Оценките сочат, че Европа има по-обещаващи залежи дори и от

...
Оценките сочат, че Европа има по-обещаващи залежи дори и от
Коментари Харесай

Енергийната криза разклати забраната за шистов газ в ЕС

Оценките сочат, че Европа има по-обещаващи находища даже и от Съединени американски щати. Фракингът обаче от години е неразрешен в множеството страни членки и няма изгледи това да се промени. Докато текат дебатите по тематиката, енергийната промяна към ВЕИ и водород може да се случи.
Оценките, че Европа разполага с повече находища на шистов газ от Съединени американски щати, които точно с създаването на тези си залежи станаха най-големия експортьор на газ в света. Въпреки големите ресурси обаче Старият континент остава най-големия вносител. Хидравличното разтрошаване има доста съперници поради евентуалния му негативен резултат върху околната среда и огромната плътност на популацията тук.

С най-голямата енергийна рецесия в историята обаче последователите на този способ за рандеман на природен газ настояват, че капацитетът на Европа е нужен през днешния ден повече от всеки път. Ефектите няма да бъдат усетени незабавно, само че биха помогнали за средносрочната енергийна самостоятелност на съюза. В същото време фракингът от години е неразрешен в Германия (от 2017), Франция (2011), Дания и България (2012), Холандия (2015). Швеция разгласи, че добивът на шистов газ не е стопански преференциален, а в Полша огромни компании за рандеман напуснаха страната след разочароващи резултати.
Реклама
С признаването на Европейска комисия, че най-големият капацитет на Европа измежду неконвенционалните изкопаеми горива е шистовият газ, дебатът обаче още веднъж излиза на дневен ред. А в Унгария и Обединеното кралство (макари единствено временно) към този момент започнаха и съответни дейности в тази посока.

Регулаторната рамка на Европейски Съюз " Прерогатив на страните членки е да решат кой да е техният енергиен микс. В момента сме изправени пред дефицит на газ и проектът признава, че вътрешните източници могат да играят роля в замяната му ", сподели. Европейската комисия няма правно съображение да постанова съответна политика на Европейски Съюз във връзка с създаването на шистов газ в страните членки. Въпреки това въздействието върху околната среда от добива попада в границите на компетентностите на Европейски Съюз.

През януари 2014 година Европейска комисия одобри и необвързваща по отношение на потреблението на хидравлично разтрошаване за изследване или произвеждане на шистов газ/нефт, т.е. фракинга. Препоръката визира най-много екологичните аспекти на хидравличното разтрошаване, което може да има трансгранично влияние.

" Обществеността би трябвало да бъде осведомена за всички химикали, употребявани в процеса. Държавите членки остават свободни да избират дали да продължат с изследването, или да изберат да забранят фракинга ", се споделя в документа. Държавите, които изберат да ползват фракинга, бяха поканени да употребяват рекомендацията на комисията и да рапортуват годишно на изпълнителния орган на Европейски Съюз. Въпреки това предоставената информация за дейностите по рандеман на шистов газ от страните членки е непълна, уклончива, а в някои случаи наподобява подвеждаща.
Реклама
С съветската инвазия в Украйна доставките на газ от Русия за Европа понижиха със 75% за последната година. Докато европейците са изправени пред рекордни сметки за ток, Европейски Съюз разполага с почти 14 трилиона кубически метра шистов газ, заровен в земята на континента. Вместо това страните членки внасят големи количества полутечен газ, извлечен по метода фракинг от Щатите.

Според Саймън Декейрел, политически анализатор от European Policy Center (EPC) обаче, Европа има по-малко удобна геология в съпоставяне със Съединени американски щати, по-висока плътност на популацията, по-малко удобни регулаторни рамки, по-добра готовност на екологичните групи ", което е съществена причина капацитетът от шистов газ на континента да не съумява да се осъществя.
Шистовият газ и Зелената договорка С войната в Украйна Европейският зелен пакт се трансформира в още по-неотложна задача. " След съветската инвазия причините за бърз преход към чиста сила в никакъв случай не са били по-силни и ясни ", споделя вицепредседателят на Европейска комисия Франс Тимерманс. Това включва ускорение на екологичните цели на Европейски Съюз " с по-високи или по-ранно изпълними цели за възобновима сила и енергийна успеваемост " за 2030 година, прибавя Тимерманс.ЕС поддържа 45% дял на възобновими енергийни източници до 2030 година, доста нарастване от предлагането на комисията за 40%, импортирано преди по-малко от година. При актуалните темпове това значи жестоко удвояване на каузи на възобновимите енергийни източници за по-малко от осем години (ЕС е към 22%, съгласно Евростат). Крайната цел е въглеродно неутрална стопанска система - без изкопаеми горива и замърсяване до 2050 г.В същото време вносът на нефт и газ, извлечени посредством фракинг от други страни (т.нар. приключване на въглерод), компенсират за съветската енергийна взаимозависимост, само че не и за осъществяването освен на европейските, само че и световните климатичните цели, за които Европейски Съюз ще упорства на COP 23 в Египет през сегашния месец.
Ситуацията в страните членки В момента Европа няма произвеждане на шистов газ - макар данните за обилни находища, изследванията, осъществени в Полша, Румъния, България, Литва, и някои пилотни планове за рандеман.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР