Гледаш и не вярваш на ушите си
Оттук са минавали чехкини, полякини – и всички са яли рибена супа
Най-живописният далян на юг от Бургас се е сгушил по остарелия път за Созопол, на един изострен завой. Навремето това място не го знаеше никой,освен риболовците и локални хора, които го пазеха в загадка, с цел да не се натрупа доста народ и да не им скапва кефа.
Идваха тук фамилно в събота и неделя и на най-обикновени тенекии започваха да цвърчат миди. Други си носеха тенджери от вкъщи и ги варяха, а огъня палеха напряко върху черупчестия плаж. Минаваха делфини, по дъното водораслите бяха цветни и красиви, въобще – парадайс за спокойна и щастлива отмора. Това описват старите бургазлии за далян “Чайка”.
Към него постоянно е имало заведение, а вътре, в дребното му помещение – котел с къкреща и ароматна рибена супа. На далян се върви с самун и яйца, изясняват риболовците. Защото риба все ще си хванеш, само че за чорбата би трябвало да има застройка и след това – самун, с цел да си изсърбаш на драго сърце паницата.
Чайки и гларуси тук летят
Далянът носи името “Чайка”, тъй като преди време тук се събирали доста чайки и гларуси, по този начин е и в този момент. Преди 52 години обаче, навръх 15-и юни, пристигнал безценен посетител – първият космонавт Юрий Гагарин. Той се срещнал със созополските риболовци и за спомен засадил борче. Сега борът е пораснал огромен, а в заведението – Далян “Чайка”, се пази негова фотография и подписът, който е оставил на рибарите. Има и още нещо “космическо”. Близо до даляна лозе имаше българският космонавт Георги Иванов. Сега обаче всичко е застроено с вили, хотели, жилища и от тогавашната романтика не е останало доста измежду залятия с бетон бряг.
Само споменът, че тук се е снимал и паметният български филм “Оркестър без име” може да разбуни духовете и човек да се опита да свърже незабравимите подиуми със сегашната конюнктура. Между другото, и в този момент тук има ракета за игра на малчуганите, сложена е тъкмо пред могъщия бор, засят от Гагарин. Столовете в заведението са сходни на тези от кино лентата, а увисналите над масите зелени клони, карат туристите да останат и да опитат менюто. Не единствено поради прясната риба и загатна за кино лентата, а и най-много поради гледката към красивия морски пейзаж, който постоянно значи “и още нещо”.
Носталгията и комарите са изчезнали
Носталгията не може да се изпари и от приказките на мнозина – че имало доста комари. Сега кръвосмучещите не могат да скапват настроението на туристите, тъй като всичко е обработено и напръскано с екологични препарати, твърди шефът на заведението Николай Янков.
Даляните под заведението са два – по- огромен и по-малък. Прясната риба е сафрид, меджид, паламуд, зависи от сезона. Всяка заран в 6 риболовците излизат “на воля”. Това не значи разходка из покрайнината или из морската простор. Казано по далянджийски “на воля”, значи да се извадят утринните мрежи. Вечер, само че към този момент в 18 часа се прави “воля” и се вади следобедния улов.
Прясната риба е главната идея на даляна. Макар, че порциите не са евтини, най-малко си сигурен, че е одеве извадена от морето, разясняват летовници, които са обсадили заведението в юнския ден. Има два типа рибена супа. Едната е приготвена единствено от калкан – калкан супа, а другата е кръстена “далянджийска” – тя се прави от извадената сега от даляна риба – хамсия, попче, цаца, карагьоз. В допълнение на всичко това наоколо има и плантация за миди. В заведението на даляна оферират 10 разнообразни ястия от миди, само че най-хубавото е “Миди Чайка”- мидите естествено не са чайки, а са си миди с черупки и доста подправки.
Защо всички желаят да са на даляна? Заради местоположението, поради спомените и поради чувството, че си на едно място, от което безусловно политаш, само че не в космоса, а в света на морските хора. На масите постоянно има по един риболовец най-малко, който ниже разкази и лакърдии.
Преди години е имало риби, които към този момент са изчезнали, само че в този момент пък има други, които тогава не ги е имало, описват морските. Примерно чернокоп и зарган. А измежду изчезналите, най-вече слука е имало при черноморската скумрия. “Ловили са с тонове скумрия. Била е три типа – “олюс ”, “маврика ” и “лепарид ”. После са я сушили като чироз, тъй като са нямали надеждна хладилна техника и нямало по какъв начин да я съхраняват за по-дълго време ”, напомнят далянджиите.
Не може без любови и красиви чужденки
Не липсват и истории за любови и красиви чужденки. Според една от тях, далянджия заречен на красива германка, че ще й покаже вълшебствата на морското дъно. Влезли с лодка в морето, само че ядосаната брачна половинка на рибаря ги настигнала с друга лодка и го цапардосала с греблото по главата.
Така е, отсам са минавали чехкини, полякини – и всички са яли рибена супа и другото лято са се прибирали поради нея, описват морските вълци. И прибавят нови и нови истории, седнали на остарелия нов далян, който в избран час от нощта напряко наподобява митичен. Гледаш старите разказвачи и не вярваш на ушите си, само че пък печената прясна риба и изпотената чаша цялостна с бяло вино, те карат да не ставаш тесногръд и да се наслаждаваш на следващата “воля”.
Най-живописният далян на юг от Бургас се е сгушил по остарелия път за Созопол, на един изострен завой. Навремето това място не го знаеше никой,освен риболовците и локални хора, които го пазеха в загадка, с цел да не се натрупа доста народ и да не им скапва кефа.
Идваха тук фамилно в събота и неделя и на най-обикновени тенекии започваха да цвърчат миди. Други си носеха тенджери от вкъщи и ги варяха, а огъня палеха напряко върху черупчестия плаж. Минаваха делфини, по дъното водораслите бяха цветни и красиви, въобще – парадайс за спокойна и щастлива отмора. Това описват старите бургазлии за далян “Чайка”.
Към него постоянно е имало заведение, а вътре, в дребното му помещение – котел с къкреща и ароматна рибена супа. На далян се върви с самун и яйца, изясняват риболовците. Защото риба все ще си хванеш, само че за чорбата би трябвало да има застройка и след това – самун, с цел да си изсърбаш на драго сърце паницата.
Чайки и гларуси тук летят
Далянът носи името “Чайка”, тъй като преди време тук се събирали доста чайки и гларуси, по този начин е и в този момент. Преди 52 години обаче, навръх 15-и юни, пристигнал безценен посетител – първият космонавт Юрий Гагарин. Той се срещнал със созополските риболовци и за спомен засадил борче. Сега борът е пораснал огромен, а в заведението – Далян “Чайка”, се пази негова фотография и подписът, който е оставил на рибарите. Има и още нещо “космическо”. Близо до даляна лозе имаше българският космонавт Георги Иванов. Сега обаче всичко е застроено с вили, хотели, жилища и от тогавашната романтика не е останало доста измежду залятия с бетон бряг.
Само споменът, че тук се е снимал и паметният български филм “Оркестър без име” може да разбуни духовете и човек да се опита да свърже незабравимите подиуми със сегашната конюнктура. Между другото, и в този момент тук има ракета за игра на малчуганите, сложена е тъкмо пред могъщия бор, засят от Гагарин. Столовете в заведението са сходни на тези от кино лентата, а увисналите над масите зелени клони, карат туристите да останат и да опитат менюто. Не единствено поради прясната риба и загатна за кино лентата, а и най-много поради гледката към красивия морски пейзаж, който постоянно значи “и още нещо”.
Носталгията и комарите са изчезнали
Носталгията не може да се изпари и от приказките на мнозина – че имало доста комари. Сега кръвосмучещите не могат да скапват настроението на туристите, тъй като всичко е обработено и напръскано с екологични препарати, твърди шефът на заведението Николай Янков.
Даляните под заведението са два – по- огромен и по-малък. Прясната риба е сафрид, меджид, паламуд, зависи от сезона. Всяка заран в 6 риболовците излизат “на воля”. Това не значи разходка из покрайнината или из морската простор. Казано по далянджийски “на воля”, значи да се извадят утринните мрежи. Вечер, само че към този момент в 18 часа се прави “воля” и се вади следобедния улов.
Прясната риба е главната идея на даляна. Макар, че порциите не са евтини, най-малко си сигурен, че е одеве извадена от морето, разясняват летовници, които са обсадили заведението в юнския ден. Има два типа рибена супа. Едната е приготвена единствено от калкан – калкан супа, а другата е кръстена “далянджийска” – тя се прави от извадената сега от даляна риба – хамсия, попче, цаца, карагьоз. В допълнение на всичко това наоколо има и плантация за миди. В заведението на даляна оферират 10 разнообразни ястия от миди, само че най-хубавото е “Миди Чайка”- мидите естествено не са чайки, а са си миди с черупки и доста подправки.
Защо всички желаят да са на даляна? Заради местоположението, поради спомените и поради чувството, че си на едно място, от което безусловно политаш, само че не в космоса, а в света на морските хора. На масите постоянно има по един риболовец най-малко, който ниже разкази и лакърдии.
Преди години е имало риби, които към този момент са изчезнали, само че в този момент пък има други, които тогава не ги е имало, описват морските. Примерно чернокоп и зарган. А измежду изчезналите, най-вече слука е имало при черноморската скумрия. “Ловили са с тонове скумрия. Била е три типа – “олюс ”, “маврика ” и “лепарид ”. После са я сушили като чироз, тъй като са нямали надеждна хладилна техника и нямало по какъв начин да я съхраняват за по-дълго време ”, напомнят далянджиите.
Не може без любови и красиви чужденки
Не липсват и истории за любови и красиви чужденки. Според една от тях, далянджия заречен на красива германка, че ще й покаже вълшебствата на морското дъно. Влезли с лодка в морето, само че ядосаната брачна половинка на рибаря ги настигнала с друга лодка и го цапардосала с греблото по главата.
Така е, отсам са минавали чехкини, полякини – и всички са яли рибена супа и другото лято са се прибирали поради нея, описват морските вълци. И прибавят нови и нови истории, седнали на остарелия нов далян, който в избран час от нощта напряко наподобява митичен. Гледаш старите разказвачи и не вярваш на ушите си, само че пък печената прясна риба и изпотената чаша цялостна с бяло вино, те карат да не ставаш тесногръд и да се наслаждаваш на следващата “воля”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ