Защо балканските лидери вечеряха "без бошняците" в Мостар
Отвъд формалните диалози в босненския град Мостар Бойко Борисов и други балкански водачи имаха опция да си приказват и на вечерята, на която той участва с министър председатели и президенти от няколко западнобалкански страни, преди да открие Международния стопански панаир в Мостар.
Докато едни посрещнаха с внимателен оптимизъм визитата на Борисов - като водач на страната, поела председателството на Съвета на Европейски Съюз от началото на януари, - други акцентираха, че той няма по какъв начин да се срещне с политиците, които в действителност ръководят страната хазаин сега: ръководителя на тричленното босненско президенство, Бакир Изетбегович, и ръководителя на Съвета на министрите Денис Звиздич.
Отсъствието им от другояче " частна " вечеря, на която е хазаин хърватският член на президентството, роденият в Мостар Драган Чович, и на която единствените други босненски представители бяха президентът на босненските сърби Милорад Додик и ръководителят на федералния парламент, босненската хърватка Боряна Крищо, може да звучи като дребна вътрешнополитическа детайлност.
То обаче може да въвлече Борисов в рискована игра във време, в което босненските политици на процедура водят, посредством нападки едни към други, акция за националните избори през октомври - освен това в страна, където новият избирателен цикъл е водеща тематика от над година и се оказа по-важна от потребностите на евроинтеграцията.
Особено рискована я прави обещанието, което министър председателят даде след двустранни диалози с Чович: да спомага за изборна промяна, която точно хърватите желаят най-силно.
Без непокътнати места
Според някои издания Чович даже не запазил места на вечерята за Изетбегович и Звиздич, а ги е поканил със забавяне, знаейки, че те ще откажат. Така " от името на Босна и Херцеговина " само представители на хърватската HDZ, отклонение на ръководещия в северната съседка Хърватски либерален съюз, и на Съюза на самостоятелните социалдемократи (SNSD, партия на босненските сърби) разговаряха с задграничните посетители. Освен това Чович и парламентарният ръководител Крищо са надлежно ръководител на HDZ и негов заместител, а SNSD оглавява известният Милорад Додик.
" Някои представители на интернационалната общественост бяха неприятно сюрпризирани, че на вечерята с премиера на Хърватия Андрей Пленкович и премиера на България Бойко Борисов не е поканен председателстващия Съвета на министрите на Босна и Херцеговина, " написа онлайн изданието Klix в обява, озаглавена " Вечеря без бошняците ".
Причина за напрежението сред водещите хърватски и бошняшки партии (и двете мощно консервативни) е незабавната потребност от ново законодателство, с цел да се избегне (по думите на хърватите) блокаж на страната. Според настоящия закон изборите би трябвало да се проведат в първата неделя на октомври, а указът с датата им да е подписан най-късно до 10 май. Това е и моментът, до който би трябвало да се промени изборният закон, елементи от който бяха анулирани още в края на 2016 година от Конституционния съд на Босна и Херцеговина.
Става въпрос за броя на депутатите в Дома на народа, или Народното събрание, на Федерация Босна и Херцеговина (едната, по-голяма съставна единица на страната) и метода на избирането им. Във Федерацията, която събира бошняци и хървати, хърватският народен представител Божо Любич апелира сегашните правила с аргумента, че системата дава опция на бошняците да избират депутати, представляващи хърватите.
Нещо повече, на държавно равнище бошняците - над три пъти пвече от хърватите - могат да избират и личния си, и хърватския член на тройното президенство. Конституционният съд даде право на Любич и разсъни страхове от " мостарски сюжет " - поради анулирани правила за локални избори в Мостар през 2010 година Мостар няма градски съвет, а определеният година по-рано кмет не може да бъде заменен или отхвърлен при липса на съвет. Хървати и бошняци (вече съвсем еднакъв брой) в града години наред не съумяват да се договорят за нови правила и по този начин в петия максимален босненски град демокрацията не може да бъде възобновена.
© Associated Press
Тримата президенти - сърбинът Младен Иванич, бошнякът Бакир Изетбегович (първите двама отляво надясно) и хърватинът Драган Чович (четвъртият отляво надясно) бяха дружно, когато посрещаха ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и еврокомисаря по въпросите на разширението Йоханес Хан в Сараево на 28 февруари.
Реформа на промяната
Ако казусът не се позволи на национално равнище, няма да може да се образува ръководството на равнище федеративни единици, нито да се довърши построяването на националния парламент (в който членовете на едната от камарите, федералния Дом на народа, се назначават от депутатите в парламентите на съставните части). А без Дома на народа не може да бъде определено и държавно управление, споделят хърватите. " Нов закон или разпад на Босна и Херцеговина ", упорстват издания, подкрепящи предлагането за промяна на Чович.
Именно Драган Чович оглавяваше президентството на Босна и Херцеговина през януари - по времето, когато българското европредседателство с фокус върху Западните Балкани стартира и направи по този начин, че интеграцията на шестте страни да наподобява по-близка. Той искаше казусът да бъде решен в границите на осеммесечния му мандат, който приключи на 18 март. Сега Изетбегович, поел властта от него, е единственият президент, у който остава опция за сходна самодейност половин година преди изборите.
Оглавяваната от него консервативна Партия на демократичното деяние (SDA) обаче счита, че Чович и неговата HDZ употребяват плана си за промяна за " изборно инженерство " и че той би облагодетелствал хърватите непозволено. И босненското общество е разграничено, а съперниците на Чович гледат на Додик и Република Сръбска като на съдружници на HDZ както по този въпрос, по този начин и по редица други гласувания в Народното събрание. Нито HDZ, нито SDA обаче има имат нужното болшинство, с цел да мине промяната.
Бошняците се притесняват и че предлагането на хърватите, което и Загреб поддържа, в допълнение ще раздели страната на още по-малки, " етнически " изборни райони; по тази причина Изетбегович не би приел предлагането в този му тип. Междувременно Хърватия търси и от Турция, която има известно въздействие в Сараево, поддръжка за промяната. Според последователите на плана той ще помогне хърватите (498 хиляди души във Федерацията по данни от 2013 година, до момента в който бошняците са 1.56 млн.) да бъдат по-добре показани и ще отслаби страховете от основаване на трета териториална единица в Босна и Херцеговина.
За потребността от изборна промяна (макар и без да загатва съответно плана на HDZ) приказва и ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по време на балканската си обиколка през февруари. Постоянните задачи на Европейски Съюз и Съединени американски щати в Сараево също желаят промяна, само че внимават да не се ангажират с оферти от съответни партии и разочароват босненските хървати.
" И другата страна "
След срещата с Чович в прессъобщението на Министерския съвет нямаше и дума за изборите в Босна и Херцеговина. След вечерята с него и срещата с президента Александър Вучич обаче Борисов заприказва за тях.
В взаимното си изказване с Вучич министър председателят изрази скептицизма си за промяната: " Категорично по изборния закон няма да се схванат трите страни, а това няма да е най-хубавото, което чака Европейският съюз. " Борисов предизвести, че бездействието по въпроса може даже " трайно да блокира " Босна и Херцеговина, само че добави, че е на " разположение " за помощ. Борисов удостовери и информацията, която пристигна през районни издания още ден по-рано, след идването му в Мостар: босненският му сътрудник Звиздич ще е в София на следващия ден и вдругиден.
Всичко това подхожда на известията, че от Борисов се чака да помогне на Босна и Херцеговина да пренапише изборния си кодекс. Подобни претенции обаче не са пристигнали от Изетбегович като ротационен ръководител на президентството, а от хърватския му член Чович. Затова в края на срещата с Вучич Борисов побърза да посочи, че следва да приказва и с " другата страна " - като че ли става дума за спор, в който българският водач влиза в ролята на медиатор.
© Associated Press
От HDZ приказват за " нечестни избори " в Мостар още от 1996 година Тогава те бойкотират първото в спокойно време съвещание на градския съвет - столовете им остават празни.
Сами или с непозната помощ
В понеделник след обяд Борисов загатна и Звиздич, и Изетбегович като свои посетители - по-малко от 24 часа откакто Изетбегович, към този момент отказал се даже да пътува до Мостар (дори за икономическия панаир, едно от най-важните интернационалните събития в страната), беседва по телефона с Вучич. Борисов тогава изясни концепцията за визитата на двамата държавни ръководители с думите: " Така че в тази изборна година по всички вероятни способи да се трудим, с цел да помогнем за единството на страната. "
Снощи, часове след откриването на панаира, обаче и самият Изетбегович, който одобри Борисов единствено няколко месеца по-рано като първи български министър председател в Босна и Херцеговина, не скри раздразнението си, въпреки и да не атакува персонално никого от балканските политици отвън страната. " Не съм чул никакви послания, през целия ден работих, " сподели той, помолен да разяснява посланията от срещата в Мостар. " Ако сами не успеем да намерим решение, това е неприятен сигнал за Европа. Ще изпрати и неприятно обръщение за Босна и Херцеговина. За нас е значимо да опитваме да намерим решение, а не е късно до края на септември. Този парламент може да реши всичко, до момента в който не се разпусне. Имаме още към 5-6 месеца период. "
Междувременно, до момента в който засегнатите страни в Босна и Херцеговина заговориха за казуса, се появиха и разбори като текста на неправителствената организация Европейска самодейност за непоклатимост (ESI), съгласно който босненската народна власт в действителност " няма да свърши през октомври ", а нервността се основава изкуствено. Други анализатори акцентират, че пропуски в законите, които лимитират част от босненските жители да се кандидатират на изборни длъжности, може да са по-голям проблем от " неконституционните " правила.
Дори изборната промяна единствено да се употребява за политически цели и за ангажиране на интернационалните артисти, това би означавало, че двете страни единствено ще употребяват диалозите си с Борисов (а и с Вучич), с цел да завоюват по-важната борба за изборите - осведомителната.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Балкани (4719)
Докато едни посрещнаха с внимателен оптимизъм визитата на Борисов - като водач на страната, поела председателството на Съвета на Европейски Съюз от началото на януари, - други акцентираха, че той няма по какъв начин да се срещне с политиците, които в действителност ръководят страната хазаин сега: ръководителя на тричленното босненско президенство, Бакир Изетбегович, и ръководителя на Съвета на министрите Денис Звиздич.
Отсъствието им от другояче " частна " вечеря, на която е хазаин хърватският член на президентството, роденият в Мостар Драган Чович, и на която единствените други босненски представители бяха президентът на босненските сърби Милорад Додик и ръководителят на федералния парламент, босненската хърватка Боряна Крищо, може да звучи като дребна вътрешнополитическа детайлност.
То обаче може да въвлече Борисов в рискована игра във време, в което босненските политици на процедура водят, посредством нападки едни към други, акция за националните избори през октомври - освен това в страна, където новият избирателен цикъл е водеща тематика от над година и се оказа по-важна от потребностите на евроинтеграцията.
Особено рискована я прави обещанието, което министър председателят даде след двустранни диалози с Чович: да спомага за изборна промяна, която точно хърватите желаят най-силно.
Без непокътнати места
Според някои издания Чович даже не запазил места на вечерята за Изетбегович и Звиздич, а ги е поканил със забавяне, знаейки, че те ще откажат. Така " от името на Босна и Херцеговина " само представители на хърватската HDZ, отклонение на ръководещия в северната съседка Хърватски либерален съюз, и на Съюза на самостоятелните социалдемократи (SNSD, партия на босненските сърби) разговаряха с задграничните посетители. Освен това Чович и парламентарният ръководител Крищо са надлежно ръководител на HDZ и негов заместител, а SNSD оглавява известният Милорад Додик.
" Някои представители на интернационалната общественост бяха неприятно сюрпризирани, че на вечерята с премиера на Хърватия Андрей Пленкович и премиера на България Бойко Борисов не е поканен председателстващия Съвета на министрите на Босна и Херцеговина, " написа онлайн изданието Klix в обява, озаглавена " Вечеря без бошняците ".
Причина за напрежението сред водещите хърватски и бошняшки партии (и двете мощно консервативни) е незабавната потребност от ново законодателство, с цел да се избегне (по думите на хърватите) блокаж на страната. Според настоящия закон изборите би трябвало да се проведат в първата неделя на октомври, а указът с датата им да е подписан най-късно до 10 май. Това е и моментът, до който би трябвало да се промени изборният закон, елементи от който бяха анулирани още в края на 2016 година от Конституционния съд на Босна и Херцеговина.
Става въпрос за броя на депутатите в Дома на народа, или Народното събрание, на Федерация Босна и Херцеговина (едната, по-голяма съставна единица на страната) и метода на избирането им. Във Федерацията, която събира бошняци и хървати, хърватският народен представител Божо Любич апелира сегашните правила с аргумента, че системата дава опция на бошняците да избират депутати, представляващи хърватите.
Нещо повече, на държавно равнище бошняците - над три пъти пвече от хърватите - могат да избират и личния си, и хърватския член на тройното президенство. Конституционният съд даде право на Любич и разсъни страхове от " мостарски сюжет " - поради анулирани правила за локални избори в Мостар през 2010 година Мостар няма градски съвет, а определеният година по-рано кмет не може да бъде заменен или отхвърлен при липса на съвет. Хървати и бошняци (вече съвсем еднакъв брой) в града години наред не съумяват да се договорят за нови правила и по този начин в петия максимален босненски град демокрацията не може да бъде възобновена.
© Associated Press
Тримата президенти - сърбинът Младен Иванич, бошнякът Бакир Изетбегович (първите двама отляво надясно) и хърватинът Драган Чович (четвъртият отляво надясно) бяха дружно, когато посрещаха ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и еврокомисаря по въпросите на разширението Йоханес Хан в Сараево на 28 февруари.
Реформа на промяната
Ако казусът не се позволи на национално равнище, няма да може да се образува ръководството на равнище федеративни единици, нито да се довърши построяването на националния парламент (в който членовете на едната от камарите, федералния Дом на народа, се назначават от депутатите в парламентите на съставните части). А без Дома на народа не може да бъде определено и държавно управление, споделят хърватите. " Нов закон или разпад на Босна и Херцеговина ", упорстват издания, подкрепящи предлагането за промяна на Чович.
Именно Драган Чович оглавяваше президентството на Босна и Херцеговина през януари - по времето, когато българското европредседателство с фокус върху Западните Балкани стартира и направи по този начин, че интеграцията на шестте страни да наподобява по-близка. Той искаше казусът да бъде решен в границите на осеммесечния му мандат, който приключи на 18 март. Сега Изетбегович, поел властта от него, е единственият президент, у който остава опция за сходна самодейност половин година преди изборите.
Оглавяваната от него консервативна Партия на демократичното деяние (SDA) обаче счита, че Чович и неговата HDZ употребяват плана си за промяна за " изборно инженерство " и че той би облагодетелствал хърватите непозволено. И босненското общество е разграничено, а съперниците на Чович гледат на Додик и Република Сръбска като на съдружници на HDZ както по този въпрос, по този начин и по редица други гласувания в Народното събрание. Нито HDZ, нито SDA обаче има имат нужното болшинство, с цел да мине промяната.
Бошняците се притесняват и че предлагането на хърватите, което и Загреб поддържа, в допълнение ще раздели страната на още по-малки, " етнически " изборни райони; по тази причина Изетбегович не би приел предлагането в този му тип. Междувременно Хърватия търси и от Турция, която има известно въздействие в Сараево, поддръжка за промяната. Според последователите на плана той ще помогне хърватите (498 хиляди души във Федерацията по данни от 2013 година, до момента в който бошняците са 1.56 млн.) да бъдат по-добре показани и ще отслаби страховете от основаване на трета териториална единица в Босна и Херцеговина.
За потребността от изборна промяна (макар и без да загатва съответно плана на HDZ) приказва и ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по време на балканската си обиколка през февруари. Постоянните задачи на Европейски Съюз и Съединени американски щати в Сараево също желаят промяна, само че внимават да не се ангажират с оферти от съответни партии и разочароват босненските хървати.
" И другата страна "
След срещата с Чович в прессъобщението на Министерския съвет нямаше и дума за изборите в Босна и Херцеговина. След вечерята с него и срещата с президента Александър Вучич обаче Борисов заприказва за тях.
В взаимното си изказване с Вучич министър председателят изрази скептицизма си за промяната: " Категорично по изборния закон няма да се схванат трите страни, а това няма да е най-хубавото, което чака Европейският съюз. " Борисов предизвести, че бездействието по въпроса може даже " трайно да блокира " Босна и Херцеговина, само че добави, че е на " разположение " за помощ. Борисов удостовери и информацията, която пристигна през районни издания още ден по-рано, след идването му в Мостар: босненският му сътрудник Звиздич ще е в София на следващия ден и вдругиден.
Всичко това подхожда на известията, че от Борисов се чака да помогне на Босна и Херцеговина да пренапише изборния си кодекс. Подобни претенции обаче не са пристигнали от Изетбегович като ротационен ръководител на президентството, а от хърватския му член Чович. Затова в края на срещата с Вучич Борисов побърза да посочи, че следва да приказва и с " другата страна " - като че ли става дума за спор, в който българският водач влиза в ролята на медиатор.
© Associated Press
От HDZ приказват за " нечестни избори " в Мостар още от 1996 година Тогава те бойкотират първото в спокойно време съвещание на градския съвет - столовете им остават празни.
Сами или с непозната помощ
В понеделник след обяд Борисов загатна и Звиздич, и Изетбегович като свои посетители - по-малко от 24 часа откакто Изетбегович, към този момент отказал се даже да пътува до Мостар (дори за икономическия панаир, едно от най-важните интернационалните събития в страната), беседва по телефона с Вучич. Борисов тогава изясни концепцията за визитата на двамата държавни ръководители с думите: " Така че в тази изборна година по всички вероятни способи да се трудим, с цел да помогнем за единството на страната. "
Снощи, часове след откриването на панаира, обаче и самият Изетбегович, който одобри Борисов единствено няколко месеца по-рано като първи български министър председател в Босна и Херцеговина, не скри раздразнението си, въпреки и да не атакува персонално никого от балканските политици отвън страната. " Не съм чул никакви послания, през целия ден работих, " сподели той, помолен да разяснява посланията от срещата в Мостар. " Ако сами не успеем да намерим решение, това е неприятен сигнал за Европа. Ще изпрати и неприятно обръщение за Босна и Херцеговина. За нас е значимо да опитваме да намерим решение, а не е късно до края на септември. Този парламент може да реши всичко, до момента в който не се разпусне. Имаме още към 5-6 месеца период. "
Междувременно, до момента в който засегнатите страни в Босна и Херцеговина заговориха за казуса, се появиха и разбори като текста на неправителствената организация Европейска самодейност за непоклатимост (ESI), съгласно който босненската народна власт в действителност " няма да свърши през октомври ", а нервността се основава изкуствено. Други анализатори акцентират, че пропуски в законите, които лимитират част от босненските жители да се кандидатират на изборни длъжности, може да са по-голям проблем от " неконституционните " правила.
Дори изборната промяна единствено да се употребява за политически цели и за ангажиране на интернационалните артисти, това би означавало, че двете страни единствено ще употребяват диалозите си с Борисов (а и с Вучич), с цел да завоюват по-важната борба за изборите - осведомителната.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Балкани (4719)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ