Четецът
Отскоро четиригодишният ми наследник взе да избира нощем да не му чета аз брошура, а по-голямата му сестра, която е на 12.
Това единствено ме зарадва… На нея четох, до момента в който навърши 8 години, а откакто се роди и второто, четох и на двамата. Понякога на всеки подред. Прочел съм повече приказки от всеки възрастен…
Без пресилване мога да кажа, че чета чудесно за всеки слух – би трябвало да озвучавам аудио книги – с интонация, с глас за всеки персонаж, с паузи на нужните места, с верните ударения… А тя чете незадълбочено и неизразително. Бърка непрекъснато. Но синът ми избира нея.
Снощи вечер след дълго четене щерка ми излезе от стаята му изтощена и отиде да се мие. Реших да я похваля и ободря: „ Чудесна си, скъпа. Данаил избира да слуша теб, а не мен! Четеш чудесно! “Тя се спря и ме изгледа напълно като възрастен с тъжните си очи. След което сподели с звук, с който децата не приказват нормално: „ Знам, че чета неприятно, по-лошо от теб. А ти в действителност ли не разбираш за какво избира да слуша мен, а не теб? “.
Поклатих глава.
„ Защото за всичките 12 години, на които четеше на мен, а в този момент и на него, НИТО ВЕДНЪЖ не чете до дъно! Винаги заспиваш преди нас! И в никакъв случай не знаем по какъв начин приключва приказката! “
