Арестът на венецуелския президент е послание към съперниците на САЩ, посочват арабски анализатори
Отвличането и ареста на венецуелския президент Николас Мадуро провокира остро политическо опълчване сред Вашингтон и Пекин, написа египетското онлайн издание “Иджипт индипендънт”.
Китай настоя Съединени американски щати неотложно да освободят Мадуро и брачната половинка му и дефинира интервенцията като “нарушение на интернационалния ред” и опит за събаряне на законно държавно управление със мощ, като предизвести за тежки последици за районната и интернационалната непоклатимост.
Американският президент Доналд Тръмп от своя страна съобщи, че Съединените щати ще ръководят краткотрайно Венецуела и ще са “много мощно ангажирани” с петролната й промишленост. Вашингтон съобщи, че карцерът на Мадуро е осъществен в границите на правоприлагането и битката с транснационалната проведена престъпност.
Тези развития демонстрират, че рецесията се измества от двустранен спор към по-широка сцена на борба сред огромните сили за въздействие в Латинска Америка, показва “Иджипт индипендънт”.
Главният редактор на египетското издание “Шорук” Емад ал Дин Хюсеин счита, че американската интервенция е непосредствено предизвестие към режимите, върху които Вашингтон се стреми да окаже напън, най-много към Иран. Според него ходът носи послания към Русия, Китай и други противници на Съединени американски щати във връзка с сферите на въздействие в Латинска Америка.
Хюсеин отхвърля законността на ареста на Мадуро и го дефинира като рискова ескалация, която демонстрира, че силата доминира над правото в международната политика.
Популярният египетски ефирен водещ Амр Адиб показва дейностите на Вашингтон като явен образец за изборно правораздаване. По думите му интернационалната отговорност се ползва неравномерно и се управлява най-вече от стопански ползи, по-специално от енергийната политика.
Залавянето на Мадуро на годишнината от ликвидирането на командира на задграничното крило на Иранската революционна армия, военачалник Касем Солеймани, не е случайност, написа във в. “Ал Ахрам” Саед абу Рахма. И двете интервенции са част от обновената американска тактика, ориентирана към промяна на разпоредбите на интернационалната сцена - от договаряния и ръководство на рецесии към директни политически и военни решения, когато Вашингтон счита, че ползите или суверенитета му са сложени под риск.
Главният редактор на саудитския вестник “Аш Шарк ал Аусат” също съпоставя ареста на Мадуро с ликвидирането на Солеймани през 2020 година и показва, че с изправянето на венецуелския президент пред американски съд Тръмп изпраща към Техеран обръщение, по-силно от солидните бомби, които самолетите му хвърлиха върху иранските нуклеарни уреди.
“Вярно е, че дистанцията сред Каракас и Техеран е голямо, както и разликата сред двата режима. Но е правилно също, че иранската валута се е огънала под тежестта на глобите, че гласовете на протестиращите отекват в цялата страна, че Тръмп заплаши с интервенция, в случай че мирни стачкуващи бъдат убити, както и че Нетаняху мечтае за поддръжката на Тръмп за заличаване на ракетния боеприпас на Корпуса на гвардейците на Ислямската гражданска война. Към това се прибавя и фактът, че венецуелският нефт, попадащ под отговорността на „ огромния брат “, лишава Техеран от опцията да сплашва Запада със затваряне на Ормузкия пролив,” написа създателят.
Венецуелската рецесия ускорява чувството за световен хаос, акцентира публицистична публикация на вестник “Нешънъл”. Емиратското издание предизвестява, че въпреки Ирак и Либия да са надалеч от Венецуела, случилото се в двете арабски страни е мъчителен урок, че “свалянето на един режим е едно, а управляването на цяла нация напълно друго нещо”.
Светът се осланя на разговор, деескалация, както и на ценене на суверенитета и интернационалното право, изключително когато е заложено бъдещето на милиони хора. По-нататъшната маргинализация на интернационалните организации като Организация на обединените нации вещае неприятно бъдеще, изключително като се има поради намека на Тръмп, че прилежаща Колумбия може да е идната, написа “Нешънъл”.
Китай настоя Съединени американски щати неотложно да освободят Мадуро и брачната половинка му и дефинира интервенцията като “нарушение на интернационалния ред” и опит за събаряне на законно държавно управление със мощ, като предизвести за тежки последици за районната и интернационалната непоклатимост.
Американският президент Доналд Тръмп от своя страна съобщи, че Съединените щати ще ръководят краткотрайно Венецуела и ще са “много мощно ангажирани” с петролната й промишленост. Вашингтон съобщи, че карцерът на Мадуро е осъществен в границите на правоприлагането и битката с транснационалната проведена престъпност.
Тези развития демонстрират, че рецесията се измества от двустранен спор към по-широка сцена на борба сред огромните сили за въздействие в Латинска Америка, показва “Иджипт индипендънт”.
Главният редактор на египетското издание “Шорук” Емад ал Дин Хюсеин счита, че американската интервенция е непосредствено предизвестие към режимите, върху които Вашингтон се стреми да окаже напън, най-много към Иран. Според него ходът носи послания към Русия, Китай и други противници на Съединени американски щати във връзка с сферите на въздействие в Латинска Америка.
Хюсеин отхвърля законността на ареста на Мадуро и го дефинира като рискова ескалация, която демонстрира, че силата доминира над правото в международната политика.
Популярният египетски ефирен водещ Амр Адиб показва дейностите на Вашингтон като явен образец за изборно правораздаване. По думите му интернационалната отговорност се ползва неравномерно и се управлява най-вече от стопански ползи, по-специално от енергийната политика.
Залавянето на Мадуро на годишнината от ликвидирането на командира на задграничното крило на Иранската революционна армия, военачалник Касем Солеймани, не е случайност, написа във в. “Ал Ахрам” Саед абу Рахма. И двете интервенции са част от обновената американска тактика, ориентирана към промяна на разпоредбите на интернационалната сцена - от договаряния и ръководство на рецесии към директни политически и военни решения, когато Вашингтон счита, че ползите или суверенитета му са сложени под риск.
Главният редактор на саудитския вестник “Аш Шарк ал Аусат” също съпоставя ареста на Мадуро с ликвидирането на Солеймани през 2020 година и показва, че с изправянето на венецуелския президент пред американски съд Тръмп изпраща към Техеран обръщение, по-силно от солидните бомби, които самолетите му хвърлиха върху иранските нуклеарни уреди.
“Вярно е, че дистанцията сред Каракас и Техеран е голямо, както и разликата сред двата режима. Но е правилно също, че иранската валута се е огънала под тежестта на глобите, че гласовете на протестиращите отекват в цялата страна, че Тръмп заплаши с интервенция, в случай че мирни стачкуващи бъдат убити, както и че Нетаняху мечтае за поддръжката на Тръмп за заличаване на ракетния боеприпас на Корпуса на гвардейците на Ислямската гражданска война. Към това се прибавя и фактът, че венецуелският нефт, попадащ под отговорността на „ огромния брат “, лишава Техеран от опцията да сплашва Запада със затваряне на Ормузкия пролив,” написа създателят.
Венецуелската рецесия ускорява чувството за световен хаос, акцентира публицистична публикация на вестник “Нешънъл”. Емиратското издание предизвестява, че въпреки Ирак и Либия да са надалеч от Венецуела, случилото се в двете арабски страни е мъчителен урок, че “свалянето на един режим е едно, а управляването на цяла нация напълно друго нещо”.
Светът се осланя на разговор, деескалация, както и на ценене на суверенитета и интернационалното право, изключително когато е заложено бъдещето на милиони хора. По-нататъшната маргинализация на интернационалните организации като Организация на обединените нации вещае неприятно бъдеще, изключително като се има поради намека на Тръмп, че прилежаща Колумбия може да е идната, написа “Нешънъл”.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ