Ози Озбърн напусна този свят на 22 юли 2025 г.,

Ози Озбърн напусна този свят на 22 юли 2025 година, заобиколен от фамилията си. Но загатна за него - с черния му комизъм, безкрайната сила, искреността и гласа, който като че ли идва от друго измерение, ще остане вечно.

Ози Озбърн умря на 76-годишна възраст

Вокалистът на Black Sabbath си отиде единствено седмици след прощалния им концерт

Ози Озбърн не беше просто реализатор. Той беше ера. Глас на мрак, който говореше истината. Пророк и драматичен воин в едно. И в случай че би трябвало да го запомним с едно изречение, то би било:  " Аз не съм модел за подражателство, аз съм просто Ози. "

Роден през декември 1948 година в работническия квартал Астън на индустриалния Бирмингам, Джон Майкъл Озбърн още от дете усеща, че не е като другите. Страдал от дислексия, заекване и беднотия, той намира избавление в музиката - в песните на The Beatles, в мрака на блуса, в уличния звук на града. Това, което никой тогава не подозира, е че този нерешителен и чудноват юноша ще се трансформира в Ози Озбърн - един от най-обичаните и спорни облици в историята на рока.


През 1968 година, дружно с Тони Айоми, Гийзър Бътлър и Бил Уорд, Ози основава Black Sabbath - група, която няма да промени просто рока, а ще роди цялостен род: хеви метъла. Със звуци, по-тежки от фабриките на Бирмингам, и текстове, въодушевени от война, окултизъм и човешка мрачевина, Sabbath основават безконечна музика.

Първият им албум, озаглавен просто Black Sabbath (1970 г.), излиза в петък, 13 февруари - изцяло съзнателно. С него идва и първата паметна ария, с която ние персонално ще запомним Ози.

1. " Black Sabbath " (1970 г.)

Зловеща тритонова китара. Глас, който стене " What is this that stands before me? ". Музиката тук не забавлява - тя заплашва. Това е първата ария, за която критиците употребяват думата " метъл ". Така се ражда нова епоха.

Следват златни години. През 1970 година Black Sabbath издават втория си албум Paranoid, съдържащ още една ария, без която никой концерт не минаваше.

2. " Paranoid " (1970 г.)

Кратка, сурова, заразна. Песен, написана за минути, а останала за генерации. Емблема на хеви метъла и озвучаване на безпокойството нацяло потомство. Това е и първият огромен шлагер на групата в Щатите и Обединеното кралство.

В началото на 80-те обаче, след години на опиати, алкохол и напрежение, Ози е уволнен от Sabbath. Повечето биха се сринали. Той обаче възкръсва.


С помощта на новата си брачна половинка, Шарън Ардън, и гениалния китарист Ранди Роудс, Ози основава Blizzard of Ozz - дебютния си солов албум, от който излиза песента, с която мнозина го разпознават.

3. " Crazy Train " (1980 г.)

" I`m going off the rails on a crazy train! ". С този химн Ози не просто се завръща - той потвърждава, че може да бъде по-голям от групата, която е основал. Песента остава една от най-разпознаваемите в рока и метъла. След гибелта на Роудс в самолетна злополука, Озбърн продължава все пак. Албум след албум, турне след турне, той остава воден от желанието да живее, да пее, да шокира. На сцената си остава непредсказуем, сценичен, от време на време плашещ. Но в никакъв случай подправен.

4. " Mr. Crowley " (1980 г.)

Посветена на окултиста Алистър Кроули, песента съчетава органно интро с готическа атмосфера и величествен вокал. Това е Ози в своя най-драматичен, тайнствен тип - магьосникът на рока.

През 90-те той се утвърждава като паметна фигура, основава фестивала Ozzfest, който дава сцена на млади метъл групи като Slipknot, Korn, System of a Down. Ози не просто оцелява - той възпитава новите генерации бунтари.

В началото на 2000-те, с риалити шоуто The Osbournes, милиони го виждат в нова светлина - като комплициран, циничен, само че благ татко и брачен партньор. Публиката го обожава.

5. " No More Tears " (1991 г.)

Епичен, съвсем напредничав рок - над седем минути музикален роман за принуждение, виновност и възмездие. Смятана от мнозина (ние включително) за една от най-хубавите му песни - уравновесена сред мощност и потиснатост.

В последните си години, борейки се с заболяването на Паркинсон, Ози продължава да записва. През 2022 година издаде албума Patient Number 9, притежател на Грами, а през юли 2025, единствено няколко седмици преди гибелта си, изнесе своя сетен концерт в Бирмингам - Back to the Beginning, заедно с истинския състав на Black Sabbath.

Малко откакто беше оповестена кончината му, музикалният свят започна да се прости с Ози Озбърн с тежест в сърцето, само че и с самопризнание, което малко на брой заслужават. От всички краища на света - от рок икони до млади музиканти, от почитатели до критици, звучат думи на признателност и реверанс пред индивида, който " измисли тъмнината, само че в никакъв случай не изгуби светлината в себе си ".


Много от сътрудниците му го назовават " последният същински рок звяр ", " бащата на метъла " и " индивидът, който ни сподели, че даже лудостта може да има темп и сърце ". Групи като Metallica, Iron Maiden и Slipknot разгласиха думи на бездънен почит, а Джеймс Хетфийлд сподели:

" Никога нямаше да стъпим на сцена, в случай че не беше Ози. "


Хиляди почитатели пеят " Paranoid " и " Crazy Train " в негово име. Радиостанции посвещават 24-часови стратегии, фестивали резервират минута тишина, а обществените мрежи се пълнят с едно и също изречение:  " Благодаря ти, Ози. Никога няма да спрем " лудия трен ". "

Смъртта на Ози Озбърн бележи не просто края на една кариера, а края на ера, в която музиката беше рискова, дивa, само че откровена. И може би тъкмо по тази причина - безконечна.