Какво става с германската икономика?
Отворената стопанска система на Румъния, също както нашата, е значително подвластна от стопанската система на Германия, а тя претърпява съществени разтърсвания. Към тях се добави и политическата неустановеност след разпадането на ръководещата коалиция в Берлин.
" Фолксваген " разгласи, че ще затваря 3 завода в Германия и че продава каузи си във фабрика в Китай. " Форд " последва с новината, че закрива близо 3000 работни места в Кьолн поради " мижав интерес " към създаваните там електрически автомобили. " Бош ", който е снабдител на съставни елементи за автомобилната промишленост, също изпадна в рецесия. А по-късно и стоманеният колос " ТисенКруп " разгласи закриване на хиляди работни места и стесняване на производството.
Трите стълба на немското благополучие се сгромолясоха по едно и също време: надеждната и евтина гаранция за сигурността от Америка, видимо неутралният и на ниска цена природен газ от Русия, който разреши Германия да се откаже от нуклеарната енергетика, и за похлупак - китайският пазар за немските коли. Диагнозата е на френския геополитически наблюдаващ Франсоа Ейсбург.
" За бизнеса такова скупчване на фактори постоянно е неприятно, тъй като стопанската система обича сигурността и стабилността, с цел да може да възнамерява. Икономическите проблеми не са нови, в този момент на всичкото от горната страна се добави и политическа неустановеност ", разяснява професорът по стопанска система в университета Ерланген-Нюрнберг Матиас Фифка пред БНР.
Европейска комисия показа по-рано този месец стопански разбор за общността и като цяло в Европа обстановката не е по никакъв начин добра. Проф. Фифка изяснява, къде изостава Германия:
" Изоставаме в доста аспекти. Години наред игнорирахме наложителни промени, само че все пак Германия стоеше изненадващо добре стопански. Имаме проблеми в инфраструктурата, липсват експерти в редица сфери, подвластен доста от експорта, а поради идващата президентска администрация във Вашингтон тези компликации единствено ще се задълбочат. Така че - чакат ни сложни времена ".
" Германия беше ударена доста по-силно от други страни от серията рецесии, които връхлетяха Европа. Имам поради енергийната рецесия след съветското навлизане в Украйна, а в този момент и от конкуренцията на Китай. Това, несъмнено, е единствено част от обяснението. Другата част са ненаписаните домашни през последните десетилетия. Проспахме доста промени, а за похлупак в този момент останахме и без държавно управление. Събраха се доста главоболия на веднъж ", изяснява проф. Йенс Зюдекум от университета в Дюселдорф.
- Когато стане дума за немската стопанска система, незабавно на човек му изниква пред очите бюрокрацията, която с изключение на всичко друго, в Германия е аналогова. Към това се прибавят високите енергийни разноски и високите налози. При такива рамкови условия по какъв начин да чакаме растеж на стопанската система?
- Бюрокрацията е старт кахър на Германия и в този смисъл нищо ново. А що се отнася до енергийните разноски - в действителност, рецесията отмина. Днешните ценови равнища на електрическата енергия се върнаха на равнищата от преди рецесията, тъй че и това не е кой знае какъв брой огромен проблем.
Това, от което в действителност страда немската стопанска система, е неналичието на работна ръка и неналичието на вложения. При това не приказвам за публични вложения, да вземем за пример в инфраструктурата, а за частни вложения. Компаниите в Германия просто от дълго време не са влагали старания и средства в софтуерно възобновяване. Говоря за интервал от 10-20 години обратно във времето. Не подценявам смисъла на обществените вложения, които също изостават, само че доста по-важно за една стопанска система са частните вложения.
- На това закъснение ли се дължи да вземем за пример фактът, че прилежаща Франция регистрира растеж от съвсем един %, а в Съединените щати растежът е към 2 %?
- В Съединените щати сега следим взрив на частните вложения, което се дължи на икономическата политика там. Вярно е, тази политика коства извънредно доста пари - американците имат голям бюджетен недостиг и харчат пари от взет дълг. Но тези пари финансират технологии и браншове на бъдещето. В момента това коства скъпо, само че несъмнено си коства.
В съпоставяне с това Германия изостава съществено. Така че няма да се учудя, в случай че немски компании предпочетат да изнесат своите вложения в съвременни производства на бъдещето в чужбина.
- Преди да се разпадне, тройната коалиция на Олаф Шолц одобри пакет от ограничения за икономическо възобновление на Германия. Той включва някои данъчни облекчения, мотивационни ограничения за по-късно излизане в пенсия на фона на неналичието на работна ръка, събаряне на енергийните разноски и ограничение на бюрокрацията. Това не е ли вярната рецепта?
- Този пакет от 49 ограничения съдържа положителни хрумвания и даже мои сътрудници икономисти пресметнаха, че в случай че бъдат изпълнени всички ограничения стопанската система може да означи растеж от към 0,5 до 0,9 %. Но това не е задоволително.
Германия има потребност от огромна капиталова атака. Това обаче ще коства пари, които нямаме. Така че би трябвало да се търси решение или през смяна на изискванията на дълговата спирачка, т.е. на конституцията, или през основаването на ексклузивен бюджет по образеца на бюджета на Бундесвера след съветската експанзия против Украйна. Колко сложен е този въпрос разбрахте от разпада на обединението. Дори и да се бяха разбрали обаче, в Бундестага трябваше да се обезпечи две трети болшинство, а това никак не е лесна работа.
Пред идващия Бундестаг стои голямото предизвикателство да се сплоти към подобряването на изискванията в Германия, тъй че да си върнем предходната икономическа мощност.
- Т.е. Германия не минава просто през неприятен интервал и на структурни проблеми, които просто би трябвало да реши и да продължи напред?
- Не, капиталовата дупка, за която приказвам, е прекомерно огромна. 10-20 години са пропуснати - както от ръководещите в региона на инфраструктурата, по този начин и от фирмите в региона на технологиите. Рушащите се мостове, дупките по автомагистралите и неподдържаните жп линии се виждат от всички, само че изчезналото възобновяване в фирмите остава прикрито за публиката.
В браншовете на бъдещето Германия се е трансформирала в догонваща стопанска система, което е мъчително очевидно в автомобилната промишленост, където модерните електрически автомобили не слизат от поточната линия у нас, а в Китай. Тази дупка може да се запълни само посредством скъпо струващи ограничения в границите на една генерално преосмислена икономическа тактика.
Това е съветът на проф. Зюдекум. И всичко това, по думите му, би трябвало да се случи по време на идващата президентска администрация на Доналд Тръмп.
- Колко мъчно ще бъде особено за Германия след промяната в Белия дом, проф. Фифка?
- Тръмп от дълго време разгласи, че ще следва корав протекционизъм. Дали ще може в действителност да се придържа към подобен курс ще забележим, към момента е рано да се каже. Известно е, че Доналд Тръмп ненавижда зависимостите, той е търговец и знае добре по какъв начин да договаря. Европа, и по-конкретно Германия е доста по-зависима от Америка, в сравнение с противоположното. Цифрите приказват сами: комерсиалният дисбаланс от 500 милиарда евро европейски експорт годишно против 350 милиарда евро импорт от Съединени американски щати.
Германия е един от главните европейски експортьори за Съединените щати. Така че - Доналд Тръмп знае, че може да притисне Европа. Пък и той не е чужд за Европа и можем да чакаме сложни времена по време на неговия втори мандат. Особено са значими за Германия сектори като автомобилната промишленост.
- В Китай евентуално се радват на това, което ни чака - протекционизъм в Америка, Европа стопански затруднена, а икономическият мотор Германия - в политическа рецесия. Китай може ли да се окаже огромният печеливш от тази обстановка?
- Не бих споделил, тъй като протекционизмът на Доналд Тръмп визира и Китай. Още повече, че Китай е още по-зависим от износа, в сравнение с сме ние в Европа. Това, което обаче прави Китай, е да залага на разнообразни дестинации по света за разширение на своята стопанска система. Това се вижда в Африка, а неотдавна и в Латинска Америка, а по този метод Китай отслабва зависимостта си от положителни стопански връзки със Запада.
" Фолксваген " разгласи, че ще затваря 3 завода в Германия и че продава каузи си във фабрика в Китай. " Форд " последва с новината, че закрива близо 3000 работни места в Кьолн поради " мижав интерес " към създаваните там електрически автомобили. " Бош ", който е снабдител на съставни елементи за автомобилната промишленост, също изпадна в рецесия. А по-късно и стоманеният колос " ТисенКруп " разгласи закриване на хиляди работни места и стесняване на производството.
Трите стълба на немското благополучие се сгромолясоха по едно и също време: надеждната и евтина гаранция за сигурността от Америка, видимо неутралният и на ниска цена природен газ от Русия, който разреши Германия да се откаже от нуклеарната енергетика, и за похлупак - китайският пазар за немските коли. Диагнозата е на френския геополитически наблюдаващ Франсоа Ейсбург.
" За бизнеса такова скупчване на фактори постоянно е неприятно, тъй като стопанската система обича сигурността и стабилността, с цел да може да възнамерява. Икономическите проблеми не са нови, в този момент на всичкото от горната страна се добави и политическа неустановеност ", разяснява професорът по стопанска система в университета Ерланген-Нюрнберг Матиас Фифка пред БНР.
Европейска комисия показа по-рано този месец стопански разбор за общността и като цяло в Европа обстановката не е по никакъв начин добра. Проф. Фифка изяснява, къде изостава Германия:
" Изоставаме в доста аспекти. Години наред игнорирахме наложителни промени, само че все пак Германия стоеше изненадващо добре стопански. Имаме проблеми в инфраструктурата, липсват експерти в редица сфери, подвластен доста от експорта, а поради идващата президентска администрация във Вашингтон тези компликации единствено ще се задълбочат. Така че - чакат ни сложни времена ".
" Германия беше ударена доста по-силно от други страни от серията рецесии, които връхлетяха Европа. Имам поради енергийната рецесия след съветското навлизане в Украйна, а в този момент и от конкуренцията на Китай. Това, несъмнено, е единствено част от обяснението. Другата част са ненаписаните домашни през последните десетилетия. Проспахме доста промени, а за похлупак в този момент останахме и без държавно управление. Събраха се доста главоболия на веднъж ", изяснява проф. Йенс Зюдекум от университета в Дюселдорф.
- Когато стане дума за немската стопанска система, незабавно на човек му изниква пред очите бюрокрацията, която с изключение на всичко друго, в Германия е аналогова. Към това се прибавят високите енергийни разноски и високите налози. При такива рамкови условия по какъв начин да чакаме растеж на стопанската система?
- Бюрокрацията е старт кахър на Германия и в този смисъл нищо ново. А що се отнася до енергийните разноски - в действителност, рецесията отмина. Днешните ценови равнища на електрическата енергия се върнаха на равнищата от преди рецесията, тъй че и това не е кой знае какъв брой огромен проблем.
Това, от което в действителност страда немската стопанска система, е неналичието на работна ръка и неналичието на вложения. При това не приказвам за публични вложения, да вземем за пример в инфраструктурата, а за частни вложения. Компаниите в Германия просто от дълго време не са влагали старания и средства в софтуерно възобновяване. Говоря за интервал от 10-20 години обратно във времето. Не подценявам смисъла на обществените вложения, които също изостават, само че доста по-важно за една стопанска система са частните вложения.
- На това закъснение ли се дължи да вземем за пример фактът, че прилежаща Франция регистрира растеж от съвсем един %, а в Съединените щати растежът е към 2 %?
- В Съединените щати сега следим взрив на частните вложения, което се дължи на икономическата политика там. Вярно е, тази политика коства извънредно доста пари - американците имат голям бюджетен недостиг и харчат пари от взет дълг. Но тези пари финансират технологии и браншове на бъдещето. В момента това коства скъпо, само че несъмнено си коства.
В съпоставяне с това Германия изостава съществено. Така че няма да се учудя, в случай че немски компании предпочетат да изнесат своите вложения в съвременни производства на бъдещето в чужбина.
- Преди да се разпадне, тройната коалиция на Олаф Шолц одобри пакет от ограничения за икономическо възобновление на Германия. Той включва някои данъчни облекчения, мотивационни ограничения за по-късно излизане в пенсия на фона на неналичието на работна ръка, събаряне на енергийните разноски и ограничение на бюрокрацията. Това не е ли вярната рецепта?
- Този пакет от 49 ограничения съдържа положителни хрумвания и даже мои сътрудници икономисти пресметнаха, че в случай че бъдат изпълнени всички ограничения стопанската система може да означи растеж от към 0,5 до 0,9 %. Но това не е задоволително.
Германия има потребност от огромна капиталова атака. Това обаче ще коства пари, които нямаме. Така че би трябвало да се търси решение или през смяна на изискванията на дълговата спирачка, т.е. на конституцията, или през основаването на ексклузивен бюджет по образеца на бюджета на Бундесвера след съветската експанзия против Украйна. Колко сложен е този въпрос разбрахте от разпада на обединението. Дори и да се бяха разбрали обаче, в Бундестага трябваше да се обезпечи две трети болшинство, а това никак не е лесна работа.
Пред идващия Бундестаг стои голямото предизвикателство да се сплоти към подобряването на изискванията в Германия, тъй че да си върнем предходната икономическа мощност.
- Т.е. Германия не минава просто през неприятен интервал и на структурни проблеми, които просто би трябвало да реши и да продължи напред?
- Не, капиталовата дупка, за която приказвам, е прекомерно огромна. 10-20 години са пропуснати - както от ръководещите в региона на инфраструктурата, по този начин и от фирмите в региона на технологиите. Рушащите се мостове, дупките по автомагистралите и неподдържаните жп линии се виждат от всички, само че изчезналото възобновяване в фирмите остава прикрито за публиката.
В браншовете на бъдещето Германия се е трансформирала в догонваща стопанска система, което е мъчително очевидно в автомобилната промишленост, където модерните електрически автомобили не слизат от поточната линия у нас, а в Китай. Тази дупка може да се запълни само посредством скъпо струващи ограничения в границите на една генерално преосмислена икономическа тактика.
Това е съветът на проф. Зюдекум. И всичко това, по думите му, би трябвало да се случи по време на идващата президентска администрация на Доналд Тръмп.
- Колко мъчно ще бъде особено за Германия след промяната в Белия дом, проф. Фифка?
- Тръмп от дълго време разгласи, че ще следва корав протекционизъм. Дали ще може в действителност да се придържа към подобен курс ще забележим, към момента е рано да се каже. Известно е, че Доналд Тръмп ненавижда зависимостите, той е търговец и знае добре по какъв начин да договаря. Европа, и по-конкретно Германия е доста по-зависима от Америка, в сравнение с противоположното. Цифрите приказват сами: комерсиалният дисбаланс от 500 милиарда евро европейски експорт годишно против 350 милиарда евро импорт от Съединени американски щати.
Германия е един от главните европейски експортьори за Съединените щати. Така че - Доналд Тръмп знае, че може да притисне Европа. Пък и той не е чужд за Европа и можем да чакаме сложни времена по време на неговия втори мандат. Особено са значими за Германия сектори като автомобилната промишленост.
- В Китай евентуално се радват на това, което ни чака - протекционизъм в Америка, Европа стопански затруднена, а икономическият мотор Германия - в политическа рецесия. Китай може ли да се окаже огромният печеливш от тази обстановка?
- Не бих споделил, тъй като протекционизмът на Доналд Тръмп визира и Китай. Още повече, че Китай е още по-зависим от износа, в сравнение с сме ние в Европа. Това, което обаче прави Китай, е да залага на разнообразни дестинации по света за разширение на своята стопанска система. Това се вижда в Африка, а неотдавна и в Латинска Америка, а по този метод Китай отслабва зависимостта си от положителни стопански връзки със Запада.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ