроси. Той си слага по-малка, само че ясна цел: в скромните си рамки освен да тематизира, а да практикува многообразието и солидарността. Организаторите имат намерение да създадат това посредством мозайка от културни, художествени, обществени и университетски събития, проведени от повече от 15 интернационалните сътрудници. Средство за реализиране на тази ще бъде търсеният резонанс – връзките сред културните прояви, общите проблеми, пресечните точки.
Първото издание на фестивала е отдадено на 35-ата годишнина от рухването на Берлинската стена. Общата тематика „ Стени “ ще бъде във фокуса на едноименна интернационална научна конференция, но солидарността и стените ще бъдат обсъждани по разнообразни способи и посредством събитията на фестивала: изложения, полемики и диалози, литературни срещи, филми, концерти, видеа, пърформанси и разнородни други културни форми. Българи, германци, французи, англичани, сърби, поляци, румънци, украинци, американци, руснаци; учени, писатели, актьори, куратори, музиканти, публицисти, педагози и дипломати ще си спомнят за Берлинската стена, ще приказват за културните мостове, които ни свързват, само че ще разискват и бариерите, забележими и невидими, остарели и нови, които ни разделят.
Надяваме се посредством този продан на гледни точки, на обществени, креативен и аналитични езици да активираме публичния спор за полезностите на културната традиция, за свободата и демокрацията, сплотяващи Европа.
И в случай че тази практикувана посредством полемики и просвета взаимност се случи за няколко месеца, това няма да е малко.
проф. Александър Кьосев
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ