Озоновата дупка над Антарктида през 2025 г. е петата най-малка

Озоновата дупка над Антарктида през 2025 година е петата най-малка от 1992 година насам — годината, в която влиза в действие знаково интернационално съглашение за еволюционен отвод на озоноразрушаващите химикали. Както написа Axios, за това се приказва в нов взаимен отчет на НАСА и Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA).

Както беше маркирано, макар че размерът на озоновата дупка може да се колебае годишно, актуалните наблюдения демонстрират, че рестриктивните мерки, признати според Монреалския протокол и последващите му промени, в действителност работят и обезпечават последователното възобновяване на озоновия пласт.

Озоновият пласт, ситуиран в стратосферата на височина 15-35 км, защищава Земята от нездравословното ултравиолетово излъчване. Неговото привършване усилва количеството UVB-лъчи, достигащи до повърхността на планетата, засягайки растителността и морските екосистеми и евентуално допринасяйки за развиването на рак на кожата.

Благодарение на съглашението от 1987 година, което всички държави-членки на Организация на обединените нации са утвърдили, озоновият пласт е „ на път към цялостно възобновяване през втората половина на 21-ви век “ — означават НАСА и NOAA.

В публикацията се показва, че според Монреалския протокол страните са се споразумели да лимитират производството и вноса на субстанции, които нарушават озоновия пласт, откакто през 80-те години на предишния век са открити обилни сезонни загуби на озон над Антарктида, породени от хлорофлуоровъглеродите. Тези химикали, които са били употребявани в хладилниците и аерозолните балони, след това са били дейно неразрешени. Въпреки това, остатъците им към момента се намират в старите материали и по-специално в изолацията на постройките и депата за боклуци. Прогнозите демонстрират, че цялостното възобновяване на озоновия пласт в Антарктида е допустимо към края на 2060 година

Новозеландският академик Лора Ревел изясни, че размерът на озоновата дупка се трансформира заради естествени фактори, като горски пожари и огромни вулканични изригвания. В същото време общата наклонност демонстрира последователно възобновяване на озоновия пласт.

В отчета се отбелязва също, че по-слаб от естествения полярен ураган през август тази година е поддържал температурите над междинните, което евентуално е асъдействало за по-малкия размер на дупката.

Ученият от NOAA Стивън Монтска прибавя, че от пика им при започване на 2000-те години количеството субстанции, разрушаващи озоновия пласт, в стратосферата над Антарктида е намаляло с към една трета.

Какво е записано тази година?

През интервала на пиково привършване – от 7 септември до 13 октомври – междинната повърхност на озоновата дупка е била почти 19 милиона квадратни километра. Това е голям размер, даже по-голям от площта на Европа.

Най-големият еднодневен размер тя доближи на 9 септември — 22,8 милиона квадратни километра, което е почти с 30% по-малко от най-голямата дупка в историята на наблюдението.

„ Както беше планувано, следим наклонност към по-малки озонови дупки спрямо началото на 2000-те години “ — сподели Пол Нюман, водещ академик в изследователския екип на НАСА.

„ Те се образуват по-късно през сезона и се разпадат по-бързо. Но към момента сме надалеч от равнищата от 80-те години на предишния век “ — прибавя той. Според неговите калкулации размерът на сегашната дупка би бил доста по-голям, в случай че концентрациите на хлор в стратосферата останат същите като преди 25 години.

„ Монреалският протокол е едно от най-ефективните съглашения за околната среда в историята “ — сподели Лора Ревел.

Според нея, с помощта на това съглашение е било допустимо освен последователното унищожаване на веществата, които нарушават озоновия пласт, само че и понижаване на излъчванията на мощни парникови газове, защото доста от тези съединения имат мощен резултат на световно стопляне.

Ревел акцентира, че в случай че човечеството беше траяло да отделя тези субстанции със скоростта от 70-те и 80-те години на предишния век, озоновият пласт щеше да бъде съвсем изцяло погубен доникъде на 21-ви век. Вместо това, той се възвръща.