П рез 2009 г. Абделмалек Байут е осъден на девет

Раждаме ли се престъпници? Шокиращият случай с „гена на воина“

П рез 2009 година Абделмалек Байут е наказан на девет години затвор в Триест, Италия, за убийството на мъж, който му се подиграл на улицата. В опит да понижи присъдата, неговият юрист показва необикновен мотив: ДНК на клиента му съдържа „ гена на воина “ – разновидност, която проучванията свързват с нападателно държание. Аргументът работи и присъдата е понижена с една година, написа Военновъздушни сили.

Този случай илюстрира дългогодишното поверие, че държанието ни е кодирано в гените. От 90-те години на предишния век се натрупват доказателства за връзката сред насилието и разновидността на гена MAOA, прочут като „ ген на воина “. Днес обаче науката е надалеч по-скептична.

„ Първоначално се смяташе, че държанието се диктува от няколко гена със мощно въздействие. Това беше изцяло опровергано “, споделя Айсу Окбай от Амстердамския университет.

Nature vs nurture: How much of our personalities are determined at birth? l BBC News https://t.co/iPiqztCjy9

— fuseboxradio (@fuseboxradio) May 2, 2026

Вечният въпрос: Природа против образование

Въпросът до каква степен темпераментът ни е заложен при раждането вълнува човечеството от епохи. Терминът „ природа или образование “ е разпространяван през 1875 година от Франсис Галтън, който пръв стартира да изследва близнаци.

Съвременните изследвания, в това число огромен мета-анализ от 2015 година, обхващащ 18 000 човешки черти, удостоверяват, че еднояйчните близнаци са по-сходни от двуяйчните, само че рядко са идентични. Учените считат, че към 40-50% от разликите в личността са генетични. Останалата част е плод на средата.

„ Това, което се обрисува на първо място, е променливостта на човешкото положение. “ – Яна Инстинске

Парадоксът на близнаците „ Джим “

През 1979 година психологът Томас Бушар открива еднояйчните близнаци Джим, разграничени при раждането и събрани на 39-годишна възраст. Оказва се, че и двамата са били женени за дами на име Линда, развели са се и са се оженили наново за дами на име Бети. И двамата са кръстили синовете си Джеймс Алън и са дали едно и също име на кучетата си – Той. Макар и стряскащи, критиците считат тези съвпадения за статистическа случайност, която може да се появи и при изцяло непознати хора.

Проблемът с „ изчезналата приемственост “

Човешкият геном е необхватен – 23 хромозоми с към 20 000 гена. Хората споделят 99,9% от своята ДНК, което значи, че всичките ни разлики се крият в едвам 0,1% от кода. Оказва се, че личностните ни черти са „ полигенни “ – те не зависят от един съответен ген, а от хиляди микроскопични вариации, които се сумират. Когато учените се пробват да изолират тези резултати, наследствеността постоянно пада до едвам 9-18%, което оставя огромна въпросителна пред науката.

Може ли контузията да ни промени?

Ако генетиката не дава всички отговори, разумно е да погледнем към възпитанието. Изненадващо обаче, огромните житейски събития – като продобиване на лотария или тежка загуба в зрелост – оказват нищожно въздействие върху това кои сме в дълбочина.

„ Голямата изненада е, че в случай че преживеете огромна контузия като възрастни, тя не оставя голяма диря върху личността ви “, изяснява проф. Брент Робъртс. „ Травмата не те прави това, което си. “

Вместо това проучванията сочат към „ поли-екологичен “ модел: личността ни се оформя от натрупването на хиляди дребни ежедневни прекарвания, а не от единични трагични обрати. Дори престоят в утробата има значение – стресът на майката по време на бременност може да повлияе на равнищата на боязън и тревога у бебето посредством епигенетични механизми.

Бъдещето: Къде се крие характерът?

Новите технологии и проучвания върху милиони хора стартират да локализират „ седалището “ на личността в префронталната кора на мозъка – зоната, виновна за планирането и вземането на решения.

Въпреки напредъка, учените са безапелационни: нито гените, нито средата са безспорна орис. Човекът е комплицирана система, в която биологичните заложби и житейският опит непрекъснато си взаимодействат. Както споделя Яна Инстинске: