Росен Йорданов: Желанието за стабилност ще върне политическ...
Отворихме кутията на Пандора, извадихме хора, които сполучливо започнаха да разрушават, а не да съграждат нещо ново
Много е елементарно да вземеш най-образованите, най-умните и да ги сложиш да ръководят, само че политиката е по-сложно нещо
Трифонов е единственият ни политик, който два пъти получава опция да ръководи и не упражни властта си
- Г-н Йорданов, ще съумеят ли партиите да спазарят кабинет с третия мандат, който връчи президентът?
- Смятам, че няма да го създадат. Заявките, които чуваме в сходна посока от представители на Демократична България, на ИБГНИ, звучат по-скоро предизборно, в сравнение с консенсусно.
Няма по какъв начин в обстановка на опустошение в директен и метафоричен смисъл, когато задачата ти е да премахваш, внезапно да се появи водачество, което да съзидава и съгражда.
Още по време на миналогодишните митинги споделих, че хората не желаят гражданска война, а еволюция - макар еуфорията, която беше обзела немалка част от обществото.
Заявката на митинга беше разчетена неправилно - че някой желае да унищожи до основи всичко. Това беше огромната неточност и си пролича посредством електоралната им тежест в двата поредни избора. Оказа се, че тежестта на така наречен партии на митинга не надвишава 121 депутати. Те не схванаха урока.
- Осъзнават ли в действителност протестните партии какво тъкмо желаят хората?
- Впрочем нито Демократична България с 5-те си % са вярвали, че могат да стигнат до 12-13, нито Слави Трифонов с 14-те мислеше, че може да стигне до 20. И сега те са в положение на замайване, което им пречи да осъзнаят каква е същинската поръчка на хората.
А една безмълвна част от обществото въобще не желае всичко да стартира изначало.
Имаме и поколенчески проблем - има група по-млади хора, считани за гласоподаватели на Трифонов, които не знаят какво е съсипия. Докато зрялата част от обществото, поколението от 40 до 80, помнят времето, когато чакахме на опашки за мляко и рафтовете на магазините бяха празни. И тази част от обществото се стресна от това, което се случва.
- Защо партиите на митинга са като орел, рак и щука?
- Когато си заслепен от личното си великолепие, не можеш да си в добър контакт с действителността. Опиянението докара до това те да сложат такива червени граници, да слагат такива нереалистични цели, че в случай че сега създадат ход обратно, той няма да бъде възприеман като конструктивен, а като дезертьорство от базисни фундаменти.
Не мога да схвана каква е връзката сред явно левите Мая Манолова и Татяна Дончева, и Атанас Атанасов. Може ли събарянето на тирана ГЕРБ да е градивна цел?
Всъщност в задачите си техните обединения са на диаметрално противоположни позиции, без значение от опорните точки като смяната на правосъдната система.
Подобни дъвки, които не са решение на проблемите, са и промяната на основния прокурор, и махане на профилираните съдилища.
Отворихме кутията на Пандора, бесовете се разбесняха, извадихме хора, които сполучливо започнаха да разрушават, да чегъртат. Това обаче не стига, с цел да съграждаш нещо ново.
- Защо, съгласно някои анализатори, " ИТН " се провалиха?
- При тях аматьорството си личеше доста от дълго време. Хората, обзети от революционен жар, незнаещи какво съставлява бедност и назадничавост, им гласоподаваха доверие. А те не са готови. Политиката е доста комплицирана специалност.
Наивно е да се счита, че с един сбъднат референдум Трифонов се е подготвил за политик.
У нас са се появявали сходни фантоми, само че никой не е съумял да оправи нещата.
Нападат Бойко Борисов, само че той влезе в политиката след години насъбран опит.
Няма по какъв начин Слави Трифонов, който беше обхванат от телевизионните си бизнес планове, внезапно да стане политик. Незнайно за какво, хората повярваха, че той е най-хубавият HR на страната. Никъде по света меритокрацията не се е наложила в ръководството. Много е елементарно да вземеш най-образованите, най-умните и да ги сложиш да ръководят - само че не става, политиката е по-сложно нещо.
Така че неуспехът на Има Такъв Народ беше заложен през цялото време, не е изненада за сериозните анализатори.
- Каква е вашата диагноза за положението на обществото и политиците ни?
- В продължение на 13 години съм овладявал сериозни произшествия и познавам държанието на хора под голям стрес.
В такава обстановка е нужно хладнокръвие, здравомислещ разсъдък, с цел да можеш да изградиш мост.
Смятам, че във всички партии има хора със здрав разсъдък. До момента бесняха здравите сили, в този момент е време да се появят хората със здравия разсъдък, които са в миманса, никой не желае за ги чуе.
Ще има несъмнено връщане на махалото към това, че стабилността като положение по никакъв начин не е неприятно, че не е наложително смяната да е революционна, а еволюционна, че не е належащо да сменяш модела и системата.
- Как стои президентът в тази каша? Защо е толкоз раздразнителен?
- Не спестявам рецензиите си към господин Радев, само че това не е персонално отношение, а експертна оценка за ролята и дейностите му.
При народ, за който завистта е народен спорт, а уклонът към разделяне и ненавист е толкоз мощен, е нужно напълно малко, с цел да се стигне до трагични връзки.
Президентът е предназначен да е обединител на нацията. Вместо това господин Радев възпламени тази искра, подклаждаше огъня.
А е толкоз раздразнителен, тъй като сега цялата отговорност се стоварва върху него. Досега той беше в ролята на привързан и лукав коментатор на събития. Авторитетът на президентската институция разреши на господин Радев да е критик, без да понася вреди, тъй като не е играчът на терена.
Казано по-разбираемо - президентската институция разрешава на президента да се държи възпитано като един Франц Бекенбауер, президент на Байерн Мюнхен, който показва почитание и почит към противника, без значение от буйното предпочитание за победа. Президентът обаче може да се държи и като нашите клубни футболни представители, които даже псуват и си разменят плесници по ВИП трибуните на стадионите.
За страдание господин Радев доста се приближи до държанието, което показват шефове на българския футбол - ненавист, завист вместо баланс и успокоение.
Просто към този момент няма буфери и барикади, зад които президентът да скрие персоналната си отговорност си за това, което се случва.
Да не приказваме за изкуствеността на социологически рейтинги и ранглисти, където и данните не са правилно поднесени. Г-жа Манолова беше представяна като одобряема сред 25 и 30 %, което обаче не се отрази на резултата <210> като водач на партия.
Естествено го има резултата на ореола - когато представяш някого като любимец, хората имат податливост да си настройват изборите и настройките към печелившия, към спечелилия.
Затова мощно се колебая, че Румен Радев ще бъде избран отново за втори мандат.
Има прекалено много хора, които изрично са заявили, че не биха дали своят вот за него.
- Какво очаквате от трети избори тази година?
- Е, най-накрая ще сме първенец на Европа по нещо. Нали Трифонов все ни дава за образец Белгия, където нямаха кабинет близо 2 години и не се случи нищо фрапиращо.
Може би Слави Трифонов има вяра, че Румен Радев е някакъв монарх, като не помни, че сме парламентарна република, не монархия.
Едва ли ще имаме растеж в броя на гласувалите, може даже да има лек отлив от цифрата на предходните избори. А и процентите на партиите долу-горе ще се запазят. Вероятно ще има известно преразпределение на гласовете и разминавания в опашката.
Избирателите на Трифонов надали ще са по този начин дейни, колкото на 11 юли, а и някои разочаровани евентуално ще гласоподават за друга партия. И господин Трифонов към този момент изрично няма да е този състезател, тежестта му в публичния живот няма да е същата, откакто стана единственият ни политик, който два пъти получава опция да ръководи и в никакъв случай не е упражнил властта си - споделих го преди месеци.
Не мисля, че въжделенията за трагичен напредък на господин Христо Иванов и компания ще се осъществен. Тяхната игра е на елитарна, не на всеобща партия.
За тях като че ли наподобява, че е доста по-изгодно да заемат прилични стратегически позиции на 3-4 място, от което да изнудват по-големи партии за властови позиции.
Надявам се обаче след третите избори да има задоволително отрезвяване, с цел да се създадат същински опити за сформиране на съдружно държавно управление, което да изкара един средносрочен мандат.
Росен Йорданов е магистър по обществена логика на психиката от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по логика на психиката в Министерство на вътрешните работи и един от известните експерти по престъпна логика на психиката с повече от 20 години на практика опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и разнообразни престъпни следствия и спешни договаряния. Специализирал в Австрия и Израел. Управляващ съучастник в консултантска компания за ръководство на човешки запаси.
Много е елементарно да вземеш най-образованите, най-умните и да ги сложиш да ръководят, само че политиката е по-сложно нещо
Трифонов е единственият ни политик, който два пъти получава опция да ръководи и не упражни властта си
- Г-н Йорданов, ще съумеят ли партиите да спазарят кабинет с третия мандат, който връчи президентът?
- Смятам, че няма да го създадат. Заявките, които чуваме в сходна посока от представители на Демократична България, на ИБГНИ, звучат по-скоро предизборно, в сравнение с консенсусно.
Няма по какъв начин в обстановка на опустошение в директен и метафоричен смисъл, когато задачата ти е да премахваш, внезапно да се появи водачество, което да съзидава и съгражда.
Още по време на миналогодишните митинги споделих, че хората не желаят гражданска война, а еволюция - макар еуфорията, която беше обзела немалка част от обществото.
Заявката на митинга беше разчетена неправилно - че някой желае да унищожи до основи всичко. Това беше огромната неточност и си пролича посредством електоралната им тежест в двата поредни избора. Оказа се, че тежестта на така наречен партии на митинга не надвишава 121 депутати. Те не схванаха урока.
- Осъзнават ли в действителност протестните партии какво тъкмо желаят хората?
- Впрочем нито Демократична България с 5-те си % са вярвали, че могат да стигнат до 12-13, нито Слави Трифонов с 14-те мислеше, че може да стигне до 20. И сега те са в положение на замайване, което им пречи да осъзнаят каква е същинската поръчка на хората.
А една безмълвна част от обществото въобще не желае всичко да стартира изначало.
Имаме и поколенчески проблем - има група по-млади хора, считани за гласоподаватели на Трифонов, които не знаят какво е съсипия. Докато зрялата част от обществото, поколението от 40 до 80, помнят времето, когато чакахме на опашки за мляко и рафтовете на магазините бяха празни. И тази част от обществото се стресна от това, което се случва.
- Защо партиите на митинга са като орел, рак и щука?
- Когато си заслепен от личното си великолепие, не можеш да си в добър контакт с действителността. Опиянението докара до това те да сложат такива червени граници, да слагат такива нереалистични цели, че в случай че сега създадат ход обратно, той няма да бъде възприеман като конструктивен, а като дезертьорство от базисни фундаменти.
Не мога да схвана каква е връзката сред явно левите Мая Манолова и Татяна Дончева, и Атанас Атанасов. Може ли събарянето на тирана ГЕРБ да е градивна цел?
Всъщност в задачите си техните обединения са на диаметрално противоположни позиции, без значение от опорните точки като смяната на правосъдната система.
Подобни дъвки, които не са решение на проблемите, са и промяната на основния прокурор, и махане на профилираните съдилища.
Отворихме кутията на Пандора, бесовете се разбесняха, извадихме хора, които сполучливо започнаха да разрушават, да чегъртат. Това обаче не стига, с цел да съграждаш нещо ново.
- Защо, съгласно някои анализатори, " ИТН " се провалиха?
- При тях аматьорството си личеше доста от дълго време. Хората, обзети от революционен жар, незнаещи какво съставлява бедност и назадничавост, им гласоподаваха доверие. А те не са готови. Политиката е доста комплицирана специалност.
Наивно е да се счита, че с един сбъднат референдум Трифонов се е подготвил за политик.
У нас са се появявали сходни фантоми, само че никой не е съумял да оправи нещата.
Нападат Бойко Борисов, само че той влезе в политиката след години насъбран опит.
Няма по какъв начин Слави Трифонов, който беше обхванат от телевизионните си бизнес планове, внезапно да стане политик. Незнайно за какво, хората повярваха, че той е най-хубавият HR на страната. Никъде по света меритокрацията не се е наложила в ръководството. Много е елементарно да вземеш най-образованите, най-умните и да ги сложиш да ръководят - само че не става, политиката е по-сложно нещо.
Така че неуспехът на Има Такъв Народ беше заложен през цялото време, не е изненада за сериозните анализатори.
- Каква е вашата диагноза за положението на обществото и политиците ни?
- В продължение на 13 години съм овладявал сериозни произшествия и познавам държанието на хора под голям стрес.
В такава обстановка е нужно хладнокръвие, здравомислещ разсъдък, с цел да можеш да изградиш мост.
Смятам, че във всички партии има хора със здрав разсъдък. До момента бесняха здравите сили, в този момент е време да се появят хората със здравия разсъдък, които са в миманса, никой не желае за ги чуе.
Ще има несъмнено връщане на махалото към това, че стабилността като положение по никакъв начин не е неприятно, че не е наложително смяната да е революционна, а еволюционна, че не е належащо да сменяш модела и системата.
- Как стои президентът в тази каша? Защо е толкоз раздразнителен?
- Не спестявам рецензиите си към господин Радев, само че това не е персонално отношение, а експертна оценка за ролята и дейностите му.
При народ, за който завистта е народен спорт, а уклонът към разделяне и ненавист е толкоз мощен, е нужно напълно малко, с цел да се стигне до трагични връзки.
Президентът е предназначен да е обединител на нацията. Вместо това господин Радев възпламени тази искра, подклаждаше огъня.
А е толкоз раздразнителен, тъй като сега цялата отговорност се стоварва върху него. Досега той беше в ролята на привързан и лукав коментатор на събития. Авторитетът на президентската институция разреши на господин Радев да е критик, без да понася вреди, тъй като не е играчът на терена.
Казано по-разбираемо - президентската институция разрешава на президента да се държи възпитано като един Франц Бекенбауер, президент на Байерн Мюнхен, който показва почитание и почит към противника, без значение от буйното предпочитание за победа. Президентът обаче може да се държи и като нашите клубни футболни представители, които даже псуват и си разменят плесници по ВИП трибуните на стадионите.
За страдание господин Радев доста се приближи до държанието, което показват шефове на българския футбол - ненавист, завист вместо баланс и успокоение.
Просто към този момент няма буфери и барикади, зад които президентът да скрие персоналната си отговорност си за това, което се случва.
Да не приказваме за изкуствеността на социологически рейтинги и ранглисти, където и данните не са правилно поднесени. Г-жа Манолова беше представяна като одобряема сред 25 и 30 %, което обаче не се отрази на резултата <210> като водач на партия.
Естествено го има резултата на ореола - когато представяш някого като любимец, хората имат податливост да си настройват изборите и настройките към печелившия, към спечелилия.
Затова мощно се колебая, че Румен Радев ще бъде избран отново за втори мандат.
Има прекалено много хора, които изрично са заявили, че не биха дали своят вот за него.
- Какво очаквате от трети избори тази година?
- Е, най-накрая ще сме първенец на Европа по нещо. Нали Трифонов все ни дава за образец Белгия, където нямаха кабинет близо 2 години и не се случи нищо фрапиращо.
Може би Слави Трифонов има вяра, че Румен Радев е някакъв монарх, като не помни, че сме парламентарна република, не монархия.
Едва ли ще имаме растеж в броя на гласувалите, може даже да има лек отлив от цифрата на предходните избори. А и процентите на партиите долу-горе ще се запазят. Вероятно ще има известно преразпределение на гласовете и разминавания в опашката.
Избирателите на Трифонов надали ще са по този начин дейни, колкото на 11 юли, а и някои разочаровани евентуално ще гласоподават за друга партия. И господин Трифонов към този момент изрично няма да е този състезател, тежестта му в публичния живот няма да е същата, откакто стана единственият ни политик, който два пъти получава опция да ръководи и в никакъв случай не е упражнил властта си - споделих го преди месеци.
Не мисля, че въжделенията за трагичен напредък на господин Христо Иванов и компания ще се осъществен. Тяхната игра е на елитарна, не на всеобща партия.
За тях като че ли наподобява, че е доста по-изгодно да заемат прилични стратегически позиции на 3-4 място, от което да изнудват по-големи партии за властови позиции.
Надявам се обаче след третите избори да има задоволително отрезвяване, с цел да се създадат същински опити за сформиране на съдружно държавно управление, което да изкара един средносрочен мандат.
Росен Йорданов е магистър по обществена логика на психиката от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по логика на психиката в Министерство на вътрешните работи и един от известните експерти по престъпна логика на психиката с повече от 20 години на практика опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и разнообразни престъпни следствия и спешни договаряния. Специализирал в Австрия и Израел. Управляващ съучастник в консултантска компания за ръководство на човешки запаси.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ