Ясен шанс за нов световен ред
Оцеляването на Съединени американски щати не е единствено народен въпрос, то е световен приоритет
Повечето съперници и врагове на Америка биха я желали изменена, само че не и рухнала
Когато Доналд Тръмп постави клетва като 45-и президент на Съединени американски щати, съвсем всички наблюдаващи чакаха политически вихри, борби с медии и шумна реторика от Овалния кабинет. Президентът и ден не закъсня да стартира да го потвърждава. Първите му 100 дни демонстрираха лавина от укази, нападки против правосъдната власт и бурни вътрешнополитическите конфликти. Силна реторика без последици като устойчиви политики или съответни промени към този момент.
Светът следи с любознание и дълбока паника разединената Америка и се пробва да разбере дали новият водач ще подчини системата или единствено ще я разклати. Как медиите, интернационалните сътрудници и личните му гласоподаватели възприемат това избухливо начало стотина дни по-късно?
Рекордният брой президентски укази без действителна законодателна смяна са удостоверение за юридически недомислици или неразумна припряност. Външнополитическа непредсказуемост и безпорядък. Неясни сигнали към съдружници и съперници, мъглява несигурност, нерядко умишлено разпръсквана, към уговорките в НАТО, в връзките с Русия и Китай.
Икономически обещания без действителна основа, опити за анулация на здравната система при липса на действителен проект за промяна. Създава се усещане, че Тръмп затъва в проблеми, които самичък сътвори. Неизбежно ще му се наложи да се раздели с огромна част от плановете, които предизборно разгласи освен за велики, само че и за лесни в негово осъществяване.
Към средата на април утвърждението на президента Тръмп в Съединени американски щати варира сред 42% и 45% съгласно разнообразни социологически изследвания. Подкрепата измежду републиканците е 90%, едвам 4% измежду демократите и 37% измежду самостоятелните.
Първите 100 дни на Тръмп като президент провокират смесени реакции в медиите според от публицистичната им ориентировка. В десните медии по-често се срещат позитивни оценки с акцент върху стопанската система. Отбелязват оптимизъм на пазарите, ускореното основаване на работни места, обещанията за понижаване на корпоративните налози.
Бързи дейности с укази, съответно по имиграцията и контрола по границите, се възприемат като „ увереност при осъществяване на предизборните обещания “ и „ отбрана на американските ползи “.
В демократичните медии в Съединени американски щати по-често се срещат сериозните оценки. Силно се натъртва на обстоятелството, че Тръмп е първият президент в актуалната история с поддръжка под 50% на 100-ния ден от мандата.
Хапят го и в Западна Европа. На корица на Der Spiegel Тръмп обезглавява Статуята на свободата, т. е. унищожава демократичните полезности. В The Guardian той „ от първия ден трансформира Белия дом в сцена на идеологически конфликт, а не на национално единение. “ Le Monde страда за „ стабилността на щатските институции и потенциала на Тръмп да ръководи дейно “.
Долавя се началото на стръвно кълване, убождане и ръфане на Тръмп и екипа му. Без кавги политиката не минава, американската още по-малко. Но в този момент конфликтът там е екзистенциален и по тази причина свадите са пределно изострени и краят им не се вижда. Троцкистите и неолибералите там безспорно се готвят за следващия пердах финален.
И в Америка, и в света нарастват страхове - като равнища на мощ, като разновидности. Те все по-силно предопределят държанието на елитите и политиците в частност. Бързият растеж на цените на златото е противоположната страна на разпродажбата по едно и също време на американски облигации и акции от страна на вложителите. А го вършат, тъй като не смятат за сигурни никои американски активи.
От една страна финансови специалисти подлагат на критика „ аварийна функционалност “ на $ като нездравословна за стопанската система на Съединени американски щати, от друга настояват, че отводът от доларовата надмощие ще бъде мъчителен. А доларът пада от януари до момента с 10%, виталното равнище на американците също, цените порастват. Дали с комерсиалната си политика администрацията на Тръмп сама не завърши доларовата надмощие?
Митата нарушават вериги за доставки, форсират инфлацията, бият по потребителите. Китайският Global Times иронизира: „ Опитът да се притискат други страни да се откажат от търговията с Китай наподобява на ястие на чорба с вилица. “ След мощна крачка против Поднебесната Тръмп скоро направи друга обратно и олекна. Още една обратно и ще наподобява като танцьор в компарсита.
Защото и други крачки обратно се наложи да прави. Нито за 24 часа, нито за 100 дни не завърши с войната в Украйна, както гръмко се ангажира предизборно. Подтикван от Лондон и Париж, Зеленски единствено още междинен пръст не е насочил към Вашингтон. Комедиантът към този момент сменя ролята на Наполеон с тази на Нерон.
Но май за разлика от императора, се готви да подпали освен Киев, само че света, преди да се отдръпна в историята с музика.
План А за стоящите зад тила му евронатовци е да устискат с тази война „ до последния украинец “, до момента в който в Съединени американски щати демократите някак отстранят Тръмп. Известно време евробюрократите ще го бодат и удрят с всички сили в сговор с съперниците му във Вашингтон. Много условия в света се трансформираха, някои коренно, само че те проект Б нямат. Желаното е фактически и туй то!
Очевидно ще минат през петте психически стадия за приемане на обективно неизбежното: отричане, яд, пазарлък, меланхолия и примирение. Сега са на втория стадий.
Илюзията, че Съединени американски щати могат да продължат „ както до момента “, догаря пред очите даже на американската общност. Политическата система възпроизвежда властта на корпоративни ползи, обществената инфраструктура се разпада. Повечето младежи не имат вяра, че ще живеят по-добре от родителите си.
Съюзниците към този момент гледат към Америка с паника, съперниците - без боязън, подготвени за противопоставяне. Враговете стават повече. Ролята u на световен проектант е в крах. Не тъй като някой я е победил, а тъй като самата тя се е залутала в митовете за себе си. Трансформацията е неизбежна, само че не е ясно дали ще е повече към положително.
За сполучлива промяна с морална, културна и институционална като съставляващи са нужни време, средства точно за смяна и водачество. И трите ресурса станаха остро дефицитни. Странно е, само че даже откровените реформатори не си показват страната без световната и надмощие. Смятат, че без лидерската си роля Съединени американски щати може да се разпаднат.
Съединени американски щати имат дълга сянка и тя ги настига. Русия, Китай, Иран са не просто геополитически противници, а играчи с историческа памет и все по-малко почит. За мнозина Америка не е лидер, а древен агресор. Студената война и да свърши, заплашва да отключи Студения реванш. Не е неизбежно. Повечето съперници и врагове желаят Америка изменена, само че не и рухнала.
Никой не би желал обществена, институционална и нуклеарна злополука в една от трите най-големи сили на света. Глобалната система към момента се крепи върху конкурентния баланс сред трите центъра. Оцеляването на Съединени американски щати не е единствено народен въпрос, то е световен приоритет.
В тази взаимна нужда се крие шансът за един нов международен ред. Основан на умишлено взаимно оцеляване, а не на доминация. На възобновена троичност - три огромни сили, които се конкурират, само че не враждуват, които спорят, само че се нуждаят една от друга.
През 1925 година на транспортен съд, наближаващ Съединени американски щати, руският стихотворец Маяковски в стихотворението „ Колумб “ написа: „ Аз бих Америка закрил, леко бих я почистил, а след това отново разкрил - вторично. “
Повечето съперници и врагове на Америка биха я желали изменена, само че не и рухнала
Когато Доналд Тръмп постави клетва като 45-и президент на Съединени американски щати, съвсем всички наблюдаващи чакаха политически вихри, борби с медии и шумна реторика от Овалния кабинет. Президентът и ден не закъсня да стартира да го потвърждава. Първите му 100 дни демонстрираха лавина от укази, нападки против правосъдната власт и бурни вътрешнополитическите конфликти. Силна реторика без последици като устойчиви политики или съответни промени към този момент.
Светът следи с любознание и дълбока паника разединената Америка и се пробва да разбере дали новият водач ще подчини системата или единствено ще я разклати. Как медиите, интернационалните сътрудници и личните му гласоподаватели възприемат това избухливо начало стотина дни по-късно?
Рекордният брой президентски укази без действителна законодателна смяна са удостоверение за юридически недомислици или неразумна припряност. Външнополитическа непредсказуемост и безпорядък. Неясни сигнали към съдружници и съперници, мъглява несигурност, нерядко умишлено разпръсквана, към уговорките в НАТО, в връзките с Русия и Китай.
Икономически обещания без действителна основа, опити за анулация на здравната система при липса на действителен проект за промяна. Създава се усещане, че Тръмп затъва в проблеми, които самичък сътвори. Неизбежно ще му се наложи да се раздели с огромна част от плановете, които предизборно разгласи освен за велики, само че и за лесни в негово осъществяване.
Към средата на април утвърждението на президента Тръмп в Съединени американски щати варира сред 42% и 45% съгласно разнообразни социологически изследвания. Подкрепата измежду републиканците е 90%, едвам 4% измежду демократите и 37% измежду самостоятелните.
Първите 100 дни на Тръмп като президент провокират смесени реакции в медиите според от публицистичната им ориентировка. В десните медии по-често се срещат позитивни оценки с акцент върху стопанската система. Отбелязват оптимизъм на пазарите, ускореното основаване на работни места, обещанията за понижаване на корпоративните налози.
Бързи дейности с укази, съответно по имиграцията и контрола по границите, се възприемат като „ увереност при осъществяване на предизборните обещания “ и „ отбрана на американските ползи “.
В демократичните медии в Съединени американски щати по-често се срещат сериозните оценки. Силно се натъртва на обстоятелството, че Тръмп е първият президент в актуалната история с поддръжка под 50% на 100-ния ден от мандата.
Хапят го и в Западна Европа. На корица на Der Spiegel Тръмп обезглавява Статуята на свободата, т. е. унищожава демократичните полезности. В The Guardian той „ от първия ден трансформира Белия дом в сцена на идеологически конфликт, а не на национално единение. “ Le Monde страда за „ стабилността на щатските институции и потенциала на Тръмп да ръководи дейно “.
Долавя се началото на стръвно кълване, убождане и ръфане на Тръмп и екипа му. Без кавги политиката не минава, американската още по-малко. Но в този момент конфликтът там е екзистенциален и по тази причина свадите са пределно изострени и краят им не се вижда. Троцкистите и неолибералите там безспорно се готвят за следващия пердах финален.
И в Америка, и в света нарастват страхове - като равнища на мощ, като разновидности. Те все по-силно предопределят държанието на елитите и политиците в частност. Бързият растеж на цените на златото е противоположната страна на разпродажбата по едно и също време на американски облигации и акции от страна на вложителите. А го вършат, тъй като не смятат за сигурни никои американски активи.
От една страна финансови специалисти подлагат на критика „ аварийна функционалност “ на $ като нездравословна за стопанската система на Съединени американски щати, от друга настояват, че отводът от доларовата надмощие ще бъде мъчителен. А доларът пада от януари до момента с 10%, виталното равнище на американците също, цените порастват. Дали с комерсиалната си политика администрацията на Тръмп сама не завърши доларовата надмощие?
Митата нарушават вериги за доставки, форсират инфлацията, бият по потребителите. Китайският Global Times иронизира: „ Опитът да се притискат други страни да се откажат от търговията с Китай наподобява на ястие на чорба с вилица. “ След мощна крачка против Поднебесната Тръмп скоро направи друга обратно и олекна. Още една обратно и ще наподобява като танцьор в компарсита.
Защото и други крачки обратно се наложи да прави. Нито за 24 часа, нито за 100 дни не завърши с войната в Украйна, както гръмко се ангажира предизборно. Подтикван от Лондон и Париж, Зеленски единствено още междинен пръст не е насочил към Вашингтон. Комедиантът към този момент сменя ролята на Наполеон с тази на Нерон.
Но май за разлика от императора, се готви да подпали освен Киев, само че света, преди да се отдръпна в историята с музика.
План А за стоящите зад тила му евронатовци е да устискат с тази война „ до последния украинец “, до момента в който в Съединени американски щати демократите някак отстранят Тръмп. Известно време евробюрократите ще го бодат и удрят с всички сили в сговор с съперниците му във Вашингтон. Много условия в света се трансформираха, някои коренно, само че те проект Б нямат. Желаното е фактически и туй то!
Очевидно ще минат през петте психически стадия за приемане на обективно неизбежното: отричане, яд, пазарлък, меланхолия и примирение. Сега са на втория стадий.
Илюзията, че Съединени американски щати могат да продължат „ както до момента “, догаря пред очите даже на американската общност. Политическата система възпроизвежда властта на корпоративни ползи, обществената инфраструктура се разпада. Повечето младежи не имат вяра, че ще живеят по-добре от родителите си.
Съюзниците към този момент гледат към Америка с паника, съперниците - без боязън, подготвени за противопоставяне. Враговете стават повече. Ролята u на световен проектант е в крах. Не тъй като някой я е победил, а тъй като самата тя се е залутала в митовете за себе си. Трансформацията е неизбежна, само че не е ясно дали ще е повече към положително.
За сполучлива промяна с морална, културна и институционална като съставляващи са нужни време, средства точно за смяна и водачество. И трите ресурса станаха остро дефицитни. Странно е, само че даже откровените реформатори не си показват страната без световната и надмощие. Смятат, че без лидерската си роля Съединени американски щати може да се разпаднат.
Съединени американски щати имат дълга сянка и тя ги настига. Русия, Китай, Иран са не просто геополитически противници, а играчи с историческа памет и все по-малко почит. За мнозина Америка не е лидер, а древен агресор. Студената война и да свърши, заплашва да отключи Студения реванш. Не е неизбежно. Повечето съперници и врагове желаят Америка изменена, само че не и рухнала.
Никой не би желал обществена, институционална и нуклеарна злополука в една от трите най-големи сили на света. Глобалната система към момента се крепи върху конкурентния баланс сред трите центъра. Оцеляването на Съединени американски щати не е единствено народен въпрос, то е световен приоритет.
В тази взаимна нужда се крие шансът за един нов международен ред. Основан на умишлено взаимно оцеляване, а не на доминация. На възобновена троичност - три огромни сили, които се конкурират, само че не враждуват, които спорят, само че се нуждаят една от друга.
През 1925 година на транспортен съд, наближаващ Съединени американски щати, руският стихотворец Маяковски в стихотворението „ Колумб “ написа: „ Аз бих Америка закрил, леко бих я почистил, а след това отново разкрил - вторично. “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ