Отвлечен, изведен от страната, убит. Всички тези версии за изчезването

Отвлечен, изведен от страната, погубен. Всички тези " версии " за изгубването на 12-годишния Александър заливаха общественото пространство, до момента в който детето не беше открито живо и крепко. Дали всичко това не беше провокирано от хаоса към издирването?

В последните години свързваме тайните теории най-много с съветската агитация и с антиваксърството. Смятаме, че те се популяризират от хора, които или съзнателно желаят да заблудят обществото, или имат нужда да запълнят недостига си на знание с нещо бомбастично. И в двата случая не слагаме под подозрение, че има източници на достоверна информация по избрана тематика. Но постоянно ли това е по този начин?

На 19 ноември вестник „ Уикенд “ излезе със заглавие на първа страница: „ Сашко погубен от татко си? “ Става въпрос за 12-годишния Александър от Перник , търсен от 11 ноември. Същия ден двама инструктори по делта- и парапланеризъм – премръзнало и изтощено, само че живо и крепко.

За разлика от публикациите в интернет, тези на хартия няма по какъв начин да се изтрият. Публикацията ще остане като образец за нарушение на всички вероятни стандарти за публицистика и журналистическа нравственос, за каквото не може да има опрощение.

Но единствено в жълтото издание ли е казусът?
Статията показва като правдоподобна догадка нещо, което доста хора към този момент си мислеха. А си го мислеха заради качеството на информацията, с която бяха заливани.
Всъщност публикацията показва като правдоподобна догадка нещо, което доста хора към този момент си мислеха. А си го мислеха заради качеството на информацията, с която бяха заливани повече от седмица.

Източниците на тази информация бяха такива, към които е обикновено да се отнасяме с доверие – проверяващи органи, представители на локалната власт, криминалисти. Те реагираха на получените сигнали за изгубеното дете и насочваха напъните на хилядите доброволци, отзовали се да оказват помощ.

На доктрина организацията изглеждаше брилянтна. Практическата ѝ реализация обаче приличаше повече на безпорядък. По нищо не личеше проверяващите да имат някаква методика в издирването. По-скоро реагираха съгласно получените сигнали. По същия метод и споделяха с обществеността.
Всички сигнали и всички версии
Разследващите неведнъж акцентираха, че ревизират всевъзможни сигнали и работят по всевъзможни версии. И драговолно ги споделяха с необятната аудитория. Всевъзможни специалисти излизаха с още повече версии.

Така обаче не ставаше ясно кои сигнали и версии заслужават доверие и кои – не. Широката аудитория не е длъжна да знае това, само че експертите по тази причина са експерти, с цел да отсяват зърното от плявата.

Не е проблем, че в отчаянието си бащата на изгубеното дете се доверяваше на сигнали на екстрасенси. Проблем беше, че полицията ангажира личните си запаси и силата на доброволците, с цел да ревизира тези сигнали. Включително измежду нощ. И че това се представяше пред медиите като смислена работа.

Не е проблем и в случай че престъпен психолог си мисли, че детето може към този момент да не е живо. Проблем е, в случай че от висотата на професионалната си подготвеност декларира това в телевизионно студио. Въпреки че е психолог, а не патолог. Тоест работата му не е да преценя за какъв брой време в избрани условия някой ще почине.
Въображението като сурогат на действителността
Когато всичко, обвързвано с следствието, се показва като еднообразно значимо, мнението на всеки става толкоз значимо, колкото позициите на институциите и специалистите. А в целия безпорядък хората разумно стартират да се чудят – дали пък всичко не е спектакъл, който прикрива същинското следствие? Или проверяващите просто работят несъответстващо?
Когато действителността е несигурна и променлива, разцъфтява въображението, което „ попълня “ неналичието на устойчиви структури.
В книгата си „ Социална действителност и въображение “ социологът Георги Фотев развива тезата, че когато действителността е несигурна и променлива, разцъфтява въображението, което „ попълня “ неналичието на устойчиви структури.

Това изяснява и механизма на никнене на конспирациите.

Защо проверяващите се осланят напълно на версиите на бащата, за какво не търсят в града, в който той работи, за какво се ревизират сигнали на врачки – това са разумни въпроси. Но когато хората, без значение дали специалисти или лаици, повярват, че знаят отговорите, към този момент се озоваваме в света на конспирациите.

Ескалацията на конспирациите беше спряна от обществената действителност. Тоест от упоритостта на доброволците, действаха систематично, до момента в който откриха детето.
Травматизирането на околните
„ Няма да ускоряваме тъгата на хората, попаднали в неволя или потърпевши от закононарушение, и ще оповестяваме такива информации със състрадание и въздържаност “, се споделя в Етичния кодекс на българските медии.

Издирването на 12-годишния Александър обаче беше обвързвано с голям брой съмнения и упреци към родителите му. Защо бащата го е изпуснал от взор, за какво дава спорна информация, за какво майката е „ изоставила “ детето.

Да си представим, че в разгласяването на обстоятелствата, свързани с следствието, бяха спазвани обикновени стандарти. Тогава границата сред криминалисти, врачки и телевизионни фенове нямаше да се размие. А случаят можеше да послужи за разпространение на значимата тематика за хората от аутистичния набор, измежду които е и откритото дете.

Всъщност едно от дребното позитивни неща в отразяването на случая беше осъзнаването, че аутистите могат да бъдат мощни и борбени. Защото такива качества се изискват, с цел да оцелееш 9 дни в планината.

Ала по-важният диалог е за поддръжката на лицата с аутизъм и техните фамилии. И за следствията от неналичието ѝ. За общественото изключване и за опциите – налични или пропуснати. За приемането и стигмата.

Когато конспирациите избледнеят, този диалог може и да стартира.

* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.