П ървоначално това прозвуча като шега. Генерал Дан Кейн, най-високопоставената

П ървоначално това прозвуча като смешка. Генерал Дан Кейн, най-високопоставената военна фигура в Съединени американски щати, беше запитан от публицист дали Иран употребява „ делфини камикадзе “.

Генерал Кейн, който нормално е с тъмно изражение по време на конференциите за войната на Съединени американски щати с Иран, изпусна рядка усмивка.

„ Не бях чувал това за делфините камикадзе – това е нещо като акули с лазерни лъчи, нали? “, сподели той на 5 май, визирайки филмите за Остин Пауърс.

Това може да наподобява по-подходящо за някоя неуместна шпионска поредност, в сравнение с за действителния живот, само че в този разговор имаше освен това от зрънце истина. Иран може и да няма екип от делфини, подготвени за разрастване в военни интервенции, само че Съединени американски щати имат.

Секретният отряд е основан по време на Студената война, когато учени, изследващи сонарните качества на делфините, осъзнават, че те могат да разпознават обекти под водата с висока акуратност.

Макар и не тъкмо „ камикадзе “, както твърди слухът, делфините са били подготвени да търсят мини и да предизвестяват хората, с цел да бъдат те отстранени безвредно – вместо самите създания да ги детонират.

Десетилетия след рухването на Берлинската стена, делфините към момента минават образование край крайбрежията на Сан Диего, потвърдиха от Военноморски сили на Съединени американски щати пред The Telegraph. Животните към този момент един път са били разполагани в Близкия изток и биха могли да се окажат от основно значение за отблокирането на Ормузкия проток, който Иран към момента управлява и е осеял с мини.

Смята се, че самодейността за образование на делфини, известна като Програма за морски бозайници (Marine Mammal Programme), е почнала при започване на 60-те години на предишния век. Тя е била обгърната в загадъчност до 1989 година, когато немски телевизионни публицисти скрито снимат интервенциите на флота с делфини покрай Кий Уест във Флорида и в база за подводници Трайдънт в щата Вашингтон.

Според известията, делфините са били привързвани към носилки, скрити в палатки на „ дребни, бързи лодки “. Много от оперативните детайлности за програмата остават класифицирани. Въпреки това чиновници акцентират, че делфините не се употребяват като оръжия „ камикадзе “ и са подготвени да откриват и маркират подводни обекти, а не да детонират мини сами или да нападат противников лодки.

Въпреки че немският документален филм е сериозен към отношението към създанията, програмата безшумно ще потвърди своята стойност в действителни бойни дейности.

По време на нашествието в Ирак през 2003 година флотът разполага екип от девет афали (бутилконоси делфини), с цел да оказват помощ за разчистването на подводни мини и трудности покрай пристанището Ум Каср – единственото дълбоководно пристанище в страната.

Те се оказват от решаващо значение за интервенциите на Съединени американски щати. Коалиционните сили трябваше бързо да отворят морските пътища, с цел да може филантропичната помощ и комерсиалните доставки да стартират да идват в Южен Ирак след рухването на Саддам Хюсеин.

Иракските сили бяха осеяли методите към пристанището с подводни експлозиви и трудности, предопределени да забавят или повредят съдружните кораби. Военноморските делфини бяха пуснати в мътните води на пристанището, в това число един на име Макай (тогава на към 18 години) и различен на име Такома (на към 20 години).

Те работеха дружно с военни водолази и екипи за разминиране, употребявайки ехолокация, с цел да открият точната позиция на подводните мини. Когато откриеха мина, делфините изплуваха на повърхността, където кръжаха военноморските съдове, и удряха с перка по борда на лодката – сигнал за екипите по неутрализиране да се задействат.

Според данни на военноморските сили, отрядът е оказал помощ на съдружните сили да локализират повече от 100 подводни мини и трудности към методите към пристанището.

Повече от две десетилетия по-късно, на фона на нова война в Близкия изток, силите на Съединени американски щати са изправени пред различен посипан с мини морски проход в Ормузкия проток.

Кевин Айър, някогашен пълководец от Военноморски сили на Съединени американски щати по минна война, съобщи, че иранските „ дънни мини “, избухливи устройства, ситуирани на морското дъно, а не плаващи под повърхността, са една от най-трудните за разкриване военноморски закани.

Сред тези, които биха могли да бъдат употребявани в пролива, са мини от серията МДМ по съветски дизайн и ракетните мини ЕМ-52, за които се счита, че са способни да изстрелят избухлива бойна глава нагоре към даден транспортен съд. Смята се също, че Иран има огромен брой по-прости мини, като системите от клас Садаф, които принуждават командирите да подхващат извънредно щателни и мудни интервенции по почистване.

Специалистите по минна война споделят, че делфините се оправят чудесно тъкмо в средата, в която други системи, макар напредъка на подводната роботика от Студената война насам, изпитват най-големи усложнения. В плитки, кални и пренаситени с обекти води с неприятна видимост, те са в стихията си.

Досега Централното командване на Съединени американски щати отхвърля да разяснява дали делфините са били разгърнати за почистване на пролива. Но наподобява, че това е тъкмо нещото, за което този конфиденциален отряд е бил подготвен.

Това, което звучеше като мимолетна смешка на брифинг в Пентагона, се оказа разобличаване за една от най-странните оживели качества в модерната война. Някъде край крайбрежията на Сан Диего, делфините афала се образоват за война. А край крайбрежията на Иран, те може би към този момент водят такава.

Източник: The Telegraph