Край на европарите за депониране на отпадъци
Оттук нататък през идващия интервал на стратегия " Околна среда " няма да се финансира построяването на депа. Идеята по новите правила на Европейски Съюз е допустимо минимум отпадък да попада на сметищата. От всички 53 районни депа в страната, които изградихме последните 10 години огромна част от тях запълват потенциала си, само че най- трагично е ситуацията със седем от тях, които са на до 80% от своя потенциал. Това оповестиха за Dir.bg от Министерството на околната среда и водите. Причините по тази причина са неналичието на политика и на съоръжения за сепариране, за компостиране и за биоразградими боклуци, заради което се постанова по-голямото количество боклуци вместо да се преработва да отива на депото. За тези общини, които запълнят потенциала на депата си обаче няма да има пари за нови кафези и те би трябвало да ги финансират сами, а това е сериозна инвестиция. Местните управляващи би трябвало все по-усилено да мислят по какъв начин да понижат отпадъка по този начин, че минимална част да стига до депата. Още повече като знаем, че до 2030 година съгласно европравилата би трябвало единствено 10 на 100 от боклука да отива за депониране. Какво реализира за 10 години таксата за депониране? От 2011 година (вече повече от 10 години) беше въведена такса депониране или тъй наречените отчисления за депониране. Целта беше да се насърчат общините да понижат количествата на отпадъците, които депонират като вкарват разделно събиране, повторна приложимост, преработване и оползотворяване на битови боклуци. Отчисленията са част от таксата битови боклуци.
Това е такса, която общините заплащат за всеки звук депониран боклук в сметка към Регионалните инспекции по запазване на околната среда (РИОСВ). Тези средства до преди две години бяха блокирани и можеха да се употребяват единствено за действия по ръководство на отпадъците след особено позволение на районните екоинспекции. Но от началото на COVID-19 пандемията общините настояха и беше разрешено тези средства да се употребяват и за други действия като да вземем за пример стерилизация и разчистване. Според екоминистерството това обаче понижило вноските на общините по сметките на екоинспекциите с аргумента, че ще се употребяват за стерилизация. А това забавя осъществяването на задачите за разделното събиране и преработването на отпадъците. Затова ще е добре тези средства от идната година още веднъж да могат да се употребяват единствено за действия, свързани с ръководството на отпадъците. Общините не внасят таксата по сметка на екоминистерството В момента има 15 общини, които не са внасяли отчисления за депониране, което по 5-6 млн. лв. на община прави над 70 млн. лв.. Само преди няколко дни обаче в Държавен вестник бяха обнародвани промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, който касае Закона за ръководство на отпадъците. Според измененията и през 2022 година тези пари няма да бъдат блокирани в Министерство на околната среда и водите и могат да се употребяват за действия, свързани с стерилизация и разчистване. Това са действия, свързани с ръководството на отпадъците и чистотата в общините, разяснява Десислава Стойкова от Националното съдружие на общините в България. Използват ли общините парите за действия по разделно събиране и преработване? За общините беше значимо тези средства да не бъдат блокирани по сметки на Регионална инспекция за опазване на околната среда, с цел да могат да ги употребяват свободно без да желаят особено позволение от структурите на екоминистерството. Важното е да се подчертае, че това са пари на общините и те не са длъжници на никого, сподели Стойкова. Общините, които не внасят, са изпълнили отговорностите си по сепариране и оползотворяване на отпадъците и по тази причина няма потребност да блокират тези средства, разясниха от НСОРБ. Целта на измененията е да не се стига до увеличение на таксата битови боклуци. Отчисленията след решение на Общинския съвет могат да се употребяват единствено за действия, свързани с ръководството на отпадъците, безапелационни са от НСОРБ. Важното е, че процедурата в този момент е по-облекчена, регистрират от сдружението на общините. През тази година към този момент отчисленията стават 95 лв. на звук депониран боклук и няма повече да бъде увеличавана. Таксата се усилваше поетапно като преди две години плавното й повишаване беше разсрочено до 2022 година поради пандемията. Целта беше повишаването да бъде по-плавно за общините, а и да бъдат построени в това време по стратегия " Околна среда " плануваните компостиращи и сепариращи съоръжения. Процесът обаче се забави и доста съоръжения не бяха построени в точния момент, което докара и до казуса със запълване на огромна част от депата. По данни на екоминистерството от 2020 година тези отчисления се движат към 130 млн. лв. годишно. Средствата, събрани от отчисленията, могат да се употребяват единствено за вложения в съоръжения за отнасяне и понижаване на депонирането. Въпреки това тези средства не са задоволителни за създаване на нови кафези на запълващите се депа, по тази причина общините би трябвало да създадат всичко допустимо да понижат отпадъците за депониране. Къде отидоха вложения за милиони за по-малко боклуци по сметищата? За общините, които извършват задачите за преработване и отклонение на биоразградимите боклуци от депата, отчисленията се понижават с по 50%. Към момента с европейско финансиране по Оперативна стратегия " Околна среда " (ОПОС) и от бюджета на Предприятието за ръководство на дейностите по запазване на околната среда (ПУДООС) са построени 53 районни системи за ръководство на битовите боклуци. По ОПОС 2007-2013 година построените съоръжения за авансово отнасяне са 18 компостиращи, 11 сепариращи и 1 анаеробна. В сегашния програмен интервал ОПОС 2014-2020 година са подписани контракти да създаване на 35 компостиращи, 19 сепариращи и 3 анаеробни съоръжения (Благоевград, Русе и Бургас) за над 500 млн. лева Оказва се обаче че за построяването на инсталацията в Русе има съществени проблеми. Със средства от бюджета и частни вложения са построени 15 съоръжения за авансово отнасяне. Общо до края на 2021 година в страната се чака да работят 53 съоръжения за компостиране за зелени боклуци, 45 районни уреди за сепариране/предварително отнасяне и 4 съоръжения за анаеробно разграждане. България още не е протекция и рекултивирала всички остарели сметища Отделно страната ни е в наказателна процедура поради това, че не е протекция и рекултивирала старите си сметища. През юли предходната година България беше известена, че ще бъде изправена пред Съда на Европейския съюз. В предходните пет години към момента не бяха рекултивирани 43 от депата за неопасни боклуци (при 113 постановени през 2015 година от Съда на ЕС). По последна информация на Министерство на околната среда и водите от края на предходната година е завършила техническата рекултивация на 32 от оставащите 43 депа, с което България реализира понижаване на размера на глобата, която страната ни ще заплаща. Така обшият брой на рекултивираните депа от май 2021 година досега е към този момент 32: Челопеч, Роман, Брезник, Бургас, Брацигово, Копривщица, Пордим, Белоградчик, Стара Загора, Елена, Димово, Чирпан, Ветрино, Трекляно, Гулянци, Долна Митрополия, Земен, Костенец, Ковачевци, Павликени, Невестино - 2 бр., Долни Дъбник, Бяла (Русе), Несебър, Гълъбово, Велико Търново, Казанлък, Поморие, Белоградчик, Самоков, Полски Тръмбеш. В заключителна фаза на осъществяване са плановете за рекултивация на още 6 депа: Трън, Батак, Сапарева баня, Рила, Трявна, Малко Търново. Очакваше се те да бъдат приключени до края на годината. Към момента за останалите незатворени депа към момента текат процедури и те няма да могат да прекратят активността си тази година. Тепърва ще забележим ще има ли смяна в такса боклук и ще се вкара ли и у нас депозитна система Амбицията на екоминистерството е до две години да се промени метода, по който се заплаща такса боклук. Идеята е това да се случи две години след излизането на данните от преброяването, с цел да има по-ясна информация за броя на членовете във всяко домакинство, което ще послужи за основа за установяване на новата такса боклук съгласно количеството. Министерството би трябвало да приготви методиката или вероятните разновидности, по които това да се случи. На ход са общините. Другата огромна смяна в бранша на отпадъците, която министерството възнамерява да вкара е депозитната система, която да събира 90% от пластмасовите бутилки, алуминиеви кенчета и стъклени бутилки. Но това би трябвало да е ход на бизнеса, безапелационни са от екоминистерството. На ход е бизнеса. Ако и жителите бъдат осведомени задоволителни добре какво да вършат, с цел да понижат отпадъците си може и да успеем да реализираме 90% повторна приложимост и преработване за сметка на единствено 10% депониране на боклука. Още по тематиката Екология 10:37 ч. Екология 7 март 2022
Това е такса, която общините заплащат за всеки звук депониран боклук в сметка към Регионалните инспекции по запазване на околната среда (РИОСВ). Тези средства до преди две години бяха блокирани и можеха да се употребяват единствено за действия по ръководство на отпадъците след особено позволение на районните екоинспекции. Но от началото на COVID-19 пандемията общините настояха и беше разрешено тези средства да се употребяват и за други действия като да вземем за пример стерилизация и разчистване. Според екоминистерството това обаче понижило вноските на общините по сметките на екоинспекциите с аргумента, че ще се употребяват за стерилизация. А това забавя осъществяването на задачите за разделното събиране и преработването на отпадъците. Затова ще е добре тези средства от идната година още веднъж да могат да се употребяват единствено за действия, свързани с ръководството на отпадъците. Общините не внасят таксата по сметка на екоминистерството В момента има 15 общини, които не са внасяли отчисления за депониране, което по 5-6 млн. лв. на община прави над 70 млн. лв.. Само преди няколко дни обаче в Държавен вестник бяха обнародвани промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, който касае Закона за ръководство на отпадъците. Според измененията и през 2022 година тези пари няма да бъдат блокирани в Министерство на околната среда и водите и могат да се употребяват за действия, свързани с стерилизация и разчистване. Това са действия, свързани с ръководството на отпадъците и чистотата в общините, разяснява Десислава Стойкова от Националното съдружие на общините в България. Използват ли общините парите за действия по разделно събиране и преработване? За общините беше значимо тези средства да не бъдат блокирани по сметки на Регионална инспекция за опазване на околната среда, с цел да могат да ги употребяват свободно без да желаят особено позволение от структурите на екоминистерството. Важното е да се подчертае, че това са пари на общините и те не са длъжници на никого, сподели Стойкова. Общините, които не внасят, са изпълнили отговорностите си по сепариране и оползотворяване на отпадъците и по тази причина няма потребност да блокират тези средства, разясниха от НСОРБ. Целта на измененията е да не се стига до увеличение на таксата битови боклуци. Отчисленията след решение на Общинския съвет могат да се употребяват единствено за действия, свързани с ръководството на отпадъците, безапелационни са от НСОРБ. Важното е, че процедурата в този момент е по-облекчена, регистрират от сдружението на общините. През тази година към този момент отчисленията стават 95 лв. на звук депониран боклук и няма повече да бъде увеличавана. Таксата се усилваше поетапно като преди две години плавното й повишаване беше разсрочено до 2022 година поради пандемията. Целта беше повишаването да бъде по-плавно за общините, а и да бъдат построени в това време по стратегия " Околна среда " плануваните компостиращи и сепариращи съоръжения. Процесът обаче се забави и доста съоръжения не бяха построени в точния момент, което докара и до казуса със запълване на огромна част от депата. По данни на екоминистерството от 2020 година тези отчисления се движат към 130 млн. лв. годишно. Средствата, събрани от отчисленията, могат да се употребяват единствено за вложения в съоръжения за отнасяне и понижаване на депонирането. Въпреки това тези средства не са задоволителни за създаване на нови кафези на запълващите се депа, по тази причина общините би трябвало да създадат всичко допустимо да понижат отпадъците за депониране. Къде отидоха вложения за милиони за по-малко боклуци по сметищата? За общините, които извършват задачите за преработване и отклонение на биоразградимите боклуци от депата, отчисленията се понижават с по 50%. Към момента с европейско финансиране по Оперативна стратегия " Околна среда " (ОПОС) и от бюджета на Предприятието за ръководство на дейностите по запазване на околната среда (ПУДООС) са построени 53 районни системи за ръководство на битовите боклуци. По ОПОС 2007-2013 година построените съоръжения за авансово отнасяне са 18 компостиращи, 11 сепариращи и 1 анаеробна. В сегашния програмен интервал ОПОС 2014-2020 година са подписани контракти да създаване на 35 компостиращи, 19 сепариращи и 3 анаеробни съоръжения (Благоевград, Русе и Бургас) за над 500 млн. лева Оказва се обаче че за построяването на инсталацията в Русе има съществени проблеми. Със средства от бюджета и частни вложения са построени 15 съоръжения за авансово отнасяне. Общо до края на 2021 година в страната се чака да работят 53 съоръжения за компостиране за зелени боклуци, 45 районни уреди за сепариране/предварително отнасяне и 4 съоръжения за анаеробно разграждане. България още не е протекция и рекултивирала всички остарели сметища Отделно страната ни е в наказателна процедура поради това, че не е протекция и рекултивирала старите си сметища. През юли предходната година България беше известена, че ще бъде изправена пред Съда на Европейския съюз. В предходните пет години към момента не бяха рекултивирани 43 от депата за неопасни боклуци (при 113 постановени през 2015 година от Съда на ЕС). По последна информация на Министерство на околната среда и водите от края на предходната година е завършила техническата рекултивация на 32 от оставащите 43 депа, с което България реализира понижаване на размера на глобата, която страната ни ще заплаща. Така обшият брой на рекултивираните депа от май 2021 година досега е към този момент 32: Челопеч, Роман, Брезник, Бургас, Брацигово, Копривщица, Пордим, Белоградчик, Стара Загора, Елена, Димово, Чирпан, Ветрино, Трекляно, Гулянци, Долна Митрополия, Земен, Костенец, Ковачевци, Павликени, Невестино - 2 бр., Долни Дъбник, Бяла (Русе), Несебър, Гълъбово, Велико Търново, Казанлък, Поморие, Белоградчик, Самоков, Полски Тръмбеш. В заключителна фаза на осъществяване са плановете за рекултивация на още 6 депа: Трън, Батак, Сапарева баня, Рила, Трявна, Малко Търново. Очакваше се те да бъдат приключени до края на годината. Към момента за останалите незатворени депа към момента текат процедури и те няма да могат да прекратят активността си тази година. Тепърва ще забележим ще има ли смяна в такса боклук и ще се вкара ли и у нас депозитна система Амбицията на екоминистерството е до две години да се промени метода, по който се заплаща такса боклук. Идеята е това да се случи две години след излизането на данните от преброяването, с цел да има по-ясна информация за броя на членовете във всяко домакинство, което ще послужи за основа за установяване на новата такса боклук съгласно количеството. Министерството би трябвало да приготви методиката или вероятните разновидности, по които това да се случи. На ход са общините. Другата огромна смяна в бранша на отпадъците, която министерството възнамерява да вкара е депозитната система, която да събира 90% от пластмасовите бутилки, алуминиеви кенчета и стъклени бутилки. Но това би трябвало да е ход на бизнеса, безапелационни са от екоминистерството. На ход е бизнеса. Ако и жителите бъдат осведомени задоволителни добре какво да вършат, с цел да понижат отпадъците си може и да успеем да реализираме 90% повторна приложимост и преработване за сметка на единствено 10% депониране на боклука. Още по тематиката Екология 10:37 ч. Екология 7 март 2022
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ