Станислав Тодоров: Иска ми се съдиите да са по-уверени
Оттеглилият се напълно неотдавна от родния футбол и съдийство – Станислав Тодоров, приказва в предаването „ Домът на футбола “ за интервала си като арбитър. Тодоров подчертава, че му се желае множеството български съдии да имат по-голямо самочувствие и убеденост и оповести, че се занимава с треньорство на дребни футболисти.
„ Да кажа почтено, бях се подготвил да знам, че няма да ми има името в последващи дежурства още преди 2 години, когато бях на 45. Тогава такава беше възрастта и след това го удължиха. Затова се захванах с треньорството на дребни деца “, стартира той.
„ Все още не съм правил равносметка, защото съм доста зает. Занимавам се с деца, карам Б-лиценз и уговорките не са ми спрели. Имам същата динамичност, която имах. Двете са радикално разнообразни. Това да си треньор на дребни деца е отговорност огромна. Обучаваме дребните и ги учим на дисциплинираност и образование. Това изяснявам и на тях, че футболните съдии са хора и грешките са част от играта и грешките се одобряват “.
„ В живота, когато се хвана с нещо, пъдя най-високата цел, само че в никакъв случай не съм си мислил, че ще изкарам 21 години в съдийството. Да си Съдия №1 в България е заплащане на труда, който си положил “.
„ Водещите тимове, когато играят, са най-запомнящите дуел – Левски, ЦСКА и Лудогорец. Това са дуелите с по-високо напрежение и максимален заряд. Най-важният принцип ми е бил да последвам вътрешния си глас. Това, което ми идва от вътрешната страна, това съм следвал. Това е най-важното нещо, което желая да предам на младите съдии. Да бъдат себе си и да следват фантазиите си “, продължи Тодоров.
„ За компенсирането е въпрос на душeвност и когато създадем неточност, би трябвало да изпием горчивата чаша. Не би трябвало да има отплата, защото това води до втора неточност. Това няма по какъв начин да се избегне, защото е човешки фактор “.
„ ВАР е нещо потребно за съдийството. Както споделя УЕФА, това удължава живота на съдията. Все отново има решения във ВАР, които не мога да приема. Главният арбитър е един и той е на терена “.
„ Съдиите би трябвало да имат повече самочувствие и поддръжка. Не съм мислил за бъдещето, само че желая да остана в съдийството и да оказвам помощ на младите съдии, както и на младите футболисти. С това ми се занимава. Разбира се, че ще проследявам българското състезание “, приключи избираният 4 пъти за Съдия на годината у нас.
„ Да кажа почтено, бях се подготвил да знам, че няма да ми има името в последващи дежурства още преди 2 години, когато бях на 45. Тогава такава беше възрастта и след това го удължиха. Затова се захванах с треньорството на дребни деца “, стартира той.
„ Все още не съм правил равносметка, защото съм доста зает. Занимавам се с деца, карам Б-лиценз и уговорките не са ми спрели. Имам същата динамичност, която имах. Двете са радикално разнообразни. Това да си треньор на дребни деца е отговорност огромна. Обучаваме дребните и ги учим на дисциплинираност и образование. Това изяснявам и на тях, че футболните съдии са хора и грешките са част от играта и грешките се одобряват “.
„ В живота, когато се хвана с нещо, пъдя най-високата цел, само че в никакъв случай не съм си мислил, че ще изкарам 21 години в съдийството. Да си Съдия №1 в България е заплащане на труда, който си положил “.
„ Водещите тимове, когато играят, са най-запомнящите дуел – Левски, ЦСКА и Лудогорец. Това са дуелите с по-високо напрежение и максимален заряд. Най-важният принцип ми е бил да последвам вътрешния си глас. Това, което ми идва от вътрешната страна, това съм следвал. Това е най-важното нещо, което желая да предам на младите съдии. Да бъдат себе си и да следват фантазиите си “, продължи Тодоров.
„ За компенсирането е въпрос на душeвност и когато създадем неточност, би трябвало да изпием горчивата чаша. Не би трябвало да има отплата, защото това води до втора неточност. Това няма по какъв начин да се избегне, защото е човешки фактор “.
„ ВАР е нещо потребно за съдийството. Както споделя УЕФА, това удължава живота на съдията. Все отново има решения във ВАР, които не мога да приема. Главният арбитър е един и той е на терена “.
„ Съдиите би трябвало да имат повече самочувствие и поддръжка. Не съм мислил за бъдещето, само че желая да остана в съдийството и да оказвам помощ на младите съдии, както и на младите футболисти. С това ми се занимава. Разбира се, че ще проследявам българското състезание “, приключи избираният 4 пъти за Съдия на годината у нас.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ