Таня Михайлова, зам.-министър: Обективността трябва да е...
Оценяват учителите през 4 години
- Г-жо Михайлова, по кое време се чака да тръгнат процедурите за атестиране на учителите?
-Атестирането е заложено още със Закона за учебното и предучилищното обучение. То беше опция и до момента. Тоест това не е нещо революционно. По-важно е, че атестационните карти, които бяха създадени, в този момент са опростени. Искаме атестирането да бъде дейно, без да лишава доста време, като се употребяват ресурсите, с които разполага учебното заведение.
Атестацията се прави и на шефовете, и на учителите. Не считам, че ще е проблем. Много значимо е, че даже и някой да получи най-ниската оценка, ще има 1 година опция да работи. Атестирането ще е потребно и за самото учебно заведение. Добре е в огледалото да видиш истината, а не подобен, какъвто си се представяш. Нека сме спокойни и да приемем, че това е естествена процедура.
Трябва да мине публичното разискване, да се видят предложенията и да се доработи наредбата. До края на календарната година ще бъде одобрена от министъра и оповестена в „ Държавен вестник ”.
- Според създадените критерии отчет на конференция ще има същата тежест, колкото 16 университетски часа образование. Не се ли опасявате, че ще стартира образуване на конгреси, които постоянно се трансформират в говорилни без градивна изгода от тях? С три участия в конференции могат да се добият нужните заеми за 4 година
- Тръгвате с скептицизъм. Моето надълбоко разбиране е, че когато си експерт и имаш действително отношение, не тръгваш да правиш отчет за концепцията. Конференциите не се вършат за хора, които не са експерти. Заставаш пред сътрудниците си и това е огромна отговорност. Да покажеш своя разработка не е самоцел, обвързвано е със сериозна подготовка.
Задавайки ми този въпрос, ме връщате към тематиката за доверието към учителите. Нека да им се доверим малко повече. Съгласна съм, че има недобри практики. Но считам, че ние сме задоволително виновни да следим този развой. Когато приказваме за обучителните стратегии, залагаме и надзор на дейностите. Защото считаме, че на първо място би трябвало да има истина в нашата система.
- Ще има ли надзор и върху обучителните организации? Може да ме обвините още веднъж в обезверение, само че в тази ниша в този момент могат да се настанят псевдообразователни центрове.
-В момента разписваме разпоредбите за контрола. Взимаме превантивни ограничения, с цел да не бъде механично вписването в регистъра на легализираните центрове.
- Успехи на учителя ще се потвърждават и с грамоти на негови възпитаници. Това не слага ли в неравностойно състояние преподаватели, които да вземем за пример работят в „ Столипиново ”?
-Това не е най-хубавият метод и не е правилният. Резултатите от матури, национални външни оценения и високите оценки не трябва да се взимат поради сами по себе си. Верният метод е да се следи процесът. Защото това, че децата в несъмнено учебно заведение посещават занятия, придобили са привички за учене, също е прогрес. Започнали са да се оправят независимо с избрани тематики, само че нямат отличен 6 - това не значи, че учителят не е работил. Затова не би трябвало да се гледа резултатът, а да се съпостави равнището на входа и на изхода. Това демонстрира напъните, които са положени, и които би трябвало да се взимат поради, когато приказваме за качество и ръководство на процесите в образованието.
- Смятате ли, че препоръчаната система подсигурява, че атестирането няма да се трансформира в инструмент за почистване на сметки?
-Смятам, че не трябва. Че когато обективно се ползват разпоредбите, няма да се стигне до това. Но всеки би трябвало да подходи по този метод. В нашата система се съумява точно с правота и обективност. Това е едно от главните правила на педагогиката. Това е предписание за всеки преподавател - когато оценяваш, би трябвало да си оптимално справедлив. Не важи единствено за класната стая, а за цялата система. Обективността би трябвало да бъде водеща.
- Г-жо Михайлова, по кое време се чака да тръгнат процедурите за атестиране на учителите?
-Атестирането е заложено още със Закона за учебното и предучилищното обучение. То беше опция и до момента. Тоест това не е нещо революционно. По-важно е, че атестационните карти, които бяха създадени, в този момент са опростени. Искаме атестирането да бъде дейно, без да лишава доста време, като се употребяват ресурсите, с които разполага учебното заведение.
Атестацията се прави и на шефовете, и на учителите. Не считам, че ще е проблем. Много значимо е, че даже и някой да получи най-ниската оценка, ще има 1 година опция да работи. Атестирането ще е потребно и за самото учебно заведение. Добре е в огледалото да видиш истината, а не подобен, какъвто си се представяш. Нека сме спокойни и да приемем, че това е естествена процедура.
Трябва да мине публичното разискване, да се видят предложенията и да се доработи наредбата. До края на календарната година ще бъде одобрена от министъра и оповестена в „ Държавен вестник ”.
- Според създадените критерии отчет на конференция ще има същата тежест, колкото 16 университетски часа образование. Не се ли опасявате, че ще стартира образуване на конгреси, които постоянно се трансформират в говорилни без градивна изгода от тях? С три участия в конференции могат да се добият нужните заеми за 4 година
- Тръгвате с скептицизъм. Моето надълбоко разбиране е, че когато си експерт и имаш действително отношение, не тръгваш да правиш отчет за концепцията. Конференциите не се вършат за хора, които не са експерти. Заставаш пред сътрудниците си и това е огромна отговорност. Да покажеш своя разработка не е самоцел, обвързвано е със сериозна подготовка.
Задавайки ми този въпрос, ме връщате към тематиката за доверието към учителите. Нека да им се доверим малко повече. Съгласна съм, че има недобри практики. Но считам, че ние сме задоволително виновни да следим този развой. Когато приказваме за обучителните стратегии, залагаме и надзор на дейностите. Защото считаме, че на първо място би трябвало да има истина в нашата система.
- Ще има ли надзор и върху обучителните организации? Може да ме обвините още веднъж в обезверение, само че в тази ниша в този момент могат да се настанят псевдообразователни центрове.
-В момента разписваме разпоредбите за контрола. Взимаме превантивни ограничения, с цел да не бъде механично вписването в регистъра на легализираните центрове.
- Успехи на учителя ще се потвърждават и с грамоти на негови възпитаници. Това не слага ли в неравностойно състояние преподаватели, които да вземем за пример работят в „ Столипиново ”?
-Това не е най-хубавият метод и не е правилният. Резултатите от матури, национални външни оценения и високите оценки не трябва да се взимат поради сами по себе си. Верният метод е да се следи процесът. Защото това, че децата в несъмнено учебно заведение посещават занятия, придобили са привички за учене, също е прогрес. Започнали са да се оправят независимо с избрани тематики, само че нямат отличен 6 - това не значи, че учителят не е работил. Затова не би трябвало да се гледа резултатът, а да се съпостави равнището на входа и на изхода. Това демонстрира напъните, които са положени, и които би трябвало да се взимат поради, когато приказваме за качество и ръководство на процесите в образованието.
- Смятате ли, че препоръчаната система подсигурява, че атестирането няма да се трансформира в инструмент за почистване на сметки?
-Смятам, че не трябва. Че когато обективно се ползват разпоредбите, няма да се стигне до това. Но всеки би трябвало да подходи по този метод. В нашата система се съумява точно с правота и обективност. Това е едно от главните правила на педагогиката. Това е предписание за всеки преподавател - когато оценяваш, би трябвало да си оптимално справедлив. Не важи единствено за класната стая, а за цялата система. Обективността би трябвало да бъде водеща.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ