ОТВЪД МОСТА – ДРАМАТИЧНА, ВЪЛНУВАЩА ПРОЗА Връстник на Революцията от 1848,

„ ОТВЪД МОСТА ” – ДРАМАТИЧНА, ВЪЛНУВАЩА ПРОЗА

Връстник на Революцията от 1848, раздрусала съвсем цяла Европа, време, когато румънското население от Трансилвания, лишено от всевъзможни цивилен права от австрийските Хабсбурги, се стреми към своята самостоятелност, още като юноша ЙОАН СЛАВИЧ / 1848- 1925 / вижда на какви премеждия и унижения обрича политическото, общественото и националното неравноправие. Но най- огромният проблем в неговата родна Трансилвания, са религиозната непоносимост и свързаната с нея етническа назадничавост. И това е една от огромните и настоящи и до през днешния ден тематики в творчеството на този надарен белетрист - първото фактически огромно име в румънската прозаичност.

Новелата „ Прокълнатото имане ” и романът „ Мара ”, оповестени в този момент в тази книга, са в действителност два разнообразни разновидността на една и съща тематика – основната в прозата на Йоан Славич: пагубната роля на парите, на устрема към благосъстояние, който трансформира човешката персона и при известни условия може даже да я унищожи. И в случай че в новелата създателят изпъстря другояче забавното и динамично като в престъпен разказ изложение с морализаторските си сентенции, то в романа, избран от огромния критик и книжовен историк Джордже Калинеску като „ дребен шедьовър ”, той следва логиката на типичните условия, показва другите нравствени позиции и оставя читателят самичък да направи своите заключения. Всъщност, романът „ Мара ” / 1898 /, умислен като живописен израз на тезата, че таман фамилните връзки – любовта, децата, домът са най-хубавото средство за превъзмогване на националните и религиозните разлики, прераства в един трогателен, драматичен роман за изгасването - под въздействието на жаждата за пари и обогатяване - на най- съкровените човешки усеща, в т. ч. и на майчинските. Разказ и за това по какъв начин младото потомство, изначало въстанало против тази вещественост, след време стартира на повтаря пътя на родителите си. В „ Мара ” срещаме изложба от забележителни, фино, майсторски построени облици, върху релефния декор на средата, в която битуват, измежду които се извисява основната героиня Мара. Силна, спорна персона, в която бушуват две стихии – жаждата за струпване на пари и майчинската, като първата е в действителност резултат от втората. Вълнуваща е и любовната линия в романа / в действителност, тя е главната/ – историята на Ромео и Жулиета от дребното трансилванско градче - румънката Персида и немеца Ханс - е в действителност трагична на фона на тази среда, в която се възправят една против друга двете тиранични сили: любовта и инерцията на традицията.

„ ИМЕНИЕТО МЕДЕЛЕНИ ” ИЛИ ИЗГУБЕНИЯТ РАЙ НА ДЕТСТВОТО

Едно от огромните достолепия на Йонел Теодоряну / 1897-1954/ е класическият явен, чист език, както и интимния, радушен звук, убеждаващ ни в негова откровеност. С описанията на природата и нравите в румънската провинция Молдова, през „ бел епок ”, преди Първата международна война, и маниера на повествованието, тази красива поетична прозаичност, бих споделил, се родее с опусите на Алфонс Доде, Марсел Паньол, Ален Фурние, също опоетизирали света на Детството. С този собствен биографичен разказ създателят се връща към своя безценен, загубен свят. Иска да го възкреси с перото си, да запази вечно загатна за него. И реализира задачата си като същински психолог и роден стихотворец. Тук има два взаимно допълващи се проекта – действителният, на разказаната история, в която в действителност няма особени събития, и вторият – лиричният, идващ душевните безредици на героите по един вълнуващ метод. Един автентичен, майсторски синтез сред действителното и поетичното. Йонел Теодоряну е неоспорим занаятчия на разговора. А разказът му е построен в огромната си част върху разговорите сред героите. С остра бдителност, тъничък психологизъм, неналожителен комизъм, с умеенето с малко, само че изразителни елементи той съумява по един несравним метод да сътвори цялостна визия за колорита на мястото и времето, за взаимоотношенията и характерите на настоящите лица.

След като прочетете тази вълнуваща книга и поразмислите над нея, уповавам се, ще си спомните с носталгия за своето детство. Ще преживеете дружно с тримата очарователни дребни герои Олга, Моника и Дан и с техните родители, красивите и неповторими моменти от този обаятелен дребен разказ.