Падането на астероид на полуостров Юкатан в края на ерата

Падането на метеорит на полуостров Юкатан в края на ерата на динозаврите, по никакъв метод не е повлияло на локалната морска флора и фауна, чиито първи представители заселват кратера съвсем незабавно след неговото формиране, споделят учени палеонтолози в публикация, оповестена в списание „ Нейчър “.

Открихме следи, че живот се е появил в кратера безусловно няколко години след рухването на метеорита, което е доста ненадейно за нас. Подобно изобретение демонстрира, че следствията от сходен прелом на практика е невероятно да бъдат предсказани, споделя Крис Лоури от университета в Тексас.

В края на креда на Земята пада 10-километров метеорит, който оставя след себе си 180 километрова фуния с дълбочина 20 км в региона на модерно Мексико. Впоследствие тя е запълнена с вода от океана. Падането на метеорита е било с мощност равностойна на гърмеж на 100 хиляди атомни бомби с обща мощ 240 млн. мегатона тротилов еквивалент.

То провокира извънредно мощни приливни талази цунами, облаци от прахуляк, които остават над Земята няколко десетки години, всеобщи изригвания на вулкани на територията на модерна Индия. Според болшинството учени всичко това е довело до всеобща крах на растения и след това на всички по-едри животни с телесна маса над 25 кг. Те са уверени, че този прелом е трябвало да докара до голямо количество токсични съединения във водите на международния океан. Това го е направило съвсем ненаселен в продължение на няколкостотин хиляди години и е унищожило съвсем цялата мезозойска морска флора и фауна, считат учените.

Никой не се съмнява в това, защото пластовете морски типове, наслоени на дъното на Карибско море и Атлантическия океан през последващия милион години, съвсем не съдържат остатъци от планктон и многоклетъчни.

Лоури и неговите сътрудници, изучавайки структурата на отлаганията в самия епицентър на катаклизма – дъното на кратера Чиксулуб,

обаче обясняват, че сходни заключения са преждевременни. Подводни разкопки на този кратер започнаха преди няколко години и наскоро теолозите съумяха да извадят мостри на типове, които са се заселели на дъното на морето през първите столетия след рухването на метеорита.

За огромно учудване на учените, те откриват там планктон и други следи от живот и то не във външните пластове на кратера, а на самото дъно. Изчисленията им демонстрират, че фитопланктона се е върнал в покрайнините на Чиксулуб безусловно незабавно след рухването на метеорита, а към 30 000 години след злополуката там се е възстановила цялата флора и фауна.

Толкова мълниеносно възобновяване на екосистемите, отбелязва Лоури, приказва за това, че рухването на метеорита не е направило необитаеми водите на моретата и океаните на цялата земна повърхнина. Най-вероятно Атлантикът и Карибско море са станали необитаеми по някакви други аргументи, да вземем за пример вследствие на разрушение на питателните вериги, а не тъй като водата е станала токсична или прекомерно киселинна. Това приказва, че следствията от такива катаклизми не би трябвало да се предсказват общо. Техните последици могат коренно да се разграничават дори на прилежащи кътчета от планетата и Чиксулуб го демонстрира. /РИА-Новости